Сура «ал-Хакка»
(«Неизбежното»)
بِسْمِ اللهِ الرَّحْمنِ الرَّحِيمِِ
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
| 1. Неизбежното! (Деня на възкресението)! |
الْحَاقَّةُ |
| 2. Какво е Неизбежното? (Деня на възкресението)? |
مَا الْحَاقَّةُ |
| 3. И откъде да знаеш ти какво е Неизбежното? (Деня на възкресението)? |
وَمَا أَدْرَاكَ مَا الْحَاقَّةُ |
Това е – едно от имената на Деня на възкресението, който неминуемо ще настъпи за всички творения. В този ден се разкрива истинската същност на нещата и ще станат явни тайните в хорските сърца. Всевишния няколко пъти напомня на хората за неизбежното подчертавайки неговата важност. Наистина, това ще бъде ден на велики събития и чудовищни ужаси.
Затова Аллах теаля описва събитията, които са били извършени в този свят защото те ще са решаващи за това, което ще се случва в Съдния ден. Той напомня на хората за болезненото наказание, което е постигнало непокорните народи, и е казал:
| 4. Самудяните и адитите взеха за лъжа Бедствието. (Деня на възкресението). |
كَذَّبَتْ ثَمُودُ وَعَادٌ بِالْقَارِعَةِ |
Самудяните – това е известно племе, населявло град Хиджр. Аллах теаля изпратил към тях своя пратеник Салих, който ги призовавал да се откажат от многобожието и да се покланят само на единственият Аллах. Въпреки това, самудяните отхвърлили неговия призив и го обвинили в лъжа. Те не повярвали в Деня на великото бедствие, който с безподобно несъизмеримо нещастие ще доведе до ужас всичко живо.
Адитите – това са жители на град Хадрамаут, към които Аллах отправил своя пратеник Худ. Той също проповядвал сред тях поклонение само на единственият Аллах, но те не повярвали в него и отхвърлили веста за възкресението.
Аллах теаля наказал тези народи в земния живот и е казал:
| 5. Самудяните бяха погубени от Вика. |
فَأَمَّا ثَمُودُ فَأُهْلِكُوا بِالطَّاغِيَةِ |
Това бил ужасно силен вопъл, от който се пръснали техните сърца. Невярващите паднали мъртви, и в техния град не останало нищо, освен жилища и трупове.
| 6. А адитите бяха погубени от бушуващ леден вихър. |
وَأَمَّا عَادٌ فَأُهْلِكُوا بِرِيحٍ صَرْصَرٍ عَاتِيَةٍ |
Аллах изпратил на тях силен вятър, който издавал неистов звук, превъзхождащ по своята сила звука на гръмотевиците. Този вятър бушувал над невярващите и не знаел предел.
| 7. Накара го Той да вилнее срещу тях седем нощи и осем дни поред, и виждаш там хората покосени, сякаш са стволове на повалени палми. |
سَخَّرَهَا عَلَيْهِمْ سَبْعَ لَيَالٍ وَثَمَانِيَةَ أَيَّامٍ حُسُومًا فَتَرَى الْقَوْمَ فِيهَا صَرْعَى كَأَنَّهُمْ أَعْجَازُ نَخْلٍ خَاوِيَةٍ |
Достигнало ги зло, нещастие и ужас, в резултат на което повалените хора станали подобни на дървета, чийто изгнили корони са паднали на земята, а изгнилите им стволове рухнали един върху друг.
| 8. И нима виждаш някой останал от тях? |
فَهَلْ تَرَى لَهُم مِّن بَاقِيَةٍ |
Това е – риторичен въпрос, не изискващ отговор. Безусловно, от тях не е останало нищо!
| 9 И Фараонът, и онези преди него, и сринатите [селища на Лют] вършеха грях. |
وَجَاء فِرْعَوْنُ وَمَن قَبْلَهُ وَالْمُؤْتَفِكَاتُ بِالْخَاطِئَةِ |
Тези народи се ослушвали и не се подчинявали на Аллах и безчинствали на земята. Този път избрал за себе си и управителя на Египет Фараона, към който Аллах отправил своя раб и пратеник Муса, сина на Имран. Аллах теаля го дарил с ясни знамения, благодарение на които ставала очевидна истината. Но заради своето нещастие и високомерие той отхвърлил тези знамения и изпаднал в неверие. Имало е и други народи, които се отказли да признаят истината, и сред тях били жителите на унищожените градове, т.е. народа на пророка Лют. Всички посочени народи изпаднали в неверие и безбожие, проявявали несправедливост и упорство и извършвали грехове и разпътство.
