Бисмилях алейке я расулюЛаах

Целите на човека в периода на юношеството в повечето случаи се свеждат към стремеж да се спечелят колкото се може повече приятели, да стане популярен в своето общество да бъде в крак с актуалната мода, да има възможност да се отличи сред връстниците си…

Завършва учебните години, и започва отговорните дела, работния живот. В този период човек се стреми да се утвърди на своето работно място, да заработва колкото е възможно повече пари, да се издигне колкото е възможно по – нагоре в служебната институция. Той отдава за тези цели всичката си сила и време. Наред с това той се старае да намери за себе си достоен спътник в живота и да създаде семейство. Най – важното в живота, според неговото убеждение, е създаването на уютно семейно огнище. Ако погледнем резултата, то се получава следната верига: човек се ражда, расте, получава образование, впуска се през глава в работа, сдобива се със семейство, отглежда деца, използва цялата си сила, за да спечели и накупи материални средства, а също така да придобие авторитет в обществото, след това жени своите деца; раждат му се внуци и живота му продължава да е  посветен в грижа за тях … Целият живот на такъв човек е построен на програмата за достигане на тези или подобни посредствени жизнени цели и идеали. Въпреки това през целия си живот, до настъпването на своя последен час, той е възможно, никога и да не се е замислял за смъртта или се е замислял, но много рядко. Човек през своя живот е бил свидетел на смъртта на много хора от своето обкръжение, но смъртта си я е представял за много далечна. Може би, той даже не е мислил за нея. Той е бил толкова погълнат от своите жизнени стремежи и безкрайна суета, че « не е имал време » за размишления от този род.

«Защо съм се появил на този свят, защо съм тук, в името на какво, в името на какви цели и ценности живея? Какво ще бъде след живота?» – болшинството от хората не искат отговори  на тези въпроси и махат на тях с ръка.

Какво дава Исляма на човека?

Исляма изпълва живота със смисъл. Или, казано с езика на шериата, извежда човека от поклонението  на хората към поклонение на Господаря на хората. Аллах теаля казва: « Кълна се в следобеда. ­ Човекът е в загуба, освен онези, които вярват и вършат праведни дела, и взаимно се наставляват за истината, и взаимно се наставляват за търпението.  » («Сура Следобедът», 1–3). Аллах теаля също е казал: « и му посочихме двата пътя, ала той не пое стръмния път.? » («Градът», 10, 11). Всевишния Аллах показва признаците на този, който е избрал « стръмния път », – признаците на мюсюлманина. Смисъла на тези айети от Корана се състои в това, че вярата в Аллах води до справедливост и добри  дела в живота на човека. Образ, който не зависи от обкръжаващата хората среда, от нечие  порицание или одобрение. Поклонението на Аллах и образа на живота, към който то води, – е единствената вярна алтернатива на поклонението на имущество, власт, общественото мнение и други идоли. Аллах теаля пряко заплашва в Корана този, който строи своя живот, покланяйки се на имуществото и потъпквайки по – този път правата на  другите хора.

Исляма освобождава  човека от комплекси. Осъзнатия ислям свързва човека със «Създателя на небесата и земята», Този, Който е създал обкръжаващите ни хора заедно с доброто и злото, с намеренията и стремежите им, тяхното влияние и богатство. Този, Който реално всичко това владее и управлява. Разбирането на тази връзка – е най – голямата сила, която може да овладее  човека. Пророка (с.а.в) е казал: «Всеки човек получава  само това, към което се стреми » (Ал-Бухари). Хузейфа Ал-Мар’аши е казал: «Искренността на човека се състои в това, че неговите действия насаме със самия себе си да не се различават от действията му в обкръжението на хората». Фудейл ибн Ияд е казал: «Оставянето на делата на саме и извършването им в обществото се явяват за показ,т.е това действие, извършено заради хората, се явява  многобожие».

Исляма прави човека член на едно голямо семейство. Аллах теаля казва: «Наистина, вярващите са – братя» (сура «Стаите»10). Приемайки исляма, човек става брат с огромно количество хора, които го обичат и винаги са готови да му помогнат в тежки ситуации, знаейки за него само това, че той е мюсюлманин. Пратеника на Аллах (с.а.в)  е казал: «Не е повярвал никой от вас, докато не пожелае за своя брат (в исляма) това, което желае за себе си» (Ал-Бухари). Мюслманина обича своя брат, без да има родствена връзка и без да получава от него никаква изгода. Тази любов се явява съставна част от неговото убеждение. Ислямската история показва удивителни примери за обединението на сърцата, каквито никога не е виждало човечеството.

Веднъж умиращ на полето в боя сподвижник на Пророка (с.а.в), го мъчела жажда, поднесли му вода. Но в това време той чул стон на свой брат, който искал вода… Той казал дайте водата на моя брат, и няколкото ранени търсещи вода,я отстъпвали един на друг докато всички загинали жадни, а водата останала. Имената на тези хора останали в историята, но умирайки, те говорели само за едно: задоволството на Аллах и Дженнета, «ширината на който е подобна на ширината на небесата и земята взети заедно».

И все пак …

…не за това човек избира исляма: не за да има душевно равновесие или да спечели нови приятели. Всевишния Аллах е казал: «Аз сътворих джинновете и хората само за да ми служат » (сура «Разсеиващите» 56). Смисъла на словото «служат» в разбирането на хората  често се ограничава с извършването на молитвата, спазването на поста и хаджа. Тогава какъв е неговия арабски еквивалент – той включва  всички цели и направления в делата на човека. Исляма не дели жизнената сфера на религиозна и светска. Исляма – това е  по – скоро  път. Път, който обхваща всички аспекти на човешкия живот, започващ с обуването на обувките и завършващ с построяването и управлението на държавите.

