Как лесно да изчистим греховете си

Бисмиляхи рахмани рахим. Еселяму алейкум верахметулахи веберекятуху.

Следването на сунната на Пророка Мухамед с.а.в. има много ползи.Една от които разбира се е,че печелиш обичта на Аллах с.т. и лесно печелиш дженнет с позволението на Аллах с.т.Намираме много лесни  неша за правене,които Пророка с.а.в. ни е дал,които имат огромни награди,някои от които извън пределите на  нашето съзнание и разбиране,дори не можем да ги осъзнаем.Една от тези награди идва с казването на една много лесна дуа,след като се нахраните:Пророка с.а.в казва,че който след като се нахрани каже:“Елхамдулиляхиллези ет‘хаза уе резеканихи мин гайри хаулин минни уе ляя кууех“Слава на Аллах който ме нахрани с това и ми дари тази прехрана,без моята сила или усилие.“(Тирмизи,Абу Дауд).Т.е пълни признания за силата на Аллах с.т,препитанието на Аллах с.т и че ти не си направил абсолютно нищо за спечелването й, и че всичко е от Аллах с.т. “Слава на Аллах който ме нахрани с това и ми дари тази прехрана,без моята сила или усилие.“ Все още няма да ви издам наградата,само ще кажа ,както вече може да сте чували,някои хадиси за огромни добрини(севаби) които имат същите награди.Например Пророка с.а.в казва: „Който говее по време на Рамазана с искренна вяра и се надява да постигне награди от Аллах с.т. тогава всичките му отминали грехове ще бъгат опростени.“(Сахих ал Бухари). Може ли да си представите какво Пророка с.а.в казва тук:“Който изрече тази дуа след като приключи с храната си,Аллах с.т. ще му опрости всички отминали грехове!“ Само защото след храна признаваш,че не ти си набавил тази храна за себе си,а е от Аллах с.т и е от неговото съвършенство,а не от самия теб.Субаханелаах.Всичко което трябва да направите е да сте признателни като се храните и да благодарите на Аллах с.т което ще допринесе повече препитание в живота ви,повече благодат и същевременно ще бъдете благословенни и в живота след смъртта.Защото целта на  нашето съществуване е да се прекланяме на Аллах с.т. да признаваме съвършенството Му, и да признаваме нашите недостатъци и слабости и да се опитваме да се стремим към усъвършенстване за да спечелим задоволството на Аллах с.т. Молим Аллах с.т да ни опрости за всички наши грехове – скритите,явните,малките и големите.Амин

Ще ви споделя нещо много красиво

Бисмиляхи рахмани рахим

„Аллах възлага на всяка душа само според силите й. За нея е онова, което е придобила и против нея е онова, което е придобила. Господи наш, не ни наказвай, ако сме забравили или съгрешили! Господи наш, не ни натоварвай с бреме, каквото стовари върху онези преди нас! Господи наш, не ни натоварвай с това, за което сме немощни! И се смили над нас, и ни прости, и ни помилвай! Ти си нашият Закрилник. Подкрепи ни Ти срещу невярващите хора“!Искам да споделя с вас от 3- ти джуз последния айет,просто някои неща от последния айет на сура бакара. Дълъг айет е,но ще споделя с вас само няколко пояснения на първата част от айета която е„ Аллах възлага на всяка душа само според силите й.“ Думата Теклиф на арабски означава „да бъдеш натоварен с нещо“ а Аллах казва:“ Аллах не натоврва нито една душа“ Аллах няма да затрудни нито един човек,а само до възможностите които има. Което всъщност означава,че каквито и изпитания да имаме в живота,са точно съобразени с нашата възможност да се справим с тях. Изпитанието което изживява някой друг,може да е нещо,с което аз не бих се справил и обратното.Даровете на които се наслаждаваме в живота и трудностите които изживяваме,страданията и затрудненията ни са всъщност точно съобразени със самите нас. Затова Аллах казва,че не възлага на никого повече,от колкото може да изтърпи. Другото забележително нещо в този айет е, че има неща,за които всички ние сме еднакво отговорни.Има заповеди в Исляма,на които не можеш да кажеш: Ами… знам че ти можеш да го правиш,но аз не мога,просто не е за мен.Например петкратната молитва,не можеш да казваш- „Машалаах ти кланяш пет пъти на ден,аз бих го правил само през Рамадан,но по принцип е невъзможно да се справя..нямам тази възможност“ Не може да се оправдаваш по този начин,защото това са част от заповеди на Ааллах,които той е възложил на всяка една душа,възлага ги на всички хора и трябва да се справиш…И има много,много,много малки изключения,но дори и тогава има различни мнения,но като цяло това са всеобщи закони.За големите основни неща,които са забранени и големите неща,които са задължителни за мюсюлманите,не може да се оправдавате с това,че Аллах ме разбира,че не съм точно от типа на „кланящите се“ или пък „не съм по ставането рано сутрин и затова не мога да кланям феджр.Така не става. Аллах ни е възложил тези отговорности,знаейки че всяко човешко същество наистина може да се калня пет пъти на ден.Всяко човешко същество,всеки мюсюлманин е способен да стои далеч от харама.Вие сте способни да вършите всички тези неща,затова когато си кажеш,че не можеш и се самоубедиш че не можеш,ти всъщност отричаш това което Аллах казва за теб.че ти можеш,че е по силите ти, и че Аллах не би дал никога тези неща за теб или за мен да ги правим,ако нямаме тази способност.Затова трябва да се попитате:“Искрен ли съм със себе си,като казвам „не мога“ или Аллах е искренният,който казва:“Да можеш“ и че не би ти дал нещо,което не можеш да понесеш.Това е наистина честния въпрос към самия теб,който трябва да си зададем,особено щом се отнася зо големите заповеди на Аллах.И накрая „за нея е онова което е придобила и против нея е онова което е придобила“.Ще ви споделя на бързо нещо много красиво:Аллах казва: ..за човек е онова което сам е придобил.Ще има за себе си ‚каквото е придобил“ в смисъл на грехове..които ще бъдат срещу него.Затова има неща,които имаш и придобиваш,които ще са за теб,а други срещу теб.. На арабски кесеб,което е по лесно за придобиване е използвано за добрите дела,които ще са за теб.А ектесеб,което е по-трудно за придобиване е използвано в айета за лошите дела.Което е странно защото си мислим,че греховете по лесно се придобиват,а добрите дела по трудно.Но Аллах всъщност ни разкрива в този айет една тайна:Греховете за кратко може по лесно да се придобиват,но бихте ли платили за тях в дългосрочен план? В последствие тези грехове носят толкова много трудности и проблеми,заради неподчинението пред Аллах,което всъщност вече не изглежда никак лесно за придобиване.Като кражбата..може да е лесна,но времето в затвора ще е доста трудно.Т.е това което правиш,може да ти изглежда лесно,но цената която в последствие плащаш я прави много трудна и лоша грешка,която сам си направиол.А да си намериш работа,да работиш усилено и да печелиш пари по правилния начин,може да е много трудно,но трудноста която си отблъснал от себе си в сравнение с това,което сега првиш е доста лесно.Това е погледа върху нещата,който Аллах иска от нас да имаме относно лошите и добрите дела.Добрите дела може да изискват много повече работа,но Аллах ще ти улесни.А лошите дела може да са много много по лесни за вършене,но ще платите цената и ще узнаете,колко затруднения донасят в живота ви.Затова не надценявайте това което Аллах ви е възложил като отговорности и не подценявайте тежеста на греховете си.Не подценявайте,мислейки си – „просто това е което правя,не ме интересува“Без дори да помислите за неприятностите и затрудненията,които ще ви донесе утре,и особенно когато и вие и аз ще застанем пред Аллах!

Спор с безбожника

Спор с безбожника

Част 1.

СЪДЪРЖАНИЕ

НЕ Е РАЖДАЛ И НЕ Е РОДЕН И НИЩО НЕ Е РАВНО НА НЕГО

Моят другар обича да спори. Той е убеден в нашата наивност, че ние живем в илюзия, смее се над нашите религиозни чувства (вярата в задгробния свят, съществуването на рая, прекрасните  хурий), считайки, че тези съблазни и земни наслаждения ще изчезнат заедно с нас. По този повод дошъл от Франция. Има звание доктор на науките. Той ми каза с надсмешка:

— Вие твърдите, че Аллах съществува и основно доказателство за това считате закона за логическия произход, който гласи: всяко изделие има свой изобретател, всяко създание има свой създател и всяко същество има свой творец. Ако ние видим тъкан, то това означава, че има и тъкач, който я е направил. Рисунката говори за това, че има художник, който я е нарисувал. Ако ние видим скулптура или друго произведение на изкуството, на което автора е неизвестен, все едно ние няма да кажем, че те са се появили от самосебе си. Ювелирните украшения показват, че има ювелир, който ги е изработил. И логично вселената — е свръхдоказателство за това, че има Всемогъщ Аллах, който я е сътворил.

– Ние твърдим това и вярваме в Този Създател.

– Но следва логичен въпрос: кой е сътворил самия Аллах? Кой е създал този Аллах, за Когото вие разказвате? Каво е твоето мнение за това, и какво доказателство ще приведеш по – този повод?

Аз му отговорих:

— Въпроса ти е безсмислен. Ти признаваш, че Аллах — е Създател, а след това питаш: кой Го е създал? Ти правиш от Него едновременно и Създател и Създание, а това е противоречиво и несъвместимо. Другата страна на безсмисленноста на твоя въпрос е в това, че ти искаш да подчиниш Създателя на законите на Своите създания. Закона на логиката — е наш закон, закон за хората, времето и мястото.

Аллах, който е създал времето и мястото,е необходимо да бъде по високо от това, то ест неподчиняващ се на закона за място и време. Невъзможно е да  Го представим,като свързан с времето и мястото и с техните закони. Аллах, който е създал законите като причини, нима считаш че ще се подчинява на тези закони.

Твоята реч прилича на речта на кукла, която се движи на пружини и счита, че по същия начин са длъжни да се движат и хората, които са я създали. Ако на нея и кажат, че хората се движат самостоятелно, тя ще отговори: това е невъзможно, как така ще се движи от самосебе си, така както всички обкражаващи я  предмети които тя вижда че се движат на пружини. Ти приличаш на тази кукла: ти не допускаш мисли и не можеш да си представиш, че Аллах съществува сам по себе си, без създател само защото,на всичко около теб му е нужен Създател.

Ти си подобен на този, който казва, че Аллах се нуждае от парашут, за да се спусне към  хората, или от автобус, за да дойде към пророците. Прекалено смешни твърдения защото:                   Той е Всемогъщ и Велик.

Немския философ Емануел Кант в своята книга “Критика на чистия разум” казва, че човешкия ум, всъщност  не е в състояние да постигне безгранична широта на знание; наистина, умът е създаден за познания за нещата и явленията само частично. Той е безсилен да постигне всеобхватно понятие като съществуването на Аллах. Но ние ще познаем Аллах с душата, а не с разума. Нашия стремеж към справедливост — това е нашия довод за съществуването  на справедливостта, така също, както жаждата за вода  доказва съществуването на вода. Така и справедливоста. Независимо дали я искаме или не на Земята, тя е длъжна да възтържествува, а това е възможно на този свят само при справедлив Съд.