| 10. И се възпротивиха на пратеника от своя Господ, затова Той с мощ ги сграбчи. |
فَعَصَوْا رَسُولَ رَبِّهِمْ فَأَخَذَهُمْ أَخْذَةً رَّابِيَةً |
Всеки народ отхвърлил пратеника, който Аллах е изпратил при тях. И затова Аллах теаля е изпратил на тях наказание повече от достатъчно, за да бъдат погубени.
| 11. Когато водата преля, Ние ви понесохме в плаващия Ковчег, |
إِنَّا لَمَّا طَغَى الْمَاء حَمَلْنَاكُمْ فِي الْجَارِيَةِ |
Един от тези народи бил народа на пророка Нух. Когато Аллах е решил да потопи неговите невярващи съплеменници, то заповядал на водата да залее земята и да покрие даже планините. Но в същото време Аллах теаля се смилил над човечеството и спасил ковчега, в който Той оставил само избраните, а в това число и бъдещите поколения.
О хора! Прославяйте името на Аллах, който ви спаси, когато били погубени всички грешници. Извадете си поука от великите знамения на Аллах, свидетелствуващи за истинността на единобожието.
В едно от тези знамения Всевишния Аллах е споменал затова казвайки:
| 12. за да го сторим поука за вас и да го запомнят помнещи уши. |
لِنَجْعَلَهَا لَكُمْ تَذْكِرَةً وَتَعِيَهَا أُذُنٌ وَاعِيَةٌ |
Когато си спомним за кораба, и за неговата история, да си спомним и това, как Аллах теаля спасил вярващите, които последвали пратеника, и погубил всички останали хора на земята. Наистина, всяка вещ ни напомня за първата създадена вещ от този вид.
О притежатели на разум! От вас се изисква да разберете това напомняне и да разберете неговия смисъл. Това не могът да направят тези, които се отвръщат от истината и безотговорно се отнасят към своята съдба, като глупци лишени от ум и проницателност. Те не извличат полза за себе си от знаменията на Аллах – никаква полза, затова че не разбират същността на низпосланото от Аллах и не вярват в Неговите книги.
В предишните айети Всевишния е споменал за земното наказание,с което били удостоени невярващите, които нарекли пратеника лъжец. Той също така напомня, как е спасил своите пратеници и техните верни последователи. Всичко това било преди всичко предверие на великото въздаяние в Последния живот(ахирета), в който всеки човек напълно ще получи въздеянието за своите дела. Ето затова по – нататък Аллах теаля ни е известил за тези страшни събития, които ще се случат при настъпването на края на света.
| 13. И когато се протръби с Рога първия път, |
فَإِذَا نُفِخَ فِي الصُّورِ نَفْخَةٌ وَاحِدَةٌ |
Исрафил ще протръби с рога, след което душите на творенията ще се устремят към вече окончателно оформените тела. Всяка душа ще отиде в своето тяло, и тогава всички хора ще застанат пред Господаря на световете.
| 14 и бъдат вдигнати земята и планините, и бъдат натрошени с един удар, |
وَحُمِلَتِ الْأَرْضُ وَالْجِبَالُ فَدُكَّتَا دَكَّةً وَاحِدَةً |
| 15 тогава ще се случи Събитието (День воскресения). |
فَيَوْمَئِذٍ وَقَعَتِ الْوَاقِعَةُ |
| 16. И ще се разцепи небето, и ще бъде слабо в този Ден. |
وَانشَقَّتِ السَّمَاء فَهِيَ يَوْمَئِذٍ وَاهِيَةٌ |
Планините ще се превърнат в прах, а след това ще бъдат развеяни по земята и ще изчезнат. Тогава цялата земя ще се превърне в равнина, и на нея няма да има нито кривина, нито трапчинка. Такава е съдбата на земята и всичко, което е на нея. Що се касае за небесата, то те ще започнат да се колебаят, движейки се назад и напред и, накрая, ще се разделят. Те ще си променят цвета и ще са загубили своята сила и мощ. Само нещо велико, ужасно и тревожно е способно да отслаби такова могъщо създание на Аллах.