През цялата история на човечеството  Всевишния Аллах изпращал към хората пратеници (а.с), които им показвали правия път: шериата. Последния от пророците, изпратен за цялото човечество, бил Мухаммед (с.а.в). Следването на шериата (стремеж към задоволството на Всевишния и отдалечаване от Неговия гняв) и поклонение на Аллах.

Живот – това е изпитание. Изпитание на праведност. Мюсюлманина е убеден в това, че всеки човек ще отговаря за всяка своя постъпка. «В този ден хората ще вървят на тълпи, за да видят своите деяния. Този, който е извършил добро дори колкото прашинка, ще я види. И този, който е извършил зло колкото прашинка, пак ще я види» (сура «Земетресението», 6–8). В сура «Услугите» Всевишния Аллах свързва алчността на човека с неверие в Къяметския ден: « Видя ли ти онзи, който взима за лъжа Възмездието? Това е онзи, който пъди сирака и не подканва да бъде нахранен нуждаещият се. …» (1–3).

Властта в този Ден, както и във всички други, ще принадлежи изключително на Всевишния Аллах, Който ще съди със своята  Милост, Справедливост и Мъдрост. Управляващи и подчинени, богати и бедни – всички ще бъдат равни. Всички ще се надяват на Неговата награда и ще се страхуват от Неговото наказание. Резултата от Съдния  ден ще е това, че всички хора ще бъдат разделени  на две групи. Първата ще бъде  наказана от Всевишния Аллах и ще влезне в Джеххеннем (Ада). Втората ще бъде възнаградена от Създателя и ще се окаже в мир наслаждение и удоволствие – Дженнета(Рая). Там човек ще намери всичко, което му е харесвало в този живот в абсолютно съвършенна форма. И още повече: «…такова, каквото не е виждало око, и ухо не е чувало и даже не си е представяло човешкото сърце» (Ал-Бухари).

Заключение

Всеки, които не следват пътя на Пратеника на Аллах, с.а.в, и е прочел тази страница до края, аз призовавам да се замисли за смисъла на живота и да отдели време за това, да намери в религията на Аллах отговорите  на най – важните в живота въпроси: защо съм се появил на този свят, защо съм тук, в името на какво, в името на какви цели и ценности аз живея? А какво следва? ИншаАллах, времето, прекарано над тези разсъждения, да промени нашия бъдещ живот към стремеж към Аллах към подчинение на Аллах и към Дженнет. И Аллах да ни помага.

بِسْمِ اللهِ الرَّحْمنِ الرَّحِيمِِ

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

Това е – едно от имената на Деня на възкресението, който неминуемо ще настъпи за всички творения. В този ден се разкрива истинската същност на нещата и ще станат явни тайните в хорските сърца. Всевишния няколко пъти напомня на хората за неизбежното  подчертавайки неговата важност. Наистина, това ще бъде ден на велики събития и чудовищни ужаси.

Затова Аллах теаля описва събитията, които са били извършени в този свят защото те ще са решаващи за това, което ще се случва в  Съдния ден. Той напомня на хората за болезненото наказание, което е постигнало непокорните народи, и е казал:

Самудяните – това е известно племе, населявло град Хиджр. Аллах теаля изпратил към тях своя пратеник Салих, който ги призовавал да се откажат от многобожието и да се покланят само на единственият Аллах. Въпреки това, самудяните отхвърлили неговия призив и го обвинили в лъжа. Те не повярвали в Деня на великото бедствие, който с безподобно несъизмеримо нещастие ще доведе до ужас всичко живо.

Адитите – това са жители на град Хадрамаут, към които Аллах отправил своя пратеник Худ. Той също проповядвал сред тях поклонение само на единственият Аллах, но те не повярвали в него и отхвърлили  веста за възкресението.

Аллах теаля наказал тези народи в земния живот и е казал:

Това бил ужасно силен вопъл, от който се пръснали техните сърца. Невярващите паднали мъртви, и в техния град не останало нищо, освен жилища и трупове.

Аллах изпратил на тях силен вятър, който издавал неистов звук, превъзхождащ по своята сила звука на гръмотевиците. Този вятър бушувал над невярващите и не знаел предел.

Достигнало ги зло, нещастие и ужас, в резултат на което повалените хора станали подобни на дървета, чийто изгнили корони са паднали на земята, а изгнилите им стволове рухнали един върху друг.

Това е – риторичен въпрос, не изискващ отговор. Безусловно, от тях не е останало нищо!

Тези народи се ослушвали и не се подчинявали на Аллах и безчинствали на земята. Този път избрал за себе си и управителя на Египет Фараона, към който Аллах отправил своя раб и пратеник Муса, сина на Имран. Аллах теаля го дарил с ясни знамения, благодарение на които ставала очевидна истината. Но заради своето нещастие и високомерие той отхвърлил тези знамения и изпаднал в неверие. Имало е и други народи, които се отказли да признаят истината, и сред тях били жителите на унищожените градове, т.е. народа на пророка Лют. Всички посочени народи изпаднали в неверие и безбожие, проявявали несправедливост и упорство и извършвали грехове и разпътство.

Всеки народ отхвърлил пратеника, който Аллах е изпратил при тях. И затова Аллах теаля е изпратил на тях наказание повече от достатъчно, за да бъдат погубени.

Един от тези народи бил народа на пророка Нух. Когато Аллах е решил да потопи неговите невярващи съплеменници, то заповядал  на водата да залее земята и да покрие даже планините. Но в същото време Аллах теаля се смилил над човечеството и спасил ковчега, в който Той оставил само избраните, а в това число и  бъдещите поколения.