Древногръцкия философ Аристотел, основоположника на науката логика, когото Маркс е нарекъл великия мислител на древноста, който се изгубил в многозначността на последователността на причините. Той казал, че стола се прави от дъска, дъската се прави от дърво, дървото израства от семена, а семето се създава от сеяча и т. н. Той е бил принуден да признае, че тази последователност е безкрайна във времето, и трябва да бъде доведена до първоизточника, който не се нуждае от друга причина, т. е. Да стигне до първоизточника, който  е нямал причина и не се е нуждаел от това, Този който е създал семето, до първия Създател, който  не се нуждае от Създател, и когото ние назоваваме –  Аллах,

Суфиския учен Ибн-Араби, опровергава въпроса “кой е създал Създателя”, казавайки, че подобен въпрос възниква само у слабоумните. Аллах — е Този, който е довод за съществуването на всичко, нима  тези  съществувания искат доказателства за съществуването на Аллах. Наивно твърдят, че “светлина” означава ден, но ако ние кажем “ден”, то е ясно, че е светло. В своята книга Всевишният  Аллах е казал:

— Аз съм довод за всичко, а на Мен доводи не ми трябват . Това означава, че Аллах е довод, че ние съществуваме, че съществува земята, слънцето, звездите, луната. Аллах се явява такова доказателство, на когото не е нужно доказателство, Защото това е реалност сама по себе си и Той се явява доказателство за всички неща на земята. Аллах се вижда в строгия и твърд порядък на вселената, в нерушимите закони на природата, красотата на мирозданията, в неповторимостта на всичко, което ни заобикаля, — в прелестите на живота, листата на дърветата, в перата на пауна, в крилата на пеперудата, в аромата на цветовете, в песните на славея, в светкавиците на мълнийте, в шума на вятъра, в съжденията и постъпките на хората, във взаимовръзката между звездите и планетите — в цялата тази прекрасна, гениална симфония, която наричме вселена. И ако ние кажем, че всичко това е възникнало случайно, от самосебе си, ние се уподобяваме на този, който наивно твърди, че произволните звукове в эфира буквите и звуковете в алфавита са способни да се слеят от самосебе си в гениален сонет на Уилям Шекспир.

Корана ни предпазва от тези спорове в кратък, ясен и убедителен стих[1]: “Кажи: “Той  — Аллах, е един, Аллах е вечен, не е раждал и не е роден, и нищо не е равно на Него!” (112:1—4)[2].

След това нашия приятел попита, подсмихвайки се:

— Защо твърдите, че Аллах  е само един? Защо боговете не може да бъдат множество, за да разпределят по между си различни занимания — един бог за хората, друг бог за животните, трети бог за слънцето и т. н.?

Нашия другар не го убеждават айетите от Корана, нужни са му доказателства от областта на науката:

— Създател, значи Аллах, Един, защото целия свят се състои от един материал и е построен по един план. От водород по метода на “асимилацията” с използване на атомна энергия са се образували 92 химически элемента, разположени в таблицата на Менделеев. От самия този водород светят звездите на небето, свети слънцето над вселената. А също така и целия живот е създаден от химически съединения на въглеводорода, така както всички видове животни и растителност в света при изгаряне се превръщат на въглен.

Анатомията на жабата, заека, гълъба, крокодила, жирафа, кита, камилата са доказателство, че всички живи същества са създадени по един анатомичен план, всеки от тях е надарен със зрение, слух, обоняние, всички те имат скелет, у тях е еднакъв и плана на артерийте, вените, камерата на сърцето, костите, мускули и т.н. Всяка кост има себе подобна у другите: крилото на гълъба — е точното повторение на краката на жабата по състава на костите с незначителни изменения. В дългата шия на жирафа ще намерим седем прешлена, които ще намерим и в малката шия на таралежа. Нервната система у всички животни се състои от главен мозък, гръбначен мозък и нервни окончания. Храносмилателната система на всички животни се състои от стомах, дванадесетопръстник, тънки и дебели черва, полова система —от женски яйцеклетки, матки, мъжки полови органи, пикочна система бъбреци и т.н.

Във цялото огромно многообразие в света на растенията, животните и микроорганизмите се вижда единството на нейния строеж. То се заключава в това, че в основата на строежа и развитието на почти всички организми лежат на биологическата структурна единица — клетка. Единството на структурата на организмите — една от важните общобиологически закономерности, показва общия произход на органичния свят.

За общия произход показват и такива признаци и свойства като това че всички: дишат, умират, раждат се, размножават се и т. н.

Каква изненада ще е, ако ние кажем, че Създателя е Един, след като сме узнали и видяли?

Защо Съвършенния трябва да бъде многочислен? Нима Той има недостатъци, и се нуждае от вмешателство или поправяне на този недостатък? Наистина, само тези, които са с недостатъци, се нуждаят  от помощ.

И ако боговете бяха много, то между тях биха възникнали разногласия, всеки би взел своето създание при себе си, и света тогава би се разрушил.А  Аллах е — Величествения и Всемогъщия и затова не са му нужни съучастници.

Смеейки се над нашето разбиране за Аллах, нашият другар продължава:

— Не е ли странен този Бог, който се намесва във всичко малко и голямо, управлява умовете на животните, за да познават те своя стопанин, своя дом, внушава на пчелите да берат мед”, и. не може нито един лист да падне от дървото без Неговото знание, всяка пъпка за клон се намира в отчет, нито една бремена не носи своето бреме и не ражда без Неговото знание. Ако мухата падне в храната, значи Той и е внушил това, ако няма дъжд, това Той е заповядал? Не Го ли правите вие с вашето разбиране прекалено зает с маловажни и незначителни дела?

Аз внимателно го изслушах и отговорих:

— Как, смяташ, Господ Бог е способен да бъде божество, ако Той се откаже от тази отговорност, да се откаже от света, който Той е създал, и ще го остави на произвола на съдбата? Как, мислиш, Той дали ще бъде божество, ако  Той стане неинтересуващ се базделник, — нито вижда, нито чува, нито отговаря на молбата на своите създания, няма да се грижи за тях? И как определяш важността за едни дела и неважноста на други и къде именно се намесва Бог и къде не трябва?

Мухата, която ти считаш за дреболия и безвредна глупост, е способна да измени хода на историята. Представи си, че изведнъж попада в храната. Това, според теб е  незначителен факт, но може да повлияе на хода на събитията. А именно: попадайки в храната, предназначена за армията, тя може да зарази цялата армия с дизентерия или холера. По тази причина войниците ще загубят сражение, променяйки хода на историята. Не е ли загинал Александър Великий от комар?

Незначителното предисловие може да доведе до печален эпилог. А печалното предисловие може да завърши с нищо. Единственият, който знае това е — Аллах!

Защо искаш да ограничиш обхвата на задълженията на Аллах. Наистина, за да бъде божество е способен само този Бог, който знае всичко за всичко, няма нищо скрито от Него нито една прашинка нито на земята, нито на небето. Бог — Слушащият, Отговарящият, Грижещият се за своите създания — само такъв Бог е способен да бъде божество!

СЪДБАТА. ИЗБРАНА ИЛИ ПРЕДПИСАНА

Моят другар радостно засия, мислейки, че този път “ме е хванал за гърлото” и че няма да мога да отговоря, каза:

— Вие казвате, че Аллах е определил на всяко нещо съдбата, предопределил е нашите дела. От това следва, че аз съм длъжен всичко да правя,без значение дали  искам или не искам. Ако всичко това е така, то защо Той ще ни съди? Не казвайте, че аз съм своеволен, защото това ще бъде една фантастика. Разреши ми да продължа мисълта си, нима аз съм свободен да се родя или не, в избора на нация, дължина, ширина, цвят на кожата, родина? Нима по моя воля изгрява и залязва луната и слънцето? По мое желание ли ми се дава съдба, смърт, болести? Нима аз съм виновен, когато всичко е предопределено от съдбата,  и за мен няма друг изход? Защо тогава Аллах ще ни съди? Ако кажеш,че ти си свободен и че притежеваш воля наред с волята на Аллах, то ти се смяташ за Негов съдружник. И още. Какво ще кажеш за влиянието на обществото, эпохите на човечеството и за историческата неизбежност, за които говорят философите-материалисти?

Пускайки този “залп”, моя другар застана спокойно и дишаше свободно. Той си въобрази, че ме е “убил” и нищо не остава вече, освен да ме „погребе”.

Тогава аз спокойно му отговорих:

— Ти изпадна в суфистика (форма на разсъждение, основана на суфизма, а суфизъм — това е формално привидно правилно, но лъжливо по същество умозаключение, основано на преднамерено неправилен подбор на изходните положения). Твоите дела, безусловно, са известни на Аллах и записани в Неговата книга, но това не означава, че Той те принуждава. Наистина, те са предопределени, но само с Неговото знание. Това като пример е подобно на това, ако ти предположиш в своето съзнание, че твоя син ще прелюбодейства. И след това в живота това се случи. Нима ти със своето предположение си го принудил към това? Или самото предположение се е случило, независимо дали го харесваш и не си доволен и не искаш?

Що се касае до твоя разговор за свободата, че тя е фантастика, и твоето доказателство за това е, че не ти е дадено (право на избор в раждането, в нацията, в дължина, ширина и т.н, че ти не можеш да се разпореждаш със слънцето, луната — това е другата твоя грешка.

Причина за грешката е в това, че ти представяш свободата не така, както я представяме ние — вярващите. Ти говориш за абсолютна свобода: нима аз съм свободен в избора на цвета на кожата —да бъде бяла или черна, висок, нисък, и мога ли аз да переместя слънцето, и неговото движение по орбитата? Ти питаш за абсолютна свобода — господар на вселената, а тази свобода принадлежи само на Единствения Аллах, както е казано в Корана: “Твоят Господ сътворява каквото пожелае и Той избира. Не е техен изборът!” (28 : 68).

Няма у никого свобода в областа  на създанията, защото само Аллах създава това, което пожелае и избере.

Аллах никога няма да те осъди за това, за което ти си безсилен, няма да те упрекне за това, че си висок, и никога няма да те накаже за това, че ти не си установил движението на слънцето по неговата орбита. В това отношение ти с воля-неволя се подчиняваш на Аллах, защото нямаш избор.

Тема на дискусията за нас — е въпроса за отговорноста, за която ти ще отговаряш и в която на теб е дадена свобода. Това са тези ограничения, които ние ще обсъдим и ще говорим за тях.

Ти си свободен да подтиснеш в себе си своите страсти, да обуздаеш своя гняв, да се бориш със своята душа, подтискайки неизменните подбуждения, поощрявайки своите добри намерения. Ти си свободен да пожертваш своето имущество, за себе си. Ти си свободен също да говориш правдата и неправдата, да не докосваш забраненото. Ти можеш да отместиш своя поглед от чуждите срамоти. Ти можеш да опазиш своя език от сквернословия, сплетничество, клевети. За тези въпроси ние сме свободни и за тях ще отговаряме, и за тези въпроси строго ще ни питат.