| 17. И ангелите ще са по краищата му. В този Ден осмина [от тях] ще носят Трона на твоя Господ. |
وَالْمَلَكُ عَلَى أَرْجَائِهَا وَيَحْمِلُ عَرْشَ رَبِّكَ فَوْقَهُمْ يَوْمَئِذٍ ثَمَانِيَةٌ |
Меляйикетата ще бъдат по – краищата на небесата. Те ще бъдат преизпълнени със смирение и покорност пред своя Господ и Неговото величие. А осем меляйикета, притежаващи неимоверна сила, ще носят трона на милосърдния Аллах, когато Той ще се яви, за да извърши по своята милост и справедливост съд над своите раби.
| 18. В този Ден ще бъдете изправени [пред Аллах]. Не ще бъде скрита и една ваша тайна. |
يَوْمَئِذٍ تُعْرَضُونَ لَا تَخْفَى مِنكُمْ خَافِيَةٌ |
Нито една частица от вашето тяло, нито едно ваше деяние и нито една ваша черта няма да бъде скрита от Всевишния Аллах, за когото всичко е явно и съкровенно. Боси, голи и необрязани хора ще стоят на равната земя, отзовавайки се на гласа на глашатая. Погледа на Господа ще пронизва техните тела и души, и Той ще въздава на тях за извършените дела. По – нататък Всевишния Аллах е споменал за това, как ще протече този страшен съд, казвайки:
| 19. И онзи, чиято книга му се даде в десницата, ще каже: “Ето ви, прочетете моята книга! |
فَأَمَّا مَنْ أُوتِيَ كِتَابَهُ بِيَمِينِهِ فَيَقُولُ هَاؤُمُ اقْرَؤُوا كِتَابِيهْ |
| 20. Предполагах, че ще получа своята равносметка.”». |
إِنِّي ظَنَنتُ أَنِّي مُلَاقٍ حِسَابِيهْ |
Това ще бъдат щастливите праведници,на които ще връчат книгите с техните праведни дела в дясната ръка. В Съдния ден това ще бъде тяхната отличителна черта, и самият Господ ще прослави тяхното дело и ще им окаже велика чест. Преизпълнени със щастие и радост, такъв човек ще пожелае, всички творения на Аллах да узнаят, как го е облагодетелствувал неговият Господ, и ще възкликне: „Вижте сега! Прочетете моята книга!“ В тези книги ще бъде записано, че Аллах е простил неговите грехове, прикрил е неговите недостатъци и е приготвил за него райските градини и многочислени почести. Той е достигнал това благодарение на Аллах теаля който е облагодетелствувал неговата вяра във възкресението и отговорността и му е помогнал да се приготви за този ден и да се запаси с добри дела. Именно затова вярващите ще искат да известят за това, че са били убедени в неизбежната разплата и въздеяние.
| 21. И ще живее в доволство |
فَهُوَ فِي عِيشَةٍ رَّاضِيَةٍ |
| 22. сред въздигната Градина, |
فِي جَنَّةٍ عَالِيَةٍ |
| 23. Плодовете й ще са сведени. |
قُطُوفُهَا دَانِيَةٌ |
Там ще намерят всичко, за което жадува сърцето и което опива погледа. Ще са доволни от своя живот и няма да искат нищо друго. Ще пребъдат в райските градини с високи обители и дворци и прекрасни възвишености. А клоните на райските дървета ще бъдат сведени толкова низко, че райските обитатели могът да достигнат апетитните плодове стоейки, седейки и даже лежейки.
| 24 Яжте и пийте със здраве за онова, което сте вършили преди, в отминалите дни! |
كُلُوا وَاشْرَبُوا هَنِيئًا بِمَا أَسْلَفْتُمْ فِي الْأَيَّامِ الْخَالِيَةِ |
Наслаждавайте се на прекрасните ястия и великолепните напитки колкото желаете, и нищо днес няма да развали вашето удоволствие и няма да развали апетита ви. Вие заслужихте това със своите благодеяния, извършвахте намаз и постихте, раздавахте милостиня и отивахте на хадж, правехте добро на хората и споменавахте Аллах, разкайвахте се за своите грешки и избягвахте скверните дела. По такъв начин, Всевишния е подчертал, че именно благите дела са причина, хората да се окажат в рая.