О хора! Прославяйте името на Аллах, който ви спаси, когато били погубени всички грешници. Извадете си поука от великите знамения на Аллах, свидетелствуващи за истинността на единобожието.

В едно от тези знамения Всевишния Аллах е споменал затова казвайки:

Когато си спомним за кораба, и за неговата история, да си спомним и това, как Аллах теаля спасил вярващите, които последвали пратеника, и погубил всички останали хора на земята. Наистина, всяка вещ ни напомня за първата създадена вещ от този вид.

О притежатели на разум! От вас се изисква да разберете това напомняне и да разберете неговия смисъл. Това не могът да направят тези, които се отвръщат от истината и безотговорно се отнасят към своята съдба, като глупци лишени от ум и проницателност. Те не извличат полза за себе си от знаменията на Аллах – никаква полза, затова че не разбират същността на низпосланото от Аллах и не вярват в Неговите книги.

В предишните айети Всевишния е споменал за земното наказание,с което били удостоени невярващите, които нарекли пратеника лъжец. Той също така напомня, как е спасил своите пратеници и техните верни последователи. Всичко това било преди всичко предверие на великото въздаяние в Последния живот(ахирета), в който всеки човек напълно ще получи въздеянието за своите дела. Ето затова по – нататък Аллах теаля ни е известил за тези страшни събития, които ще се случат при настъпването на края на света.

Исрафил ще протръби с рога, след което душите на творенията ще се устремят към вече окончателно оформените тела. Всяка душа ще отиде в своето тяло, и тогава всички хора ще застанат пред Господаря на световете.

Планините ще се превърнат в прах, а след това ще бъдат развеяни по земята и ще изчезнат. Тогава цялата земя ще се превърне в равнина, и на нея няма да има нито кривина, нито трапчинка. Такава е съдбата на земята и всичко, което е на нея. Що се касае за небесата, то те ще започнат да се колебаят, движейки се назад и напред и, накрая, ще се разделят. Те ще си променят цвета и ще са загубили своята сила и мощ. Само нещо велико, ужасно и тревожно е способно да отслаби такова могъщо създание на Аллах.

Меляйикетата ще бъдат по – краищата на небесата. Те ще бъдат преизпълнени със смирение и покорност пред своя Господ и Неговото величие. А осем меляйикета, притежаващи неимоверна сила, ще носят трона на милосърдния Аллах, когато Той ще се яви, за да извърши по своята милост и справедливост съд над своите раби.

Нито една частица от вашето тяло, нито едно ваше деяние и нито една ваша черта няма да бъде скрита от Всевишния Аллах, за когото всичко е явно и съкровенно. Боси, голи и необрязани хора ще стоят на равната земя, отзовавайки се на гласа на глашатая. Погледа на Господа ще пронизва техните тела и души, и Той ще въздава на тях за извършените дела. По – нататък Всевишния Аллах е споменал за това, как ще протече този страшен съд, казвайки:

Това ще бъдат щастливите праведници,на които ще връчат книгите с техните праведни дела в дясната ръка. В Съдния ден това ще бъде тяхната отличителна черта, и самият Господ  ще прослави тяхното дело и ще им окаже велика чест. Преизпълнени със щастие и радост, такъв човек ще пожелае, всички творения на Аллах да узнаят, как го е облагодетелствувал неговият Господ, и ще възкликне: „Вижте сега! Прочетете моята книга!“ В тези книги ще бъде записано, че Аллах е простил неговите грехове, прикрил е неговите недостатъци и е приготвил за него райските градини и многочислени почести. Той е достигнал това благодарение на Аллах теаля който е облагодетелствувал неговата вяра във възкресението и отговорността и му е помогнал да се приготви за този ден и да се запаси с добри дела. Именно затова вярващите ще искат да известят за това, че  са били убедени в неизбежната разплата и въздеяние.

Там ще намерят всичко, за което жадува сърцето и което опива погледа. Ще са доволни от своя живот и няма да искат нищо друго. Ще пребъдат в райските градини с високи обители и дворци и прекрасни възвишености. А клоните на райските дървета ще бъдат сведени толкова низко, че райските обитатели могът  да достигнат апетитните плодове  стоейки, седейки и даже лежейки.

Наслаждавайте се на прекрасните ястия и великолепните напитки колкото желаете, и нищо днес няма да развали вашето удоволствие и няма да развали апетита ви. Вие заслужихте това със своите благодеяния, извършвахте намаз и постихте, раздавахте милостиня и отивахте на хадж, правехте добро на хората и споменавахте Аллах, разкайвахте се за своите грешки и избягвахте скверните дела. По такъв начин, Всевишния е подчертал, че именно благите дела са причина, хората да се окажат в рая.

Това са – нещастните грешници, чийто книги с техните лоши деяния ще им бъдат връчени в лявата ръка. Това ще бъде знака за гибел и ужасен изход, позор, срам и безчестие. Разтревожени, опечалени и замислени, тези хора ще кажат: „По добре би било да не ми връчваха моята книга!“ Защото тази книга ще му извести за това, че той ще влезне в Ада и ще се окаже във вечна загуба.

Иска ми се да бях изпратен в небитието, да  не бях възкресен и да не бях виждал своята равносметка! По добре щеше да бъде със смъртта да беше свършило всичко, и да нямаше след нея възкресение!

Той ще погледне към своето някогашно богатство и своята власт, лежащи на плещи му с тежко бреме, от които нищо не е запазил за своя Последен живот, и затова богатството и властта няма да му допринесат никаква полза и нищо не може да го избави от наказанието. И тогава ще си признае, че богатството не му е допринесло полза в земния живот, защото не се е стремил към спасение, а във вечния живот никой не може да му помогне.