Свободата, за която става въпрос, е относителната свобода, а не абсолютната, свободата на човека по въпросите за отговорноста. Тази свобода е действителна, а доказателство за това е нашето природно чувство за нея в нашата душа. ние чувстваме отговорноста и се разкайваме за нашите грешки, ние чувстваме спокойствие на духа, когато правим добро  дело. Ние във всеки миг избираме, избираме от много възможности, защото  това е първата задача на нашия разум — да избира, да предпочита едно или друго.

Ние ясно виждаме разликата между ръката, която трепери, и ръката, която пише. Ние виждаме, че движението на първата ръка — е принудена, не по своя воля, а движението на втората — независима, по своя воля. Ако те бяха в еднакво положение движими принудено, то ние нямаше да можем да ги различим една  от друга.

Тази свобода подтвърждава и това, че е невъзможно каквито и да е мъчения да заставят сърцето да зобича нещо което му е неприятно. Смисъла на това е че — Аллах е освободил нашите сърца от всякакъв род насилие и принуждение, следователно, Той ни е създал свободни!

Затова Аллах е направил основно съждение сърцето и неговите намерения. Вярващите, отказващи се от вярата под угроза от наказание, няма да бъдат наказани, ако техните сърца са чисти от неверие и съмнение. За това Аллах е казал в Корана: “…­ освен който е бил принуден, но сърцето му е спокойно с вярата……” (16. 106).

Другата страна на тази грешка е в това, че ти разбираш свободата, превишаваща  над волята на Аллах и Неговото единовластие, и обвиняваш говорещите за свобода в това, че те стават Негови съучастници и помощници, командващи Неговата воля. Ти разбираш това така. Ти показваш множество желания. Това е невярно разбиране. Свободата на човека не превишава волята на Аллах. Човек понякога извършва неща неугодни на Аллах, но той не може да направи нищо против Неговата воля. И сега другата страна на относителната  свобода на човека. Всичко, което ние извършваме, се извършва по волята на Аллах, въпреки че понякога е без Неговото съгласие и против законите на шериата.

Нашата свобода — е подарък, низпослан  ни от Създателя по Негова собствена воля. Ние не сме я взели от Аллах  насила. Нашата свобода е по Негова воля. “Но няма да пожелаете вие, ако  Аллах не пожелае” (76:30).

Нашите желания идват от Неговата воля и това е — Неговият подарък, дар от Неговата щедрост и величие и нашите желания съвпадат с Неговата воля. Няма у нас лицемерие и неизкренност, няма у нас антагонизъм и конкуренция в делата и решенията с Аллах. Разговора в този план не отрича единството на Аллах и не Му приписва помощници, повеляващи  Му повели и обсъждащи Неговите съждения. Наистина, нашата свобода — е повеление от Него, Неговата воля и съждения.

Трета страна на грешката — това е, че част от хората, които повдигат въпроса за съдбата, като предопределение и липса на свободна воля на избора, те го разбират че всичко насила се дава на човека без негов избор, без съобразяване с неговите привички, природни наклонности, естествени потребности и т. н. И ти дълбоко се заблуждаваш. Наистина, Аллах опровергва насилието с ясен стих:

Ако Ние пожелаем, ще им спуснем знамение от небето и ще сведат глави пред него.” (26:4).

Смисъла на стиха е ясен. Ако Аллах пожелае, то Той би ни напътил на истинския път — да ни върне към вярата със знамение от небето, но Той не е направил това, защото няма принуждение и насилие от Аллах.

Няма принуждение в религията. Отличи се вече истината от заблудата.”. (2:256).

И ако твоят Господ пожелаеше, на земята щяха да повярват всички до един. Нима ти ще принудиш хората да повярват?” (10:99).

Не, Аллах не принуждава и не заставя никого да вярва насила. Човек има избор да вярва или да не вярва. И затова Аллах казва на своя пророк: “Нима ти ще принудиш хората да повярват?”.

Съдбата и предопределението нима са наложени на хората свише. Аллах е предопределил съдбата на всеки човек в зависимост от неговата душевна устременост, умствени способности. Аллах желае и иска всеки в зависимост от рода на неговите занятия и целеустременост да изпълни неговия замисъл. Няма двуличие у Аллах. Това, което Аллах дава на човека — е точния избор, защото Аллах дава на всеки,това  което той обича и към което се стреми. Както е казано в Корана: “Този, който желае да жъне в отвъдния живот, на него ще увеличим жътвата му, а който желае да жъне в земния живот, ще му дадем от него, ала той не ще има дял в отвъдния.” (42:20).

Носят в сърцата си болест и им надбави Аллах болест. За тях има болезнено мъчение, защото са лъгали.” (2:10).

А на онези, които следват правия път, Той увеличава напътствието и ги дарява с богобоязливост.” (47:17).

Обръщайки се към пленниците, от които е взет откуп и са освободени, Аллах казва: ““Ако Аллах види добро в сърцата ви, ще ви даде по-добро от това, което ви е взето, и ще ви опрости. Аллах е опрощаващ, милосърден.”(8:70).

Аллах предопределя и направлява съдбата на човека по такъв път, какъвто съответства на неговите намерения: ако намеренията са добри, то по добрия път, ако са лоши, по лошия. Това означава, че няма двуличие. Предопределението съдба — е точния избор на самия човек, няма двуличие и противоречие, Аллах предопределя нашата съдба в зависимост от нашите намерения. затова няма притеснения, насилие, принуждение против волята на човека. Както е казано в Корана: “Който раздава и се бои, и вярва в Най-прекрасното, ще го улесним към лесното. А който е скъперник и пренебрегва, и взима за лъжа Най-прекрасното, ще го улесним към трудното ”. (92:5—10).

И не ти хвърли, когато хвърли, а Аллах хвърли!” (8:17). Този стих разказв за битката при Бадр, където пророка, с.а.в, хвърлил шепа пръст по посока на враговете, и ги ослепил.

Тук се сливат в едно две желания: желанието на раба и желанието на Аллах. Това е ключа към разбирането на съдбата, стремежа към изпълнение зависи от раба, а предоставянето на възможност зависи от Аллах.

Човешката свобода — е непостоянна величина, а относителна: тя може да се изменя в зависимост от обстоятелствата. Човек може да разшири границите на своята свобода посредством знание:

Изобретение на оръдия на труда, средства за придвижване, съобщения. Той може да съкрати разтояния, да преодолява ограничения във времето и пространството. Изучава обкръжаващата среда, ‘човек може да господства над нея и да я използва. Човек узнал как да победи огъня, студа, мрака, да покори недостижими висоти и по този начин да разшири свободата на действия.

Знанието — е способ на освобождение, възможност да  даде свобода на волята… Но главно средство за разширение на границите на свободата е вероизповеданието. Благодарение на приближението към  Аллах хората получават голяма свобода, получават от Него откровения и помощ. Тези средства са използвали пророците и техните приемници. Аллах е подчинил на Сюлейман джиновете (същества, невидими за човешките очи) и го дарил с власт над вятъра, дарил го да разбира езика на птиците — всичко това с помощта на Аллах. Муса, а.с, спрял течението на Нил. Иса, а.с, съживявал мъртви, ходил по водата, възвръщал зрението на слепи, лекувал болни от проказа и т. н. — и всичко това с помощта на Аллах.

Ние четем за чудесата, които са творили пророците, за приемниците-чудотворци, притежаващи дар за съкращаване на разстояния. Това са такива степени, достигаеми с усърден труд, максимално приближение на душата към Аллах и безмерна любов към Него. Такива хора Аллах е дарил със знания и способности, недостъпни за други. Наистина, тези знания — са дарове  от Аллах.

Абу-Хамид Газали изложил проблема за съдбата на човека в две слова: “Човек е свободен в това, което знае, и не е свободен в това, което не знае”.

От това следва, че всеки път човек, разширява своите знания, разширява границите на своята свобода, независимо от това субективно ли е това знание или обективно, получено от Аллах.

Материалистите  дълбоко са се заблудили, представяйки човека като пленник на историческата неизбежност. Те поставят  човека като една брънка във веригата, която не може да се измъкне от нея и да избяга, не подчинявайки се на закона на икономиката и развитието на обществото, като човек —сламка във вятъра, без ръце, без желания.

Защитниците на тази позиция не се уморяват да повтарят, че това е закона “неизбежноста на класовата борба”. Но това твърдение е погрешно в научен подход, защото  няма неизбежности в средата на човешките отношения. В болшинството случаи  това е предположение. И в това е разликата между човека и някаква машина.

Може да се предскаже  слънчевото затъмнение с точност до секунда, може да се предскаже неговото движение по орбитата много дни и години напред, но никой не може да предскаже какво ще се случи с  човека утре, и какво има в своята душа. Това може само да се предположи.

Предсказанията на Маркс не се сбъднали. Не започнала комунистическа революция в развитите капиталистически страни, както той е предсказал, а станалa революция в останалите страни и Русия.

И не се изострила борбата между капитализма и комунизма, както искал Маркс, те се стремят към мирно съсъществуване и повече от това комунистическите страни първи отвориха своята врата за икономическо сътрудничество с капиталистите. А също така не се изострили противоречията   в капиталистическите общества, и не довели до крах капитализма, както очаквал Маркс, а наобратно процъвтява капиталистическото производство. Разногласия и противоречия възникнали в самия социалистически лагер.

Всичко това свидетелства за неправилността на материалистическия подход към разбирането на историята на развитие на човечеството и погрешното  представяне на бъдещето.

Извода е че — всичко това е дълбока заблуда. Материалистите считат че човека е като муха в мрежата на неизбежноста и съвършенно са забравили, че човек е свободен и че свободата му е реална..

ЗАЩО АЛЛАХ ДОПУСКА ЗЛОТО

Продължавайки атаката, моят другар каза:

— Вие твърдите,че вашия Аллах съвершенния, милосърдния, щедрия и е създал всичкото това зло в света: болести, старост, смърт, земетресения, вулкани, микроби, яд, мраз, ракова болест, която не щади нито младо, ни старо? Ако Аллах е любящ, добър, то защо е сътворил злото?

Проблема, който засегна нашия приятел, е един от най –  спорните въпроси на философията и мнения по този повод много и аз му казах:

— Аллах, наистина е Милостив и Милосърден, Той никога не приканва да се прави лошо, но Той допуска злото за мъдрост, както е казано в Корана: “ “Аллах не повелява скверността. Нима говорите за Аллах, каквото не знаете?” (7.28).

Аллах повелява само справедливост, любов към доброто и Той е доволен само от доброто.

Но защо Аллах оставя тирана, убиеца, крадците остават ненаказани?Защо  Аллах желае ние да бъдем свободни и няма никакъв смисъл в свободата, ако ние нямаме право да избираме между правилно и неправилно, между покорност и грях.

В правилата на Аллах  се казва, че свободата, дори и горчива, е по – добра от щастливо робство! Затова Аллах ни е оставил грешащи, боледуващи и изучаващи — всичко това е мъдрост, която допуска зло. Затова Аллах е казал: “И ако Аллах наказваше хората за онова, което са заслужили, Той не би оставил на земята дори една твар. Ала Той ги забавя за определен срок”. (35:45).