| 25. А онзи, чиято книга му се даде в левицата, ще каже: “О, да не ми бе давана моята книга |
وَأَمَّا مَنْ أُوتِيَ كِتَابَهُ بِشِمَالِهِ فَيَقُولُ يَا لَيْتَنِي لَمْ أُوتَ كِتَابِيهْ |
Това са – нещастните грешници, чийто книги с техните лоши деяния ще им бъдат връчени в лявата ръка. Това ще бъде знака за гибел и ужасен изход, позор, срам и безчестие. Разтревожени, опечалени и замислени, тези хора ще кажат: „По добре би било да не ми връчваха моята книга!“ Защото тази книга ще му извести за това, че той ще влезне в Ада и ще се окаже във вечна загуба.
| 26. и да не бях узнал каква е моята равносметка! |
وَلَمْ أَدْرِ مَا حِسَابِيهْ |
| 27. О, да бе приключило всичко [със смъртта]! |
يَا لَيْتَهَا كَانَتِ الْقَاضِيَةَ |
Иска ми се да бях изпратен в небитието, да не бях възкресен и да не бях виждал своята равносметка! По добре щеше да бъде със смъртта да беше свършило всичко, и да нямаше след нея възкресение!
| 28. Не ме избави моето богатство. |
مَا أَغْنَى عَنِّي مَالِيهْ |
Той ще погледне към своето някогашно богатство и своята власт, лежащи на плещи му с тежко бреме, от които нищо не е запазил за своя Последен живот, и затова богатството и властта няма да му допринесат никаква полза и нищо не може да го избави от наказанието. И тогава ще си признае, че богатството не му е допринесло полза в земния живот, защото не се е стремил към спасение, а във вечния живот никой не може да му помогне.
| 29. Пропадна моята власт.”» |
هَلَكَ عَنِّي سُلْطَانِيهْ |
Моята власт изчезна – нея вече я няма. Днес няма да ми помогнат нито войници, нито многочислени привърженици. Няма да ме спасят нито техния брой, нито тяхната сила. Няма да ми допринесат полза и моето предишно високо положение. Всичко това беше напразно. Аз съм се трудил напразно, но по лошо е, че заради това се лиших от милост и преуспяване и ги замених за тревога, скръб и печал. В този страшен ден Аллах теаля ще заповяда на меляйикетата да го накажат и ще каже на суровите и могъщи стражи на джехеннема:
| 30. Хванете го и го оковете! |
خُذُوهُ فَغُلُّوهُ |
| 31. После в джехеннема го горете! |
ثُمَّ الْجَحِيمَ صَلُّوهُ |
| 32. После го нанижете на верига, дълга седемдесет лакти! |
ثُمَّ فِي سِلْسِلَةٍ ذَرْعُهَا سَبْعُونَ ذِرَاعًا فَاسْلُكُوهُ |
| 33. Не повярва той в Аллах, Превеликия. |
إِنَّهُ كَانَ لَا يُؤْمِنُ بِاللَّهِ الْعَظِيمِ |
| 34. И не подканваше да бъде нахранен нуждаещият се, |
وَلَا يَحُضُّ عَلَى طَعَامِ الْمِسْكِينِ |
| 35. затова Днес няма тук за него ближен, |
فَلَيْسَ لَهُ الْيَوْمَ هَاهُنَا حَمِيمٌ |
| 36. нито храна освен кръв и гной. |
وَلَا طَعَامٌ إِلَّا مِنْ غِسْلِينٍ |
| 37 Ядат я само грешниците.” |
لَا يَأْكُلُهُ إِلَّا الْخَاطِؤُونَ |
Това ужаснао наказание нито за миг няма да го остави в покой. Колко е лошо това наказание! Горко му, как е засрамен и унижен!
Какво го доведе в тези мъки? Той не вярваше в своя Господ, съпротивяваше се на Неговия пратеник и отхвърляше истината, към която призоваваше. В неговото сърце не е имало и капка състрадание към бедните и изнемогващи, и затова не ги хранеше и не приоваваше към това другите. Нищо в неговата душа не го подтикваше към милосърдие и състрадателност.
По този начин, залога за щастието се явява искренността пред Аллах, в основата на която лежи вярата в Аллах, и добродетелта към хората, включваща в себе си всички видове и форми на благодеянието, най – велики от които се явяват оказването на помощ на нуждаещите се и обезпечаване на насъщният им хляб.