Моята власт изчезна – нея вече я няма. Днес няма да ми помогнат нито войници, нито многочислени привърженици. Няма да ме спасят нито техния брой, нито тяхната сила. Няма да ми допринесат полза и моето предишно високо положение. Всичко това беше напразно. Аз съм се трудил напразно, но по лошо е, че заради това се лиших от милост и преуспяване и ги замених за тревога, скръб и печал. В този страшен ден Аллах теаля ще заповяда на меляйикетата да го накажат и ще каже на суровите и могъщи стражи на джехеннема:

Това ужаснао наказание нито за миг няма да го остави в покой. Колко е лошо това наказание! Горко му, как е засрамен и унижен!

Какво го доведе в тези мъки? Той не вярваше в своя Господ, съпротивяваше се на Неговия пратеник и отхвърляше истината, към която призоваваше. В неговото сърце не е имало и капка състрадание към бедните и изнемогващи, и затова не ги хранеше и не приоваваше към това другите. Нищо в неговата душа не го подтикваше към милосърдие и състрадателност.

По този начин, залога за щастието се явява искренността пред Аллах, в основата на която лежи вярата в Аллах, и добродетелта към хората, включваща в себе си всички видове и форми на благодеянието, най – велики от които се явяват оказването на помощ на нуждаещите се и обезпечаване на насъщният им хляб.

Затова нечестивците лишени от искренна вяра, и добродетел, заслужават най – сурово наказание. В Деня на възкресението нито роднини, нито приятели, ще могат да се застъпят за тях, за да ги спасят от наказанието на Аллах и да поискат от Него награда за тях. Всевишния е казал:

وَلَا تَنفَعُ الشَّفَاعَةُ عِندَهُ إِلَّا لِمَنْ أَذِنَ لَهُ حَتَّى إِذَا فُزِّعَ عَن قُلُوبِهِمْ قَالُوا مَاذَا قَالَ رَبُّكُمْ قَالُوا

الْحَقَّ وَهُوَ الْعَلِيُّ ا                                                                           «И не ще е от полза пред Него застъпничеството, освен комуто Той позволи. Щом бъде премахнат страхът от сърцата им, ще кажат: “Какво рече вашият Господ?” Ще кажат: “Истината! Той е Всевишния, Превеликия.”» (34:23);

وَأَنذِرْهُمْ يَوْمَ الْآزِفَةِ إِذِ الْقُلُوبُ لَدَى الْحَنَاجِرِ كَاظِمِينَ مَا لِلظَّالِمِينَ مِنْ حَمِيمٍ وَلَا شَفِيعٍ يُطَاعُ

«И предупреди ги ти за наближаващия Ден, когато, спотаили ужас, сърцата ще са в гърлата! За угнетителите не ще има нито приятел, нито застъпник, който да бъде послушан» (40:18).

Те ще се хранят с гной, изтичаща от раните на обитателите на ада. Он раскален и имеет отвратительный горький вкус и гнилой запах. Ще го ядат само невярващите, които преднамеренно са извършвали тежки грехове и безразлично се отнасяли към заповедите и забраните на Аллах. Това е отвратителна храна отредена само за тези, които са се отклонили от правия път и са тръгнали по пътя, водещ в ада. Именно затова те ще бъдат удостоени с мъчително наказание.

Всевишния се кълне в това, което виждат неговите творения, и това, което не виждат. Към това се отнася всяка съществуваща твар, и към това се отнася сам Великия Аллах. Аллах теаля използва тази клетва в подтвърждение на правдивоста на Своя пратеник и истинността изпратена в Свещенния Коран. По този начин Аллах теаля още един път провъзгласява, че Пророка е проповядвал Писанието на своя Всевишен Творец.

Той също така е изобличил лъжите на тези, които наричали Пророка с.а.в поет и магьосник, подчертавайки, какво ги е подбудило към това неверие и нежелание да приемат предупрежденията на Аллах. А ако бяха повярвали и проумели, то биха разбрали, какво в действителност ще им допринесе полза, и кое вреда.

Обърнете внимание какъв пример за нас е Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и приветства, и погледнете, колко прекрасни са неговите черти и благородния му нрав. Замислете се над това, и ще ви стане ясна същността на всичко, което виждате. Тогава ще ви стане очевидно, че той се явява истински Пратеник на Аллах, а проповядвания Коран низпослан от Господаря на световете. Той е толкова прекрасен, че не може да бъде реч на човек. Неговото съвършенство свидетелствува за величието на Този, който Го е изпратил на хората. Корана показва неподражаемостта на Неговите качества, на безмерността на Неговите грижи за своите творения и че Той е превелик от всички Свои творения. И не е правилно хората да повтарят това, което казвали тези нечестивци, да говорят за Аллах придавайки Му такъв неподобаващ образ.

Ако Мухаммед беше излъгал от Наше име, то ние бихме го хванали за дясната ръка, а след това бихме прерязали неговата артерия, изходяща от сърцето, при разрязването на която – човек загива. Ако Пророка – Аллах да пази! – беше наговорил за Аллах лъжливи речи, то Всевишния тоз час би низпослал на него своето сурово наказание. Той би го поразил със своето могъщо възмездие, защото Той е най – справедливия Съдия и Всемогъщия Цар.

По Своята мъдрост Аллах не дава отсрочки на тези, които произнасят от Негово име лъжи, считайки  за допустимо да се посяга на живота и собствеността на тези, които не са съгласни с тях, и при това заявява, че за него и неговите последователи е подготвено спасение, а неговите противници ги очаква гибел.