Този справедлив възглед ни разкрива, че доброто всъщност е основа, а злото е изключение. Ние прекарваме по – голямата част от живота си здрави, а болеста ни касае само в течение на неголям период от време. Подобно е и със земетресението — то трае до няколко минути в живота на света, съществуващ милиони години. Същото е и с войните — това са кратки откъси в живота на народите в дългата история на човечеството.

И по такъв начин у всяко от тези явления има и добра страна. Болеста поражда търпението. Мъченията закаляват твърдоста на духа, повишават издръжливоста. Земетресенията — вътрешното дихание на земните недра с огромния вътрешен натиск. То съхранява земната обвивка от разрив и държи планините на своите места, като пояс на тежеста, удържащ земята на своето място. Вулкана изхвърля   богатства, скрити в неговите недра, облича земята въа вулканическа плодородна обвивка. Войната създава военни съюзи и утвърждава воения трибунал за жалби за примирия. По време на война се откриват най-големите открития, изобретения: пеницилина, атома, реактивните самолети — всичко това е възникнало в период на война. От змийска отрова се правят ценни лекарства  , от микроби се правят ваксини за едра шарка. Ако нямаше смърт, то ние сега нямаше да заемаме нашите места. Злото на света — е като сянка в портрет, когато я разглеждат от близко разстояние, тя изглежда ненужна, а когато я гледаш от далеч с всеобхватен поглед, се вижда, че тя не е само необходима, но от тази сянка зависи красотата на картината. А болеста? Бихме ли ценили ние здравето, ако не се разболявахме? Здравето — е корона, която стои на нашите глави, която ние не виждаме и ценим само по време на болест.

Ние нямаше да виждаме и красотата, ако не познавахме грозотата! Ние нямаше да виждаме и прелестите на  живота, ако нямаше стихийни бедствия. Трудностите в живота показват свойствата на човешката натура, както е казал един поет:

“Ако нямаше трудности, всички хора биха станали господари, щедроста би обедняла , а смелоста би била убийствена”.

В действителност, трудностите — това са изпитания за нас, един вид проверка, по която определят степента на нашата значимост пред Аллах.

“И благовествай търпеливите, които когато ги постигне нещастие, казват: “Наистина, ние принадлежим на Аллах и при него ще бъдем върнати”, —  както е казано в Корана.

Действително, целият земен живот — е само една от главите на дългия роман, след която следват останалите глави. И смъртта е само началото на този безкраен роман. И не може да се съди за действията само по една негова част и не може да се отхвърля една книга поради това че, нейната  първа страница не ви харесва. За оценка това е недостатъчно. Това става ясно само в нейния край. И какво иска нашия приятел, който, ни се присмива, желаещ живот без трудности, без болести, без старост и смърт? Той желае пълноценен живот (с висока степен на насищане). Но пълноценен живот има само при Аллах. Съвършен е само Аллах Единствения,който няма недостатъци.

Същноста е следната: нашият приятел нама да бъде доволен, докато сам не стане Бог, а това е посегателство. Нашият приятел -доктор е от тези хора, който е трудно да се удиви. Той иска готов рай без усилия и трудности. Но какво е направил, за да бъде достоен за този рай? Какво е направил този доктор на науката за човечеството, за да стане всемогъщ Бог, на когото му остава само да пожелае — и всичко ще се сбъдне.

Моята баба е много по мъдра от доктора, тя казва: “Доброто от Аллах, а злото от нас самите!” Въпреки че това са просто думи, но те решават всички проблеми. Аллах е създал реки, направил е вятър, но жадния капитан е препълнил своя съд с хора и товари, напълнил го е повече от позволеното, в резултат на това съда потъва, а започва да вини Аллах и ругае съдбата. В кое е вината на Аллах? Аллах е създал реки, установил е благоприятно време за плаване, но ненаситността и жадността на човека превърнали доброто в зло.

Колко правдиви и красноречиви са тези слова:

“Доброто от Аллах, а злото от нас самите”.

КАКВА Е ВИНАТА ЗА ТЕЗИ, ДО КОИТО НЕ Е ДОСТИГНАЛ КОРАНА?

Нашият другар се почеса за врата. Беше видно, че той търси трик за мен. И с провлечени слова,  произнесе:

—Добре. А какво ще кажеш за тези,до които не е достигнал Корана, не е низпослана към тях книга и не са се явявали при тях пророци? Какъв е техният грях и къде ще бъде тяхното местопребиваване в Деня на Страшния Съд? Като, например, ескимосите от далечния Север или хората от африканските джунгли? Какво ги очаква в Деня на Страшния Съд?

И аз му отговорих:

— Но първо, ми позволи да те поправя. Ти започна да задаваш въпроса неправилно. Аллах ни е уведомил за това, че Той не е лишил от своята милост никого, за което е казано в Корана:

И нямаше общност, сред която да не е минал предупредител.!” (35:24).

Тези пророци, които са упоменати в Корана, не са всички пророци. Имало е хиляди пророци за които, на нас нищо не ни е известно. Аллах е казал в Корана: “За някои Ние ти разказахме, а за други не”. (40:78). Аллах внушава даже на пчелите: “И внуши твоят Господ на пчелите: “Вземете си жилища сред планините и по дърветата, и в онова, което [хората] градят!” (16:68).

Откровенията или внушенията от Аллах биват разни: понякога във вид на книга, която пренася Джебраил, понякога като лъч, който е направляван от Аллах в сърцето на своя раб, понякога радост и доволство в душата, понякога мъдрост, реалност, покорност, набожност, страх. И всеки, който има чувствително сърце и изострено възприятие, получава този подарък от щедроста на Аллах.

Но тезим, които запушват своите уши и закриват своето сърце, на тези няма да и помогнат нито книги, нито пророци, нито знамения, каквито и да било или не било. Аллах е казал, че Той дава на всеки, който иска, своята милост и Той не отговаря за това което прави пред никого.

Понякога Аллаховата мъдрост е такава че предпазва едни, а други оправдва, приема от тях даже най – слабата вяра. И кой знае, може би, само един единствен поглед на първобитния негър, устремен към небето в страх пред Аллах, да се окаже спасителен и приет, отколкото всички наши молитви?

Внимателното изучаване на религията на първобитните негри показва, че те са имали пророци и небесни книги подобно на нашите свещенни книги. Като пример, в племето мов-мов вярват в бога, който назовават Мужайн, и считат, че той е един, че той не се е родил, и не е бил роден и нищо не равно на него, и нищо не е подобно на него, че той е невидим, не са го виждали, освен неговите следи и че той е създател, и дава на всички храна, и каквото им е необходимо, той е милосърден, лекува болните, помога на бедните, изпраща дъжд, чува молитвите и, твърдят че мълнията — е неговия меч, а звуците на грамотевицата — звуците на негоите стъпки. Нима този Мужайн — не е Аллах? Откъде са дошли при тях такива знания, ако в тяхната история не е имало пророк, донесъл им тези знания? Минали времена и както обикновенно се случва, в тази религия проникнал раздор, шарлатанство и изкривили тази чиста религия.

В племето нием-нием вярват в един бог на име Мубули. Те твърдят: че всичко, което се намира в Джунглата, се движи по негово желание, че той наказва злите хора,и възнаграждава добрите хора с житейски блага, благоденствие и покой. И в племето шайлук вярват в един бог и го наричат  Жук и го определят, че той е скрития и явния, че той се намира на небето, но неговото присъствие се усеща навсякъде и всякога и всичко обкръжаващо ни е създадено от него.

В племето данка вярват в един бог, когото назовават Ниялак, което в буквален смисъл означава “който е на небето” или във “височините”.

Как още можем да назовем тези догми, ако не ислям? И какво е това, ако не небесно послание в историите на тези народи? Наистина, вярата в нас е една! Аллах казва в Корана: “Онези, които вярват, и юдеите, и християните, и сабеите, онези [от тях] които вярват в Аллах и в Сетния ден, и вършат праведни дела, имат наградата си при своя Господ и не ще има страх за тях, и не ще скърбят.”. (2:62). Но с течение на времето хората изопачили чистата вяра.

Всички, които вярват в Един Аллах, в сетния ден, в деня на възкрасението и Съда и творят благо — тяхната награда е при Аллах.

Известно ни е, че милостта на Аллах е различна. Има на света такива, които са родени слепи, и такива, които са родени зрящи. Има и такива, които са живели по времето на Муса, а.с, и видяли с очите си, как той спрял течението на реката със своята пръчка, има и такива, които живяли по времето на Иса, а.с, и видяли, как той съживявал мъртви. Ние знаем за тези знамения само от слухове и то, какво е видяно, а не какво е чуто. И наред с това вярата не зависи от знамения. Упоритите горделивци видяли чудеса от своите пророци и казвали, че това е магия. И няма съмнение в това, че нашия другар чел трите праведни книги: Евангелието, Библията и Корана и тези книги засилили неговите съмнения и за да излезе от трудното положение, насочи разговора за невежествения народ от джунглата,на когото не низпослали свещенна книга, и радвайки се той ни попита: “Какво е вашето мнение за тези, до които не е достигнал Корана и не им е низпослана книга?” — явно търси недостатък в божествената справедливост или си въобразява, че това е забава.

И затова попита:

— Защо милостта на Аллах е нееднозначна? Защо Аллах на едни показва Своите знамения а други знаят за тях само от слухове?

— Не винаги знаменията са милост, понякога са и мъчение. Нима Аллах не е казал на последователите на Иса, а.с, искащи да им бъде низпослано угощение от небето: “Каза Аллах: “Аз ще ви я спусна, ала който от вас след това отхвърли вярата, ще го измъчвам с мъчение, с каквото не съм измъчвал нито един от народите.””. (5:115).

Това е защото, след низпосланието на знаменията се изпраща много по глямо наказание за тези, които не повярват. И щастлив е този, който е повярвал от чутото, не виждайки знамения, и горко на тези които не повярват.

Корана е убедителна улика, аргумент против теб и в Деня на Съда ти ще получиш мъчения, а не милост, ако ти не изпълниш всички негови повели. Отсъствието на този явен аргумент за эскимосите, живущи на полюса, може да бъде опрощение, облегчение, милост и спасение в Деня на Съда. Може би, един поглед на тези ескимоси, устремен към  небето, за целия си живот да ги спаси и може би за Аллах е достатъчно това за доказателство за тяхната искренна вяра. А милостта на Аллах, дарена на тях е за едни повече, а за други по малко, основана на знанието на Аллах  за техните сърца, както е казано за това в Корана:

“…И узна Той какво имат в сърцата си. И спусна Той спокойствие над тях. И им въздаде близка победа….” (48:18).

Аллах знае за нашите стремежи още преди появата ни на света, още преди зачатието ни, когато още сме били само души около Неговия  трон. Сред нас има такива, които се сплотили около Неговата светлина, има и такива, които си тръгнали от Него, наслаждавайки се на Неговото царство, и станали невнимателни към Създателя, и станали достойни от низък ранг още от този ден. Тези слова са на Суфий.