Затова нечестивците лишени от искренна вяра, и добродетел, заслужават най – сурово наказание. В Деня на възкресението нито роднини, нито приятели, ще могат да се застъпят за тях, за да ги спасят от наказанието на Аллах и да поискат от Него награда за тях. Всевишния е казал:
وَلَا تَنفَعُ الشَّفَاعَةُ عِندَهُ إِلَّا لِمَنْ أَذِنَ لَهُ حَتَّى إِذَا فُزِّعَ عَن قُلُوبِهِمْ قَالُوا مَاذَا قَالَ رَبُّكُمْ قَالُوا
الْحَقَّ وَهُوَ الْعَلِيُّ ا «И не ще е от полза пред Него застъпничеството, освен комуто Той позволи. Щом бъде премахнат страхът от сърцата им, ще кажат: “Какво рече вашият Господ?” Ще кажат: “Истината! Той е Всевишния, Превеликия.”» (34:23);
وَأَنذِرْهُمْ يَوْمَ الْآزِفَةِ إِذِ الْقُلُوبُ لَدَى الْحَنَاجِرِ كَاظِمِينَ مَا لِلظَّالِمِينَ مِنْ حَمِيمٍ وَلَا شَفِيعٍ يُطَاعُ
«И предупреди ги ти за наближаващия Ден, когато, спотаили ужас, сърцата ще са в гърлата! За угнетителите не ще има нито приятел, нито застъпник, който да бъде послушан» (40:18).
Те ще се хранят с гной, изтичаща от раните на обитателите на ада. Он раскален и имеет отвратительный горький вкус и гнилой запах. Ще го ядат само невярващите, които преднамеренно са извършвали тежки грехове и безразлично се отнасяли към заповедите и забраните на Аллах. Това е отвратителна храна отредена само за тези, които са се отклонили от правия път и са тръгнали по пътя, водещ в ада. Именно затова те ще бъдат удостоени с мъчително наказание.
| 38. Ала не! Кълна се в това, което съзирате |
فَلَا أُقْسِمُ بِمَا تُبْصِرُونَ |
| 39 и в това, което не съзирате |
وَمَا لَا تُبْصِرُونَ |
Всевишния се кълне в това, което виждат неговите творения, и това, което не виждат. Към това се отнася всяка съществуваща твар, и към това се отнася сам Великия Аллах. Аллах теаля използва тази клетва в подтвърждение на правдивоста на Своя пратеник и истинността изпратена в Свещенния Коран. По този начин Аллах теаля още един път провъзгласява, че Пророка е проповядвал Писанието на своя Всевишен Творец.
Той също така е изобличил лъжите на тези, които наричали Пророка с.а.в поет и магьосник, подчертавайки, какво ги е подбудило към това неверие и нежелание да приемат предупрежденията на Аллах. А ако бяха повярвали и проумели, то биха разбрали, какво в действителност ще им допринесе полза, и кое вреда.
| 40. наистина то е слово на достоен Пратеник, (Мухаммед или Джебраил). |
إِنَّهُ لَقَوْلُ رَسُولٍ كَرِيمٍ |
| 41. а не е слово на поет. Но вие малко вярвате. |
وَمَا هُوَ بِقَوْلِ شَاعِرٍ قَلِيلًا مَا تُؤْمِنُونَ |
| 42. И не е слово на гадател. Ала малко се поучавате. |
وَلَا بِقَوْلِ كَاهِنٍ قَلِيلًا مَا تَذَكَّرُونَ |
| 43. Низпослание от Господа на световете. |
تَنزِيلٌ مِّن رَّبِّ الْعَالَمِينَ |
Обърнете внимание какъв пример за нас е Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и приветства, и погледнете, колко прекрасни са неговите черти и благородния му нрав. Замислете се над това, и ще ви стане ясна същността на всичко, което виждате. Тогава ще ви стане очевидно, че той се явява истински Пратеник на Аллах, а проповядвания Коран низпослан от Господаря на световете. Той е толкова прекрасен, че не може да бъде реч на човек. Неговото съвършенство свидетелствува за величието на Този, който Го е изпратил на хората. Корана показва неподражаемостта на Неговите качества, на безмерността на Неговите грижи за своите творения и че Той е превелик от всички Свои творения. И не е правилно хората да повтарят това, което казвали тези нечестивци, да говорят за Аллах придавайки Му такъв неподобаващ образ.