Що се касае до Пророка Мухаммед, то Аллах теаля го подкрепил с чудеса и потвърдил неговата правдивост в много ясни знамения (айети). Той му е дарил победата над враговете и го е дарил с власт над тях. Всичко това станало велико свидетелство за правдивоста на неговата пророческа мисия. А ако Аллах бе решил да го погуби, то нито той самия, нито който-и да е ,би могъл да предотврати наказанието на Аллах.

От Свещенния Коран богобоязнените раби могат да узнаят всичко, което може да им допринесе полза както по религиозните въпроси, така и за земните дела. Благодарение на него те творят благи дела,и имат здрави убеждения, притежават превъзходен нрав, следват религиозните закони и накрая, стават праведни учени, усърдно покланящи се на Аллах и явяващи се пример за другите.

В тези слова се съдържа угроза и предупреждение за тези, които не признават Корана. Тях ги очаква наказание от Аллах, и колко мъчително е това наказание!

Те не повярваха в Корана, и затова ще ги постигне обещаното възмездие. А когато те го видят с очите си, то тогава ще ги обземе дълбока печал. Ще съжаляват, че не са се ръководили от това Писание и не са се покорили на неговите повели, в резултат на което са се лишили от наградата и са заслужили мъчително наказание. Но нямат никаква възможност да  променят своят съдба.

Достоверната истина – това е висша степен на познание. Когато човек познае каквото и да е в пълна мяра, той става убеден в това. И не се съмнява и не се отрича от него.

Убеждението има три степени, всяка от които е по – висша от предишната. Първа степен, при която човек придобива твърди полезни знания, назоваващи се достоверни знания (илм ал-йакин). Втората степен, при която човек е убеден в своите виждания, назоваващи се достоверни видения (айн ал-йакин). А третата степен, при която човек постига нещо посредством органите на вкуса или осезанието, назовава се достоверна истина (хакк ал-йакин).

Свещения Коран може да се назове убедителна истина, защото съдържащите се в него познания се опират на твърди доказателства. Неговото вероучение е така убедително, защото вярващите в него имат жива връзка с него.

Свято е името на Аллах и е превелико от всичко, нищо не подобава на Неговото съвършенство! Затова прославяй твоя Господар, споменавайки Го със славните, прекрасни и пречисти Негови  качества.

Скъпи  братко!

Наистина, цялата тази  Вселена ,която ни заобикаля  със всички малки и велики  неща е, обърната към  Аллах, Всемогъщия  и Превеликия, всичко в нея  възхвалява Аллаах, превъзнася  Го и се прекланя пред  Него. Аллах Всевишния е  казал: „Няма нищо , което да не Го прославя“. Действително, всички създания, които е сътворил Аллах, стоят склонили  глава, покорявайки се на Аллах  заради неговата милост.

Единствено остава в тази вселена едно малко  създание, презряно, нищожно, сътворено  от семе; то, откровено казано, смущаващо се  движи в едно направление, от  този свят за другия. То се отказва от послушание пред  Аллах и от покорност и от възхваления пред  Него. Наистина , тази  твар е  човека, непокорен на  Аллах, Всемогъщия и Превеликия! Аллах е Велик, колко  е силно тщестлавието на  този човек; водещо го до велика глупост! Аллах е Велик, каква   низост е  човека и колко е жалък! И в същото време той се явява изключение, отклонение  от  тази правилно устроена  съвършенна  Вселена.

Колко често му се предоставя  възможност за покаяние, а той не се разкайва; Колко често му се предоставя  възможност да се моли за прошка, а той не се  моли; Колко често му се предоставя  възможност за възвръщане, а той се обръща  в бягство от Аллах; колко пъти той е могъл да се примири  със своя Господар, но не се примирил и се отвърнал заради своята гордост.

Скъпи  братко!

Ти си длъжен, преди  всичко да послушаш  Аллах, Всемогъщия и Великия, да помислиш за този свят и за неговата нищожност, и за неговото вероломство, и за това, колко много жестокост има на този свят, и за подлостта на  живеещите на нея редом с теб, и за бързината на неговия край. Помисли за обитателите на този свят, които предпочитат земното, намират се под  властта на този свят: Той ще е измъчван от различни мъчения и принуден да изпие горчивата чаша, и рядко ще е весел, затова ще се принуждава да плаче често и дълго.

Ти си длъжен, преди  всичко да послушаш  Аллах, Всемогъщия и Великия, да помислиш за задгробния живот и за неговата  вечност, и че  той   е  действителния  реалния  живот, и че  той–  задгробния живот, е място за установяване на пътешестващите, и края на пътя.

Ти си длъжен, преди  всичко да послушаш  Аллах, Всемогъщия и Великия, да помислиш за Джехеннема и неговия огън, за неговите пламъци, и за неговите бездни и дълбини, и за силата на неговия  жар и за величините на  страданията на неговите  обитатели. Ти  си длъжен  да помислиш за грешниците в него, как ги влачат  в кипящата  лава с лицата  надолу и как огъня ги топи, точно като дървета.

Ти си длъжен, преди  всичко да послушаш  Аллах, Всемогъщия и Великия, да помислиш за Дженнета  и за това, че в него е приготовил Аллах за покорните  Му това, което око не е виждало, ни ухо е чувало, и не е идвало  на ум никому от  рода на човечеството за подробностите за  блаженствата, осигурени на най-добрите и най-разнообразни удоволствия от храните, напитките, облеклото  и прекрасни видове, от радости и от удоволствия, които  ще се дават на всички, освен на отлъчените от Дженнета  хора.

Скъпи  братко!