Това, което ние виждаме на този свят за своя кратък живот, не е всичко. Мъдроста от всяка болест и всяко лишение знае само Аллах а на тези, които питат: защо Аллах е създал свинята прасето, аз мога да кажа само, че Аллах е избрал за нея свински облик само защото, душата в нея е свинска и че нейното създаване е логично и справедливо. Всичко, което ние виждаме около себе си от възнаграждение е справедливост, но постигането на тази мъдрост и премахването на завесата за тази справедливост — е дело, което не е по силата на всеки.

Може по – тази причина или на този свят или в Деня поставянето на везните да ни поясни това Знаещия всичко, за какво ние сме били в разногласие. И наред с това аз ще ти кажа едно  последно  слово. Аллах е казал в Корана, че Той не наказва  преди, да е изпратил пророк:

И не наказвахме, докато не проводехме пратеник.”. (17:15). Това за теб е достатъчно?

И още, мой приятелю, аз ще ти кажа, кое е странно в твоя въпрос, от пръв поглед може да се каже че ти си вярващ и съжаляваш бедните негри, към които не е достигнала светлината на Аллах, милоста и правилноста на Корана, в действителност обаче това е неверие в Корана, неговата светлина, милост и правилност.Твоите въпроси са близки към това, да те доведът  до силно наказание и измама. В тях е противоположноста на душата — това е подлост. Ти се стараеш  да намериш улика против нас, каквато нямаш. Не виждаш ли, о мой приятелю, че твоята логика е куца.

РАЙ И АД

Този път нашия приятел беше по- уверен и спокойно “сдъвка” словата, които искаше като бомби да пусне в мен, каза:

— Как Аллах ще ни накаже, Той е милостив, милосърден, за тези грехове, които ние сме извършили за кратък промеждутък от време, — наказание без край? “В ада те ще бъдат вечно и завинаги”. (98:5). Кои сме ние и как ще се сравняваме с величието на Аллах, и защо да ни отмъщава с такова отмъщение? Човек е като прашинка сравнен със вселената, а относно славата на Аллах той е още по нищожен, почти нищо.

— Ние ще поправим твоите грешки, мой другарю. Първо, ние не сме прашинки във вселената и нашата степен на значимост пред Аллах не е нищожна, а много велика. Нима не Той е вдъхнал в нас от Своя дух и не поклонили ли се на нас ангелите, и не е ли обещал Той на нас в наследство небето и земята, и Той говори за нас в Корана: “И почетохме Ние синовете на Адам, и ги пренасяме по сушата и морето, и им даваме от благата. И ги предпочетохме да превъзхождат повечето от онези, които сътворихме.”. (17:70).

От това разбираме, че в нас ние носим частица от Аллах и ние в сравнение с вселената  — не сме прашинки. Изглежда че ние сме прашинки  като погледнем нашите малки размери относно безкрайната вселена. Но ние постигаме вселената, знаем законите на небесния свод, рисуваме за всяка планета нейната орбита. И после космонавтите, кацнали на луната, подтвърждават нашите предположения, които ние сме нарисували, намирайки се на земята и не видяли нищо. Не показва ли това, че ние с оглед на нашите души и величествената наша вселена и че ние съдържаме в себе си цялата вселена, и прав е поэта, който е казал, обръщайки се към човека:

Ти мислиш, че си едно малко тяло,
но в теб се е събрал огромен свят!

Действително, човек, както твърдят суфиите — е необятна книга, а вселената— нейните страници. Значи, човека — е велико създание и велико дело. В него има частица душа от Аллах и за делата му ще бъде търсена отговорност.

Словата за  греха в “ограничено време”, за които Аллах наказва вечно — това също е грешка. А Аллах казва за вечните мъченици в ада, когато те ще молят за  завръщане на този свят, за да вършат това, което не са праавили през живота си: “Да, ще им се яви онова, което преди са скривали; но и да бъдат върнати, пак ще повторят онова, от което бяха възпрени. Наистина те са лъжци.”. (6:28). Техният грях  това не е ограничен грях във времето, а техният постоянен характер, който отново и отново се повтаря през цялото време. И ако те бяха  живяли вечно, те вечно биха грешили. И ако бъдат върнати на земята, то те отново биха се върнали към това, което са правили и преди. Наистина, те са — лъжци!

Значи, това свойство — е вечно определение на техните души, а не случайна грешка в непредвидените обстоятелства на света. Аллах е казал за тях: “Един Ден Аллах ще ги възкреси всички и ще Му се кълнат, както се кълнат и на вас, и ще мислят, че имат полза. Ала те са лъжците!” (58:18).

А сега другия оттенък на вечния грях и предела, водещ до това, когато те застанат пред Аллах и дават лъжеклетви, намирайки се пред тях в Деня, когато се свалят завесите и се разкрият тайните. Това е предела на наглоста и ние сега сме пред греха, не ограничени във времето, а пред вечния грях във всички времена. Ние сме пред душата, която носи своето вечно зло със себе си, затова вечното и наказание е — справедливо. Изчерпателен е стихът от Корана който гласи: “И няма да излязат те от огъня”. (2:167).

Ибн-Араби е казал: “Наистина, милоста  за тези хора е това, което те използват на този свят след това в ада и това ще стане в безкрайна вечност и подходяща за тях среда”.

Няма съмнение в това, че между грешниците и огъня има някакво сходство. В техните души гори огън от завист, ненавист, страсти, ревност, измама, гняв, бушуват престъпни чувства — всичко това  действително подхожда за пламъците. Такива души не могат да живеят мирно, без да разгарят огъня на войната, така както огъня разгаря — тяхната среда, тяхната стихия, тяхната природа. Справедливо съждение: мястото на техните души е — ада. И тези хора не биха могли да се възползват  от всички блага на рая, и биха отровили съществуването на тези, които се намират там. Нима те не са се отказали от мира и покоя на земята?

Ние сме длъжни да постигнем понятията “ад” и “рай”. Ад — това не е само пожар или разпалване на въглени, както я представят някои, ад — е всеобхватно понятие. Това е огън не само в буквален смисъл. Аллах казва, че грешниците в ада разговарят, ругаят  се един друг. Там има дърво “заккум”, плодовете на което са подобни на главите на шейтаните, грешниците в ада са вързани с вериги, те ядат плодове от това дърво и пият гнойна вода, кипяща, която “изгаря техните вътрешности”. те се проклинат един друг, давейки се в кипящата вода. Ад — това е символ на огъня, пламъците. Аллах казва за този огън: “Ще каже: “Влезте в Огъня сред отминали преди вас общности от джинове и хора!” Всякога, щом влезе общност, тя ще проклина предходната. Когато всички се настигнат там, последните ще кажат за първите: “Господи наш, тези ни заблудиха, въздай им от Огъня двойно мъчение!” Ще каже: “За всеки е двойно, ала вие не знаете.”” (7:38). Те ще се проклинат един друг, намирайки се там. “…Горивото за когото ще бъдат хората и камъни…” (25:24). Това е огъня на неизвестноста и това, което е казано за него, е само негов предполагаем признак. Нима правиш извод от казаното, че ние отхвърляме физическото наказание и говорим само за морално наказание. Наистина, наказанието е осезаемо, явно, нима се съмнявате в него и ние вярваме в неговото съществуване. Ние говорим за силата на това наказание, неговите качества а също така,и за свойствата на този огън, — границите на наказанието е обширно. Тази тайна също е неизвестна. Всичко това е на основание, което ни е разяснено в Корана. Огъня е — не този огън. Също и нашите тела от този огън ще бъдат не тези тела — земни, крехки и тресящи се от удари и горящи. Същото е положението и за рая. Рай — не базар с зеленина, фрукти, не е градина с вълшебства и дивни птици. И всички тези определения за него в Корана — това са само разяснения и тълкувания, приближаващи ни  към придобиване на някаква представа за рая, както казва Аллах в Корана: “Нима Раят, обещан на богобоязливите, с реки от вода, която не застоява, и реки от мляко с вкус, който не се променя, и реки от вино приятно за пиещите, и реки пречистен мед, и в който има за тях от всякакви плодове, и опрощение от техния Господ” (47:15). Подобие на рая — то ест ние показваме само подобие на рая, приближено до понятието рай, но в действителност  това е — неизвестност. Както казва Аллах: “Никой не знае каква радост за окото е скрита за тях ­ въздаяние за онова, което са вършили.”. (32:17). “И надпреварвайте се към опрощение от своя Господ и към Градината с ширината на небесата и на земята, приготвена за богобоязливите,”. (3:133). Това не е просто градина. “и обилен плод,, несекващ и невъзбранен,”. (56:32); Това не са плодове, които свършват и са труднодостъпни. За напитките Аллах казва: “Не ще ги боли глава от това и не ще губят ум.”. (56:19). Това не са напитки, от които боли глава и се губи разума. За обществото в рая Корана казва:

И ще премахнем от сърцата им всяка омраза.”. ‘(7:43). Сега нашите души ще бъдат почистени по такъв начин,с такъв способ, за който, ние не знаем. Тогава и рая е — другата неизвестност и няма в речта никакво отрицание нарушаващо благоденствието и ние вярваме, че рая е — щастливо благоденствие и морално (нравствено)и физическо едновременнно, така също както и ада — наказание морално и физическо, ние само подчертаваме обширноста на това благоденствие и това наказание за тези, които са техни свойства —това е тайна от тайните на Великия Аллах.

Рая — не е дивна градина и ада — не е котел с кипяща вряла вода. Наказанието на този свят — не е принуждение на Аллах за своите раби, а пречистване, подчинение, поправяне и милост. Както е казал Аллах: “Зачем Аллаху наказывать вас, если вы уверуете и бъдете благодарни!” (4:117).

Наказанието винаги е справедливо. Аллах не наказва вярващите, но назначава наказание за неблагодарния, за когото са безполезни всички пътища за поправяне и подчинение. Аллах казва: “ И им даваме да вкусят от най-близкото мъчение преди най-голямото мъчение, за да се покаят.” (32:21). Принципа на Аллах — е да им даде малко наказание преди, те да бъдат предадени на вечния огън, за да ги пробуди да ги извади от заблудата и нехайството и да премахне от тях глухотата и съня: “може би, ще се опомнят, и ще се върнат”.

И когато всяко от тези подбуди не допринася полза и отричащия продължава да отрича, нищо повече не остава за тях, освен как ще се запознае с действителното наказание. Запознаването всъщност е и милост. А ако  Аллах ги е оставил в своята слепота, невежество, пренебрежителност — това би било в действителност несправедливо. Аллах е пречист, Той епревисоко от всичко това. А угрозата на ада — е проява на грижа на Аллах. Всички дела на Аллах — са милост. Аллах казва: “С Моето мъчение поразявам когото пожелая. Моето милосърдие обхваща всяко нещо”. (7:156).

Наказанието — то също е милост от Аллах. А сега да попитаме доктора: “Ще бъде ли Аллах справедлив в неговото разбиране, ако той прояви еднаква милост и към тиранина и към угнетения, към убиеца и към убития и раздава блага на всички по равно?”