| 44. И ако той Ни приписваше някакви слова, |
وَلَوْ تَقَوَّلَ عَلَيْنَا بَعْضَ الْأَقَاوِيلِ |
| 45. щяхме да го сграбчим с Десницата, |
لَأَخَذْنَا مِنْهُ بِالْيَمِينِ |
| 46. после да му прережем аортата. |
ثُمَّ لَقَطَعْنَا مِنْهُ الْوَتِينَ |
| 47. И никой сред вас не ще Ни възпре от това. |
فَمَا مِنكُم مِّنْ أَحَدٍ عَنْهُ حَاجِزِينَ |
Ако Мухаммед беше излъгал от Наше име, то ние бихме го хванали за дясната ръка, а след това бихме прерязали неговата артерия, изходяща от сърцето, при разрязването на която – човек загива. Ако Пророка – Аллах да пази! – беше наговорил за Аллах лъжливи речи, то Всевишния тоз час би низпослал на него своето сурово наказание. Той би го поразил със своето могъщо възмездие, защото Той е най – справедливия Съдия и Всемогъщия Цар.
По Своята мъдрост Аллах не дава отсрочки на тези, които произнасят от Негово име лъжи, считайки за допустимо да се посяга на живота и собствеността на тези, които не са съгласни с тях, и при това заявява, че за него и неговите последователи е подготвено спасение, а неговите противници ги очаква гибел.
Що се касае до Пророка Мухаммед, то Аллах теаля го подкрепил с чудеса и потвърдил неговата правдивост в много ясни знамения (айети). Той му е дарил победата над враговете и го е дарил с власт над тях. Всичко това станало велико свидетелство за правдивоста на неговата пророческа мисия. А ако Аллах бе решил да го погуби, то нито той самия, нито който-и да е ,би могъл да предотврати наказанието на Аллах.
| 48. То е напомняне за богобоязливите. |
وَإِنَّهُ لَتَذْكِرَةٌ لِّلْمُتَّقِينَ |
От Свещенния Коран богобоязнените раби могат да узнаят всичко, което може да им допринесе полза както по религиозните въпроси, така и за земните дела. Благодарение на него те творят благи дела,и имат здрави убеждения, притежават превъзходен нрав, следват религиозните закони и накрая, стават праведни учени, усърдно покланящи се на Аллах и явяващи се пример за другите.
| 49. И добре знаем, че сред вас има отричащи. |
وَإِنَّا لَنَعْلَمُ أَنَّ مِنكُم مُّكَذِّبِينَ |
В тези слова се съдържа угроза и предупреждение за тези, които не признават Корана. Тях ги очаква наказание от Аллах, и колко мъчително е това наказание!
| 50. То е скръб за неверниците. |
وَإِنَّهُ لَحَسْرَةٌ عَلَى الْكَافِرِينَ |
Те не повярваха в Корана, и затова ще ги постигне обещаното възмездие. А когато те го видят с очите си, то тогава ще ги обземе дълбока печал. Ще съжаляват, че не са се ръководили от това Писание и не са се покорили на неговите повели, в резултат на което са се лишили от наградата и са заслужили мъчително наказание. Но нямат никаква възможност да променят своят съдба.
| 51. То е достоверната истина. |
وَإِنَّهُ لَحَقُّ الْيَقِينِ |
Достоверната истина – това е висша степен на познание. Когато човек познае каквото и да е в пълна мяра, той става убеден в това. И не се съмнява и не се отрича от него.
Убеждението има три степени, всяка от които е по – висша от предишната. Първа степен, при която човек придобива твърди полезни знания, назоваващи се достоверни знания (илм ал-йакин). Втората степен, при която човек е убеден в своите виждания, назоваващи се достоверни видения (айн ал-йакин). А третата степен, при която човек постига нещо посредством органите на вкуса или осезанието, назовава се достоверна истина (хакк ал-йакин).
Свещения Коран може да се назове убедителна истина, защото съдържащите се в него познания се опират на твърди доказателства. Неговото вероучение е така убедително, защото вярващите в него имат жива връзка с него.
| 52. Затова прославяй името на твоя Господ, Превеликия! |
فَسَبِّحْ بِاسْمِ رَبِّكَ الْعَظِيمِ |
Свято е името на Аллах и е превелико от всичко, нищо не подобава на Неговото съвършенство! Затова прославяй твоя Господар, споменавайки Го със славните, прекрасни и пречисти Негови качества.