Преди всичко  послушай  Аллах, Всемогъщия и Превеликия, помисли, колко ти ще преживееш на този свят? Шестдесет години, осемдесет години, сто години, хиляда години?.. А след това – какво?! А след това – смърт, след която блаженния  Дженнет или Джехеннем, Аллах да пази!

Скъпи братко!

Неопровержимата  истина  е– че отиваш някъде, където и Меляйкето на Смъртта  е на пътя към теб; заминат ли годините, дни или мигове, и ти останеш  сам в своя мезар без богатства, без роднини и без приятели. Помни за мрака в мезаре и за самотата,  теснотата   и за страха в самото начало, и за силата, с която притиска.

Помни  Деня на Страшния  Съд, когато всички ще застанат пред  Аллах, когато сърцата се изпълнят с ужас и когато  ти се отречеш от своите  деца и от своята майка, от своя баща и от своите приятели, и от своя брат. Помни за тези места и за тези ужаси, помни Деня, когато ще поставят везните за Правосъдие и се отворят страниците – колко в твоята книга грешки и колко от твоите дела са премахнати. Помни, че когато ти застанеш пред Владетеля на Справедливостта и Истината, от която ти си бягал, който те е призовавал – а ти си се отвръщал от Него, и ето така ти ще  застанеш  и в ръката си ще имаш лист, в който няма да има никаква грешка, нито голямо престъпление, всичко ще бъде  записано. С какви думи ще отговориш ти пред  Аллах, когато  Той те попита  за твоя живот и за твоята младост, за твоите дела и за твоето богатство. С кой крак ще стъпиш пред Него, С какви очи ще го погледнеш, и с какво сърце ще Му отговориш тогава, когато Той те попита: «О Мой раб, ти пренебрегна Моя  призив, обръщението ми към теб, и си мислеше че не те наблюдавам. Нима Аз не ти дадох добро, не те ли съжалих, а ти не се вслуша в моя призив, тогава когато Аз те дарявах с благодеяния?!».

Скъпи  братко!

Нима е трудно за теб да бъдеш покорен на Аллах  в този недълъг  живот и в тези кратки мигновения  и, че след  този живот ти ще си удържал главната победа и ще се наслаждаваш на  вечното  блаженство.

Скъпи  братко!

Действително, има хора, които са убедени, че те са родени  напразно и че те са изоставени, и че техния  живот е само за развлечения и игри. Тяхното зрение е покрито с  пелена, техните уши са глухи за истината, те са загубили съзнание, сърцата им са преобърнати, очите им са като стъкло, умовете  им са помръчени, в  тези места  в които пребивават, се намира всичко което им е угодно, освен Корана, и не споменават те за Аллаах.

Избягвайки от Аллах, те са Негови създания, остават пред Него и в Неговите ръце. Той ги призова и те не му отговориха, в това време те отговориха  на  призива на  шайтана,отдавайки се на техните желания и страсти … Каква изненада, че приемат поканата  на шайтана и оставят без внимание призива на Милосърдния! Къде им е здравия  разум …?! „Наистина, не слепи очи, но слепи  сърца в гърдите“. Какво им е сторил Аллах, та те не Му се подчиняват и не се покоряват?! Не ги ли е създал Той, Той ли не им е предоставил средства, необходими за съществуване, не им ли е дал изобилие от богатство и здраве за телата? Въвела ли ги е  в заблуждение добротата на  Терпеливия? Въвела ли ги е в заблуждение щедростта на Великодушния? Не се ли страхуват  те, че към тях идва смъртта, а те все още грешат?! „Обезопасили ли са се те  от хитроста на  Аллах?

Пази се скъпи братко, вземи всички предпазни мерки, за да не бъдеш такъв, и постъпвай  в съответствие  със съветите на Аллаах. Наистина, кълна се в Аллах, ти  си  създаден за велико дело. Аллах Всевишния е  казал: „Аз сътворих джинновете и хората  само за да ми служат“.

Скъпи братко!

О, ти, който не се покоряваш на Аллах! Върни се към твоя  Господ и се страхувай от Джеххенема, бой се от неговия огън – наистина, пред теб е страха и трудностите, наистина, пред теб е благополучие или страдание, наистина, пред теб  е  змея-изкусителя и греха. Кълна се в Аллах, освен Когото няма друг, никога няма да ти принесе полза смеха, никога няма да ти помогнат  ни песни, нито шумните купони, никога няма да ти помогнат  твоето семейство и деца , никога няма да ти помогна  братята и приятелите, никога няма да ти помогне  богатството … нищо никога няма да ти принесе  полза, освен  добрите дела и благодеяния.

Скъпи братко!

Кълна се в Аллах, аз написах тези слова за теб заради моето опасение, за да не стане бялото ти лице  черно  в Деня на Страшния  Съд, и този светъл лик да не попадне в тъмнина, и това нежно тяло да не попадне в огъня на Джеххеннема. Ти побързай, и нека  Аллах да ти помогне  да спасииш самия себе си от огъня, и обяви за истинното си покаяние  от този момент и ти  ще се убедиш, че ти действително няма да пожелаеш да се върнеш към греха никога. Напротив, ти наистина ще бъдеш щастлив  с позволението на Аллах, а ако ти се съмняваш в това и чакаш, наистина, аз,  кълна се в  Аллах, за теб съм верен съветник, изпитващ към теб състрадание.

Мир вам, милост от Аллах  и Неговата благодат!

шейх Абдуллах бин Джибрин, Аллах да е милостив към него…

بسم الله الرحمن الرحيم

إن الحمد لله، نحمده و نستعينه و نستغفره، و نعوذ بالله من شرور أنفسنا و من سيئات أعمالنا، من يهده الله فلا مضل له، و من يضلل فلا هادي له، و أشهد أن لا اله إلا الله وحده لا شريك له، و أشهد أن محمدا عبده و رسوله.