Справедливо ли е уравнението добро и зло? Тези, които считат наказанието на Аллах за невъзможно, ние ще кажем: “Не наказва ли Аллах, и на този свят? Какво е това старост, болести — ако не наказание? А кой е създал микробите? Този факт не е ли напомняне за това, че нашите съдби са в ръцете на Аллах, и предупреждение, че Той е способен да ни накаже и на този и на другия свят?”

Очаквайте втора част !


[1] Айет — в значение: стих предложен от Корана.

[2] Превод на Корана.112/1-4

Защо да живееш с Исляма?

Защо да живееш с Исляма


Бисмилях алейке я расулюЛаах

Целите на човека в периода на юношеството в повечето случаи се свеждат към стремеж да се спечелят колкото се може повече приятели, да стане популярен в своето общество да бъде в крак с актуалната мода, да има възможност да се отличи сред връстниците си…

Завършва учебните години, и започва отговорните дела, работния живот. В този период човек се стреми да се утвърди на своето работно място, да заработва колкото е възможно повече пари, да се издигне колкото е възможно по – нагоре в служебната институция. Той отдава за тези цели всичката си сила и време. Наред с това той се старае да намери за себе си достоен спътник в живота и да създаде семейство. Най – важното в живота, според неговото убеждение, е създаването на уютно семейно огнище. Ако погледнем резултата, то се получава следната верига: човек се ражда, расте, получава образование, впуска се през глава в работа, сдобива се със семейство, отглежда деца, използва цялата си сила, за да спечели и накупи материални средства, а също така да придобие авторитет в обществото, след това жени своите деца; раждат му се внуци и живота му продължава да е  посветен в грижа за тях … Целият живот на такъв човек е построен на програмата за достигане на тези или подобни посредствени жизнени цели и идеали. Въпреки това през целия си живот, до настъпването на своя последен час, той е възможно, никога и да не се е замислял за смъртта или се е замислял, но много рядко. Човек през своя живот е бил свидетел на смъртта на много хора от своето обкръжение, но смъртта си я е представял за много далечна. Може би, той даже не е мислил за нея. Той е бил толкова погълнат от своите жизнени стремежи и безкрайна суета, че « не е имал време » за размишления от този род.

«Защо съм се появил на този свят, защо съм тук, в името на какво, в името на какви цели и ценности живея? Какво ще бъде след живота?» – болшинството от хората не искат отговори  на тези въпроси и махат на тях с ръка.

Какво дава Исляма на човека?

Исляма изпълва живота със смисъл. Или, казано с езика на шериата, извежда човека от поклонението  на хората към поклонение на Господаря на хората. Аллах теаля казва: « Кълна се в следобеда. ­ Човекът е в загуба, освен онези, които вярват и вършат праведни дела, и взаимно се наставляват за истината, и взаимно се наставляват за търпението.  » («Сура Следобедът», 1–3). Аллах теаля също е казал: « и му посочихме двата пътя, ала той не пое стръмния път.? » («Градът», 10, 11). Всевишния Аллах показва признаците на този, който е избрал « стръмния път », – признаците на мюсюлманина. Смисъла на тези айети от Корана се състои в това, че вярата в Аллах води до справедливост и добри  дела в живота на човека. Образ, който не зависи от обкръжаващата хората среда, от нечие  порицание или одобрение. Поклонението на Аллах и образа на живота, към който то води, – е единствената вярна алтернатива на поклонението на имущество, власт, общественото мнение и други идоли. Аллах теаля пряко заплашва в Корана този, който строи своя живот, покланяйки се на имуществото и потъпквайки по – този път правата на  другите хора.

Исляма освобождава  човека от комплекси. Осъзнатия ислям свързва човека със «Създателя на небесата и земята», Този, Който е създал обкръжаващите ни хора заедно с доброто и злото, с намеренията и стремежите им, тяхното влияние и богатство. Този, Който реално всичко това владее и управлява. Разбирането на тази връзка – е най – голямата сила, която може да овладее  човека. Пророка (с.а.в) е казал: «Всеки човек получава  само това, към което се стреми » (Ал-Бухари). Хузейфа Ал-Мар’аши е казал: «Искренността на човека се състои в това, че неговите действия насаме със самия себе си да не се различават от действията му в обкръжението на хората». Фудейл ибн Ияд е казал: «Оставянето на делата на саме и извършването им в обществото се явяват за показ,т.е това действие, извършено заради хората, се явява  многобожие».

Исляма прави човека член на едно голямо семейство. Аллах теаля казва: «Наистина, вярващите са – братя» (сура «Стаите»10). Приемайки исляма, човек става брат с огромно количество хора, които го обичат и винаги са готови да му помогнат в тежки ситуации, знаейки за него само това, че той е мюсюлманин. Пратеника на Аллах (с.а.в)  е казал: «Не е повярвал никой от вас, докато не пожелае за своя брат (в исляма) това, което желае за себе си» (Ал-Бухари). Мюслманина обича своя брат, без да има родствена връзка и без да получава от него никаква изгода. Тази любов се явява съставна част от неговото убеждение. Ислямската история показва удивителни примери за обединението на сърцата, каквито никога не е виждало човечеството.

Веднъж умиращ на полето в боя сподвижник на Пророка (с.а.в), го мъчела жажда, поднесли му вода. Но в това време той чул стон на свой брат, който искал вода… Той казал дайте водата на моя брат, и няколкото ранени търсещи вода,я отстъпвали един на друг докато всички загинали жадни, а водата останала. Имената на тези хора останали в историята, но умирайки, те говорели само за едно: задоволството на Аллах и Дженнета, «ширината на който е подобна на ширината на небесата и земята взети заедно».

И все пак

…не за това човек избира исляма: не за да има душевно равновесие или да спечели нови приятели. Всевишния Аллах е казал: «Аз сътворих джинновете и хората само за да ми служат » (сура «Разсеиващите» 56). Смисъла на словото «служат» в разбирането на хората  често се ограничава с извършването на молитвата, спазването на поста и хаджа. Тогава какъв е неговия арабски еквивалент – той включва  всички цели и направления в делата на човека. Исляма не дели жизнената сфера на религиозна и светска. Исляма – това е  по – скоро  път. Път, който обхваща всички аспекти на човешкия живот, започващ с обуването на обувките и завършващ с построяването и управлението на държавите.

През цялата история на човечеството  Всевишния Аллах изпращал към хората пратеници (а.с), които им показвали правия път: шериата. Последния от пророците, изпратен за цялото човечество, бил Мухаммед (с.а.в). Следването на шериата (стремеж към задоволството на Всевишния и отдалечаване от Неговия гняв) и поклонение на Аллах.

Живот – това е изпитание. Изпитание на праведност. Мюсюлманина е убеден в това, че всеки човек ще отговаря за всяка своя постъпка. «В този ден хората ще вървят на тълпи, за да видят своите деяния. Този, който е извършил добро дори колкото прашинка, ще я види. И този, който е извършил зло колкото прашинка, пак ще я види» (сура «Земетресението», 6–8). В сура «Услугите» Всевишния Аллах свързва алчността на човека с неверие в Къяметския ден: « Видя ли ти онзи, който взима за лъжа Възмездието? Това е онзи, който пъди сирака и не подканва да бъде нахранен нуждаещият се. …» (1–3).

Властта в този Ден, както и във всички други, ще принадлежи изключително на Всевишния Аллах, Който ще съди със своята  Милост, Справедливост и Мъдрост. Управляващи и подчинени, богати и бедни – всички ще бъдат равни. Всички ще се надяват на Неговата награда и ще се страхуват от Неговото наказание. Резултата от Съдния  ден ще е това, че всички хора ще бъдат разделени  на две групи. Първата ще бъде  наказана от Всевишния Аллах и ще влезне в Джеххеннем (Ада). Втората ще бъде възнаградена от Създателя и ще се окаже в мир наслаждение и удоволствие – Дженнета(Рая). Там човек ще намери всичко, което му е харесвало в този живот в абсолютно съвършенна форма. И още повече: «…такова, каквото не е виждало око, и ухо не е чувало и даже не си е представяло човешкото сърце» (Ал-Бухари).

Заключение

Всеки, които не следват пътя на Пратеника на Аллах, с.а.в, и е прочел тази страница до края, аз призовавам да се замисли за смисъла на живота и да отдели време за това, да намери в религията на Аллах отговорите  на най – важните в живота въпроси: защо съм се появил на този свят, защо съм тук, в името на какво, в името на какви цели и ценности аз живея? А какво следва? ИншаАллах, времето, прекарано над тези разсъждения, да промени нашия бъдещ живот към стремеж към Аллах към подчинение на Аллах и към Дженнет. И Аллах да ни помага.

 

Сура «ал-Хакка» («Неизбежното»)

Сура «ал-Хакка»
(«Не
избежното»)

بِسْمِ اللهِ الرَّحْمنِ الرَّحِيمِِ

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

1. Неизбежното!  (Деня  на възкресението)! الْحَاقَّةُ
2. Какво е Неизбежното?  (Деня  на възкресението)? مَا الْحَاقَّةُ
3. И откъде да знаеш ти какво е Неизбежното? (Деня  на възкресението)? وَمَا أَدْرَاكَ مَا الْحَاقَّةُ

Това е – едно от имената на Деня на възкресението, който неминуемо ще настъпи за всички творения. В този ден се разкрива истинската същност на нещата и ще станат явни тайните в хорските сърца. Всевишния няколко пъти напомня на хората за неизбежното  подчертавайки неговата важност. Наистина, това ще бъде ден на велики събития и чудовищни ужаси.

Затова Аллах теаля описва събитията, които са били извършени в този свят защото те ще са решаващи за това, което ще се случва в  Съдния ден. Той напомня на хората за болезненото наказание, което е постигнало непокорните народи, и е казал:

4. Самудяните и адитите взеха за лъжа Бедствието. (Деня на възкресението). كَذَّبَتْ ثَمُودُ وَعَادٌ بِالْقَارِعَةِ

Самудяните – това е известно племе, населявло град Хиджр. Аллах теаля изпратил към тях своя пратеник Салих, който ги призовавал да се откажат от многобожието и да се покланят само на единственият Аллах. Въпреки това, самудяните отхвърлили неговия призив и го обвинили в лъжа. Те не повярвали в Деня на великото бедствие, който с безподобно несъизмеримо нещастие ще доведе до ужас всичко живо.

Адитите – това са жители на град Хадрамаут, към които Аллах отправил своя пратеник Худ. Той също проповядвал сред тях поклонение само на единственият Аллах, но те не повярвали в него и отхвърлили  веста за възкресението.

Аллах теаля наказал тези народи в земния живот и е казал:

5. Самудяните бяха погубени от Вика. فَأَمَّا ثَمُودُ فَأُهْلِكُوا بِالطَّاغِيَةِ

Това бил ужасно силен вопъл, от който се пръснали техните сърца. Невярващите паднали мъртви, и в техния град не останало нищо, освен жилища и трупове.