«О, вярващи, бойте се от Аллах с истинска боязън пред Него и умирайте само отдадени!!»

« О, хора, бойте се от своя Господ, Който ви сътвори от един човек и сътвори от него съпругата му, и от двамата намножи мъже и жени. И бойте се от Аллах, с Чието име се умолявате един друг, и от [прекъсване на] кръвните родства! Наистина Аллах ви наблюдава.!»

«О, вярващи, бойте се от Аллах и изричайте правдиви слова!! Тогава Той ще поправи делата ви и ще опрости греховете ви. Който се покорява на Аллах и на Неговия Пратеник, той постига велико избавление.»

Наистина, най-прекрасните слова – са в Книгата на Аллах, а най-прекрасния път–  пътя на Мухаммад с.а.в.

Еселяму алейкум

(АЛ-ФАТИХА)

(Пророкът Мухаммад, Аллах да го благослови и с мир да го дари,

е казал: “Невалидна е молитвата на онзи, който не прочете

“Ал-Фатиха.” Затова “Сура Откриване” се произнася

във всяка част на молитвата.

Тя е най-горещото и съкровено обръщение към Аллах.

Внея са намерили място някои от най-важните послания

и напътствия на Корана – човек да се покланя

единствено на Всевишния Аллах и да не очаква подкрепа

и напътствие от друг освен от Него.

Той е единственият Бог, достоен за възхвала и почит.)

1. В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

2. Хвала на Аллах – Господа на световете,

3. Всемилостивия, Милосърдния,

4. Владетеля на Съдния ден!

5. Само на Теб служим и Теб за подкрепа зовем.

6. Насочи ни по правия път,

7.пътя на тези, които си дарил с благодат, а не на [тези], над които тегне гняв, нито на заблудените!

ЛЮБОВТА КЪМ АЛЛАХ И КЪМ НЕГОВИЯ

ПРАТЕНИК

Необходимо е искреният вярващ да обича Аллах и Неговия Пратеник -онзи вярващ, който жадува да спечели удовлетворението на Преславния Аллах и спасението от Джехеннема, и иска Аллах да му даде успех в земния живот и в отвъдния.Любовта към Аллах се изразява чрез Неговото възвеличаване, страха от Него, прилагането на Неговата религия с пълно удовлетворение, без слабост и леност, и следването на Неговия Пратеник саллелаху алеихи ве селлем. Всевишният Аллах е казал:

^пКажи:“Ако обичате Аллах, последвайте ме! И Аллах ще ви обикне, и ще опрости греховете ви.“ (3:31)

Любовта ни към Аллах изисква да му се подчиняваме и да следваме неговия път. Всевишният Аллах е казал:

„О,  вярващи,  покорявайте се на Аллах и се покорявайте на Пратеника]“(4:59)

Признакът на любовта към Аллах е извършването на задължителните ибадети на послушание пред Него – на онова, което Той обича, и отдалечаване от греховете – от онова, което Той не харесва. Обичта ни към Аллах е в зависимост от отдалечаването от греховете и приближаването до послушанието. Любовта към Аллах изисква Той да бъде възвеличаван и поставян над вески друг. Не приемайте, че някой е подобен на Него и не се страхувайте от друг освен Него – Той е Великия, Могьщия. Сыцо така трябва да обичаме и Пратеника на Аллах саллелаху алеихи веселлем. Той е най-добрият измежду творенията. Аллах Теаля го е избрал да бъде завършекът на пророците. Любовта ни към Пратеника на Аллах саллелаху алеихи ве селлем изисква да бъде следван във всичко, което е възприел от Преславния Аллах. Ние също така го възвеличаваме и го оценяваме истински, и не говорим нищо обидно както за него, така и за сподвижниците и семейството му. Един от признаците на обичта ни към Пратеника е да следваме неговия суннет, независимо дали се отнася за изпълнението на намаза или за говеенето, възпитанието и нравите. Всичко това е за за щастието ни в земния живот, защото Пратеникът на Аллах саллелаху алеихи ее селлем е нашият образец за подражание. Всевишният Аллах е казал:

„// каквото Пратеника ви даде, вземето го! А каквото ви забрани, остаете го!“ (59:7)

Към него трябва да се отправя и салевати шериф (благослов).

Той саллелаху алейхи ве селлем е казал:

„Който   отправи   към  мен   благослов,   Аллах   отправя   към   него удесеторен благослов. “ И е казал още

положенията, които ако се срещат у някого, той е открил сладостта на вярата: Аллах и Неговият Пратеник да бъдат по-любими за него от всеки друг; да обича раб на Аллах, когото не обича заради друг освен заради Аллах; да му е противно връщането към неверието, след като Аллах го е избавил от него, както му е противно да бъде хвърлен в огъия. „

Стреми се Аллах и Неговият Пратеник да са по-любими за теб от всеки друг – да ги обичаш повече и от самия себе си, и от всички хора, и от всяко нещо на земята. Стреми се тази твоя любов да има аргумент. Аргументьт за нея е искреното следване на Аллах, Неговия Пратеник, Корана и суннета. Който обича Аллах и Неговия Пратеник, Аллах никога не ще го опозори, а ще бъде в Дженнета заедно с Пророка саллелаху алейхи ве селлем в най-високата степен на Градината (ел-Фирдеус), ако е пожелал Аллах.