6. А адитите бяха погубени от бушуващ леден вихър. وَأَمَّا عَادٌ فَأُهْلِكُوا بِرِيحٍ صَرْصَرٍ عَاتِيَةٍ

Аллах изпратил на тях силен вятър, който издавал неистов звук, превъзхождащ по своята сила звука на гръмотевиците. Този вятър бушувал над невярващите и не знаел предел.

7. Накара го Той да вилнее срещу тях седем нощи и осем дни поред, и виждаш там хората покосени, сякаш са стволове на повалени палми. سَخَّرَهَا عَلَيْهِمْ سَبْعَ لَيَالٍ وَثَمَانِيَةَ أَيَّامٍ حُسُومًا فَتَرَى الْقَوْمَ فِيهَا صَرْعَى كَأَنَّهُمْ أَعْجَازُ نَخْلٍ خَاوِيَةٍ

Достигнало ги зло, нещастие и ужас, в резултат на което повалените хора станали подобни на дървета, чийто изгнили корони са паднали на земята, а изгнилите им стволове рухнали един върху друг.

8. И нима виждаш някой останал от тях? فَهَلْ تَرَى لَهُم مِّن بَاقِيَةٍ

Това е – риторичен въпрос, не изискващ отговор. Безусловно, от тях не е останало нищо!

9 И Фараонът, и онези преди него, и сринатите [селища на Лют] вършеха грях. وَجَاء فِرْعَوْنُ وَمَن قَبْلَهُ وَالْمُؤْتَفِكَاتُ بِالْخَاطِئَةِ

Тези народи се ослушвали и не се подчинявали на Аллах и безчинствали на земята. Този път избрал за себе си и управителя на Египет Фараона, към който Аллах отправил своя раб и пратеник Муса, сина на Имран. Аллах теаля го дарил с ясни знамения, благодарение на които ставала очевидна истината. Но заради своето нещастие и високомерие той отхвърлил тези знамения и изпаднал в неверие. Имало е и други народи, които се отказли да признаят истината, и сред тях били жителите на унищожените градове, т.е. народа на пророка Лют. Всички посочени народи изпаднали в неверие и безбожие, проявявали несправедливост и упорство и извършвали грехове и разпътство.

10. И се възпротивиха на пратеника от своя Господ, затова Той с мощ ги сграбчи. فَعَصَوْا رَسُولَ رَبِّهِمْ فَأَخَذَهُمْ أَخْذَةً رَّابِيَةً

Всеки народ отхвърлил пратеника, който Аллах е изпратил при тях. И затова Аллах теаля е изпратил на тях наказание повече от достатъчно, за да бъдат погубени.

11. Когато водата преля, Ние ви понесохме в плаващия Ковчег, إِنَّا لَمَّا طَغَى الْمَاء حَمَلْنَاكُمْ فِي الْجَارِيَةِ

Един от тези народи бил народа на пророка Нух. Когато Аллах е решил да потопи неговите невярващи съплеменници, то заповядал  на водата да залее земята и да покрие даже планините. Но в същото време Аллах теаля се смилил над човечеството и спасил ковчега, в който Той оставил само избраните, а в това число и  бъдещите поколения.

О хора! Прославяйте името на Аллах, който ви спаси, когато били погубени всички грешници. Извадете си поука от великите знамения на Аллах, свидетелствуващи за истинността на единобожието.

В едно от тези знамения Всевишния Аллах е споменал затова казвайки:

12. за да го сторим поука за вас и да го запомнят помнещи уши. لِنَجْعَلَهَا لَكُمْ تَذْكِرَةً وَتَعِيَهَا أُذُنٌ وَاعِيَةٌ

Когато си спомним за кораба, и за неговата история, да си спомним и това, как Аллах теаля спасил вярващите, които последвали пратеника, и погубил всички останали хора на земята. Наистина, всяка вещ ни напомня за първата създадена вещ от този вид.

О притежатели на разум! От вас се изисква да разберете това напомняне и да разберете неговия смисъл. Това не могът да направят тези, които се отвръщат от истината и безотговорно се отнасят към своята съдба, като глупци лишени от ум и проницателност. Те не извличат полза за себе си от знаменията на Аллах – никаква полза, затова че не разбират същността на низпосланото от Аллах и не вярват в Неговите книги.

В предишните айети Всевишния е споменал за земното наказание,с което били удостоени невярващите, които нарекли пратеника лъжец. Той също така напомня, как е спасил своите пратеници и техните верни последователи. Всичко това било преди всичко предверие на великото въздаяние в Последния живот(ахирета), в който всеки човек напълно ще получи въздеянието за своите дела. Ето затова по – нататък Аллах теаля ни е известил за тези страшни събития, които ще се случат при настъпването на края на света.

13. И когато се протръби с Рога първия път, فَإِذَا نُفِخَ فِي الصُّورِ نَفْخَةٌ وَاحِدَةٌ

Исрафил ще протръби с рога, след което душите на творенията ще се устремят към вече окончателно оформените тела. Всяка душа ще отиде в своето тяло, и тогава всички хора ще застанат пред Господаря на световете.

14 и бъдат вдигнати земята и планините, и бъдат натрошени с един удар, وَحُمِلَتِ الْأَرْضُ وَالْجِبَالُ فَدُكَّتَا دَكَّةً وَاحِدَةً
15 тогава ще се случи Събитието (День воскресения). فَيَوْمَئِذٍ وَقَعَتِ الْوَاقِعَةُ
16. И ще се разцепи небето, и ще бъде слабо в този Ден. وَانشَقَّتِ السَّمَاء فَهِيَ يَوْمَئِذٍ وَاهِيَةٌ

Планините ще се превърнат в прах, а след това ще бъдат развеяни по земята и ще изчезнат. Тогава цялата земя ще се превърне в равнина, и на нея няма да има нито кривина, нито трапчинка. Такава е съдбата на земята и всичко, което е на нея. Що се касае за небесата, то те ще започнат да се колебаят, движейки се назад и напред и, накрая, ще се разделят. Те ще си променят цвета и ще са загубили своята сила и мощ. Само нещо велико, ужасно и тревожно е способно да отслаби такова могъщо създание на Аллах.

17. И ангелите ще са по краищата му. В този Ден осмина [от тях] ще носят Трона на твоя Господ. وَالْمَلَكُ عَلَى أَرْجَائِهَا وَيَحْمِلُ عَرْشَ رَبِّكَ فَوْقَهُمْ يَوْمَئِذٍ ثَمَانِيَةٌ

Меляйикетата ще бъдат по – краищата на небесата. Те ще бъдат преизпълнени със смирение и покорност пред своя Господ и Неговото величие. А осем меляйикета, притежаващи неимоверна сила, ще носят трона на милосърдния Аллах, когато Той ще се яви, за да извърши по своята милост и справедливост съд над своите раби.

18. В този Ден ще бъдете изправени [пред Аллах]. Не ще бъде скрита и една ваша тайна. يَوْمَئِذٍ تُعْرَضُونَ لَا تَخْفَى مِنكُمْ خَافِيَةٌ

Нито една частица от вашето тяло, нито едно ваше деяние и нито една ваша черта няма да бъде скрита от Всевишния Аллах, за когото всичко е явно и съкровенно. Боси, голи и необрязани хора ще стоят на равната земя, отзовавайки се на гласа на глашатая. Погледа на Господа ще пронизва техните тела и души, и Той ще въздава на тях за извършените дела. По – нататък Всевишния Аллах е споменал за това, как ще протече този страшен съд, казвайки:

19. И онзи, чиято книга му се даде в десницата, ще каже: “Ето ви, прочетете моята книга! فَأَمَّا مَنْ أُوتِيَ كِتَابَهُ بِيَمِينِهِ فَيَقُولُ هَاؤُمُ اقْرَؤُوا كِتَابِيهْ
20. Предполагах, че ще получа своята равносметка.”». إِنِّي ظَنَنتُ أَنِّي مُلَاقٍ حِسَابِيهْ

Това ще бъдат щастливите праведници,на които ще връчат книгите с техните праведни дела в дясната ръка. В Съдния ден това ще бъде тяхната отличителна черта, и самият Господ  ще прослави тяхното дело и ще им окаже велика чест. Преизпълнени със щастие и радост, такъв човек ще пожелае, всички творения на Аллах да узнаят, как го е облагодетелствувал неговият Господ, и ще възкликне: „Вижте сега! Прочетете моята книга!“ В тези книги ще бъде записано, че Аллах е простил неговите грехове, прикрил е неговите недостатъци и е приготвил за него райските градини и многочислени почести. Той е достигнал това благодарение на Аллах теаля който е облагодетелствувал неговата вяра във възкресението и отговорността и му е помогнал да се приготви за този ден и да се запаси с добри дела. Именно затова вярващите ще искат да известят за това, че  са били убедени в неизбежната разплата и въздеяние.

21. И ще живее в доволство فَهُوَ فِي عِيشَةٍ رَّاضِيَةٍ
22. сред въздигната Градина, فِي جَنَّةٍ عَالِيَةٍ
23. Плодовете й ще са сведени. قُطُوفُهَا دَانِيَةٌ

Там ще намерят всичко, за което жадува сърцето и което опива погледа. Ще са доволни от своя живот и няма да искат нищо друго. Ще пребъдат в райските градини с високи обители и дворци и прекрасни възвишености. А клоните на райските дървета ще бъдат сведени толкова низко, че райските обитатели могът  да достигнат апетитните плодове  стоейки, седейки и даже лежейки.

24 Яжте и пийте със здраве за онова, което сте вършили преди, в отминалите дни! كُلُوا وَاشْرَبُوا هَنِيئًا بِمَا أَسْلَفْتُمْ فِي الْأَيَّامِ الْخَالِيَةِ

Наслаждавайте се на прекрасните ястия и великолепните напитки колкото желаете, и нищо днес няма да развали вашето удоволствие и няма да развали апетита ви. Вие заслужихте това със своите благодеяния, извършвахте намаз и постихте, раздавахте милостиня и отивахте на хадж, правехте добро на хората и споменавахте Аллах, разкайвахте се за своите грешки и избягвахте скверните дела. По такъв начин, Всевишния е подчертал, че именно благите дела са причина, хората да се окажат в рая.

25. А онзи, чиято книга му се даде в левицата, ще каже: “О, да не ми бе давана моята книга وَأَمَّا مَنْ أُوتِيَ كِتَابَهُ بِشِمَالِهِ فَيَقُولُ يَا لَيْتَنِي لَمْ أُوتَ كِتَابِيهْ

Това са – нещастните грешници, чийто книги с техните лоши деяния ще им бъдат връчени в лявата ръка. Това ще бъде знака за гибел и ужасен изход, позор, срам и безчестие. Разтревожени, опечалени и замислени, тези хора ще кажат: „По добре би било да не ми връчваха моята книга!“ Защото тази книга ще му извести за това, че той ще влезне в Ада и ще се окаже във вечна загуба.

26. и да не бях узнал каква е моята равносметка! وَلَمْ أَدْرِ مَا حِسَابِيهْ
27. О, да бе приключило всичко [със смъртта]! يَا لَيْتَهَا كَانَتِ الْقَاضِيَةَ

Иска ми се да бях изпратен в небитието, да  не бях възкресен и да не бях виждал своята равносметка! По добре щеше да бъде със смъртта да беше свършило всичко, и да нямаше след нея възкресение!