Пророкът саллелаху алейхи ве селлем ни е научил и е изискал от нас да призоваваме след езана и да молим Аллах да му дари най-високото място в Деня на съживяването, като изричаме:

„О, Аллах, Господарю на този съвършен призив и на изпълняващия се намаз, дари на Мухаммед средството, добродетелта и високата, въздигнатата стелен, и го прати, о, Аллах, на похвалното място, което си му обещал! „

Наградата за нашата любов към Пратеника саллелаху алейхи ве селлем ще бъде застъпничеството му за нас в Деня на съживяването. Ще отпием от извора, който му е даден, ще ни напои само веднъж, но никога повече не ще усетим жажда. Бъдете, братя, от онези, които обичат Аллах и Неговия Пратеник, за да получите вьздаянието за всичко това, ако е пожелал Аллах!

,,,

И ги смяташ за будни, а те са в дрямка и Ние ги обръщаме надясно и наляво. И кучето им е проснало лапи на входа. Съзреш ли ги, ще се отвърнеш от тях в бяг и ще се изпълниш с ужас.

( „Пещерата“, 18:18)

В този стих се говори за седем момчета-християни, „Обитателите на пещерата , които, бягат от преследване на римския император езичник, намират убежище в една пещера и Аллах с.т в продължение на много години, ги потапя в дълбок сън.

Освен това, Аллах ни казва в айета, че в съня Той ги обръща надясно и наляво.
„Може би очите им са били отворени, а чувствата са били в съня. Те се обръщали от страна на страна, подобно на всички хора в съня“(Юсуф Али)

„Ако някой случайно ги видеше в пещерата, тъй като те се обръщали от страна на страна ще помисли че те просто си почиват, а не спят “ (Maududi)

Изключителна мъдрост и божествена промисъл скрита в тези думи на Всевишния, разбирането им от хората, стават достъпни едва напоследък.

Оказва се,че ако по време на сън хората останат в едно и също положение, то ще бъдат изправени пред сериозни проблеми със здравето: нарушение на кръвообращението, образуване на рани по кожата, с хематоми на местата които са под тежестта на тялото. Но Всемогъщият се грижи за нашето здраве, както и за цялото тяло и по време на почивка и сън.Обръща нашите тела , когато сме в безсъзнание,по-време на съня и не позволява появата на тези процеси в организма.

Това е медицински факт, установен от учени едва миналия век, без съмнение,това е едно от чудесата на Kорана,

Звездата Сириус

„И Той е Господът на Сириус “ (Сура Наджм, 49)

Използваното в астрономията име на споменатата в арабския текст на Корана звезда “Шира” е “Сириус”. Сириус представлява една двойна звездна система и е от съзвездието Голямо куче. Тази двойна звездна система се състои от две звезди на име Sirius A и Sirius B. Sirius A, която е по-голямата от двете, е най-близката до Земята звезда и нейната особеност е, че е най-ярката звезда, която може да бъде видяна с просто око. Sirius B е бяло джудже, невидимо с просто око.

Едната от звездите от системата Сириус обикаля в елиптична орбита около другата и на всеки 49,9 години те се доближават максимално една до друга. Днес тази научна информация е факт единодушно приет от астрономите от Университетите Харвард, Отава и Лейкестър.[1] Този научен факт, който е бил открит чак в края на 20 век, е изложен по един чудотворен начин в Корана преди 14 века.

Когато прочетем заедно айятите 49. и 9. на сура Наджм това чудо се разкрива пред нас:

„И Той е Господът на Сириус“ (Сура Наджм, 49)

„И бе на разстояние два лъка или по-близо.“ (Сура Наджм, 9)

Обяснението в 9. айят на сура Наджм сочи приближаването на двете звезди по орбитата, която описват. (Аллах знае най-добре.)

Този научен факт, който е невъзможно да е бил известен по времето, когато Корана е бил низпослан, още веднъж доказва, че Корана е слово на Всевишният Господ.

Дюннявския  живот

Иса алейхи селям  е казал:Дюнявският живот е три дена:1.ВЧЕРА – ТОЙ  мина,нищо не остана в ръката ти от него.2.ДНЕС – ТОЙ Е момента в който си сега.Това го знай за голямо богатство и го оползотвори.3.УТРЕ – Й ТОЙ  ще дойде,но дали ще го сварим,не се знае.

ХВАЛА НА АЛЛАХ – ГОСПОДАРЯ НА СВЕТОВЕТЕ,наградата е за богобоязливите и нека благослов и мир бъде над неговия пратеник мухаммед и цялото му семейство.Когато мюсюлманинът погледне към благата дарени му от аллах’от сътворяването му до смъртта,тои е неспособен да ги изброи.И не му остава нищо друго освен да му благодари за тези блага,да го възхвалява с езика си,да го прославя с онова,което притежава,и да подчинява телесните си органи на послушание пред аллах с.т.Такова трябва да бъде отношението към премогъщия и всеславния аллах,тъи като не е проява на добро,неблагодарността при предоставен дар или отхвърляне на заслугите на благодетеля.Когато мюсюлманинът отправи поглед към знанието на всевишният аллах,в неговите имена и качества,сърцето му се преизпълва със страхопочитание,и още повече възвеличава и прославя своя създател,и изпитва срам да не му се под4инява и срам да му противоречи.Всевишният аллах е казал:Който зачита светините на аллах,това е най-доброто за него при неговия господар.“Светините на аллах са онова,което не е разрешено да се нарушава.Добро отношение към аллах е човек да има добри предположения за него,аллах е при доброто предположение на неговия раб за него.Ако го моли не трябва да моли друг освен него и ако му служи,не трябва да съдружава друг с него.Мюсюлманинът трябва да помни ,че Аллах гледа към него,информиран е за него и е негов свидетел.Той е надзорникът,всечуващият,всевиждащият.Мюсюлманинът трябва да помни дженнета и да се отдалечи от джехеннема.Еселяму алеикум верахметулах.