28. Не ме избави моето богатство. مَا أَغْنَى عَنِّي مَالِيهْ

Той ще погледне към своето някогашно богатство и своята власт, лежащи на плещи му с тежко бреме, от които нищо не е запазил за своя Последен живот, и затова богатството и властта няма да му допринесат никаква полза и нищо не може да го избави от наказанието. И тогава ще си признае, че богатството не му е допринесло полза в земния живот, защото не се е стремил към спасение, а във вечния живот никой не може да му помогне.

29. Пропадна моята власт.”» هَلَكَ عَنِّي سُلْطَانِيهْ

Моята власт изчезна – нея вече я няма. Днес няма да ми помогнат нито войници, нито многочислени привърженици. Няма да ме спасят нито техния брой, нито тяхната сила. Няма да ми допринесат полза и моето предишно високо положение. Всичко това беше напразно. Аз съм се трудил напразно, но по лошо е, че заради това се лиших от милост и преуспяване и ги замених за тревога, скръб и печал. В този страшен ден Аллах теаля ще заповяда на меляйикетата да го накажат и ще каже на суровите и могъщи стражи на джехеннема:

30. Хванете го и го оковете! خُذُوهُ فَغُلُّوهُ
31. После в джехеннема го горете! ثُمَّ الْجَحِيمَ صَلُّوهُ
32. После го нанижете на верига, дълга седемдесет лакти! ثُمَّ فِي سِلْسِلَةٍ ذَرْعُهَا سَبْعُونَ ذِرَاعًا فَاسْلُكُوهُ
33. Не повярва той в Аллах, Превеликия. إِنَّهُ كَانَ لَا يُؤْمِنُ بِاللَّهِ الْعَظِيمِ
34. И не подканваше да бъде нахранен нуждаещият се, وَلَا يَحُضُّ عَلَى طَعَامِ الْمِسْكِينِ
35. затова Днес няма тук за него ближен, فَلَيْسَ لَهُ الْيَوْمَ هَاهُنَا حَمِيمٌ
36. нито храна освен кръв и гной. وَلَا طَعَامٌ إِلَّا مِنْ غِسْلِينٍ
37 Ядат я само грешниците.” لَا يَأْكُلُهُ إِلَّا الْخَاطِؤُونَ

Това ужаснао наказание нито за миг няма да го остави в покой. Колко е лошо това наказание! Горко му, как е засрамен и унижен!

Какво го доведе в тези мъки? Той не вярваше в своя Господ, съпротивяваше се на Неговия пратеник и отхвърляше истината, към която призоваваше. В неговото сърце не е имало и капка състрадание към бедните и изнемогващи, и затова не ги хранеше и не приоваваше към това другите. Нищо в неговата душа не го подтикваше към милосърдие и състрадателност.

По този начин, залога за щастието се явява искренността пред Аллах, в основата на която лежи вярата в Аллах, и добродетелта към хората, включваща в себе си всички видове и форми на благодеянието, най – велики от които се явяват оказването на помощ на нуждаещите се и обезпечаване на насъщният им хляб.

Затова нечестивците лишени от искренна вяра, и добродетел, заслужават най – сурово наказание. В Деня на възкресението нито роднини, нито приятели, ще могат да се застъпят за тях, за да ги спасят от наказанието на Аллах и да поискат от Него награда за тях. Всевишния е казал:

وَلَا تَنفَعُ الشَّفَاعَةُ عِندَهُ إِلَّا لِمَنْ أَذِنَ لَهُ حَتَّى إِذَا فُزِّعَ عَن قُلُوبِهِمْ قَالُوا مَاذَا قَالَ رَبُّكُمْ قَالُوا

الْحَقَّ وَهُوَ الْعَلِيُّ ا                                                                           «И не ще е от полза пред Него застъпничеството, освен комуто Той позволи. Щом бъде премахнат страхът от сърцата им, ще кажат: “Какво рече вашият Господ?” Ще кажат: “Истината! Той е Всевишния, Превеликия.”» (34:23);

وَأَنذِرْهُمْ يَوْمَ الْآزِفَةِ إِذِ الْقُلُوبُ لَدَى الْحَنَاجِرِ كَاظِمِينَ مَا لِلظَّالِمِينَ مِنْ حَمِيمٍ وَلَا شَفِيعٍ يُطَاعُ

«И предупреди ги ти за наближаващия Ден, когато, спотаили ужас, сърцата ще са в гърлата! За угнетителите не ще има нито приятел, нито застъпник, който да бъде послушан» (40:18).

Те ще се хранят с гной, изтичаща от раните на обитателите на ада. Он раскален и имеет отвратительный горький вкус и гнилой запах. Ще го ядат само невярващите, които преднамеренно са извършвали тежки грехове и безразлично се отнасяли към заповедите и забраните на Аллах. Това е отвратителна храна отредена само за тези, които са се отклонили от правия път и са тръгнали по пътя, водещ в ада. Именно затова те ще бъдат удостоени с мъчително наказание.

38. Ала не! Кълна се в това, което съзирате فَلَا أُقْسِمُ بِمَا تُبْصِرُونَ
39 и в това, което не съзирате وَمَا لَا تُبْصِرُونَ

Всевишния се кълне в това, което виждат неговите творения, и това, което не виждат. Към това се отнася всяка съществуваща твар, и към това се отнася сам Великия Аллах. Аллах теаля използва тази клетва в подтвърждение на правдивоста на Своя пратеник и истинността изпратена в Свещенния Коран. По този начин Аллах теаля още един път провъзгласява, че Пророка е проповядвал Писанието на своя Всевишен Творец.

Той също така е изобличил лъжите на тези, които наричали Пророка с.а.в поет и магьосник, подчертавайки, какво ги е подбудило към това неверие и нежелание да приемат предупрежденията на Аллах. А ако бяха повярвали и проумели, то биха разбрали, какво в действителност ще им допринесе полза, и кое вреда.

40. наистина то е слово на достоен Пратеник, (Мухаммед или Джебраил). إِنَّهُ لَقَوْلُ رَسُولٍ كَرِيمٍ
41. а не е слово на поет. Но вие малко вярвате. وَمَا هُوَ بِقَوْلِ شَاعِرٍ قَلِيلًا مَا تُؤْمِنُونَ
42. И не е слово на гадател. Ала малко се поучавате. وَلَا بِقَوْلِ كَاهِنٍ قَلِيلًا مَا تَذَكَّرُونَ
43. Низпослание от Господа на световете. تَنزِيلٌ مِّن رَّبِّ الْعَالَمِينَ

Обърнете внимание какъв пример за нас е Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и приветства, и погледнете, колко прекрасни са неговите черти и благородния му нрав. Замислете се над това, и ще ви стане ясна същността на всичко, което виждате. Тогава ще ви стане очевидно, че той се явява истински Пратеник на Аллах, а проповядвания Коран низпослан от Господаря на световете. Той е толкова прекрасен, че не може да бъде реч на човек. Неговото съвършенство свидетелствува за величието на Този, който Го е изпратил на хората. Корана показва неподражаемостта на Неговите качества, на безмерността на Неговите грижи за своите творения и че Той е превелик от всички Свои творения. И не е правилно хората да повтарят това, което казвали тези нечестивци, да говорят за Аллах придавайки Му такъв неподобаващ образ.

44. И ако той Ни приписваше някакви слова, وَلَوْ تَقَوَّلَ عَلَيْنَا بَعْضَ الْأَقَاوِيلِ
45. щяхме да го сграбчим с Десницата, لَأَخَذْنَا مِنْهُ بِالْيَمِينِ
46. после да му прережем аортата. ثُمَّ لَقَطَعْنَا مِنْهُ الْوَتِينَ
47. И никой сред вас не ще Ни възпре от това. فَمَا مِنكُم مِّنْ أَحَدٍ عَنْهُ حَاجِزِينَ

Ако Мухаммед беше излъгал от Наше име, то ние бихме го хванали за дясната ръка, а след това бихме прерязали неговата артерия, изходяща от сърцето, при разрязването на която – човек загива. Ако Пророка – Аллах да пази! – беше наговорил за Аллах лъжливи речи, то Всевишния тоз час би низпослал на него своето сурово наказание. Той би го поразил със своето могъщо възмездие, защото Той е най – справедливия Съдия и Всемогъщия Цар.

По Своята мъдрост Аллах не дава отсрочки на тези, които произнасят от Негово име лъжи, считайки  за допустимо да се посяга на живота и собствеността на тези, които не са съгласни с тях, и при това заявява, че за него и неговите последователи е подготвено спасение, а неговите противници ги очаква гибел.

Що се касае до Пророка Мухаммед, то Аллах теаля го подкрепил с чудеса и потвърдил неговата правдивост в много ясни знамения (айети). Той му е дарил победата над враговете и го е дарил с власт над тях. Всичко това станало велико свидетелство за правдивоста на неговата пророческа мисия. А ако Аллах бе решил да го погуби, то нито той самия, нито който-и да е ,би могъл да предотврати наказанието на Аллах.

48. То е напомняне за богобоязливите. وَإِنَّهُ لَتَذْكِرَةٌ لِّلْمُتَّقِينَ

От Свещенния Коран богобоязнените раби могат да узнаят всичко, което може да им допринесе полза както по религиозните въпроси, така и за земните дела. Благодарение на него те творят благи дела,и имат здрави убеждения, притежават превъзходен нрав, следват религиозните закони и накрая, стават праведни учени, усърдно покланящи се на Аллах и явяващи се пример за другите.

49. И добре знаем, че сред вас има отричащи. وَإِنَّا لَنَعْلَمُ أَنَّ مِنكُم مُّكَذِّبِينَ

В тези слова се съдържа угроза и предупреждение за тези, които не признават Корана. Тях ги очаква наказание от Аллах, и колко мъчително е това наказание!

50. То е скръб за неверниците. وَإِنَّهُ لَحَسْرَةٌ عَلَى الْكَافِرِينَ

Те не повярваха в Корана, и затова ще ги постигне обещаното възмездие. А когато те го видят с очите си, то тогава ще ги обземе дълбока печал. Ще съжаляват, че не са се ръководили от това Писание и не са се покорили на неговите повели, в резултат на което са се лишили от наградата и са заслужили мъчително наказание. Но нямат никаква възможност да  променят своят съдба.

51. То е достоверната истина. وَإِنَّهُ لَحَقُّ الْيَقِينِ

Достоверната истина – това е висша степен на познание. Когато човек познае каквото и да е в пълна мяра, той става убеден в това. И не се съмнява и не се отрича от него.

Убеждението има три степени, всяка от които е по – висша от предишната. Първа степен, при която човек придобива твърди полезни знания, назоваващи се достоверни знания (илм ал-йакин). Втората степен, при която човек е убеден в своите виждания, назоваващи се достоверни видения (айн ал-йакин). А третата степен, при която човек постига нещо посредством органите на вкуса или осезанието, назовава се достоверна истина (хакк ал-йакин).

Свещения Коран може да се назове убедителна истина, защото съдържащите се в него познания се опират на твърди доказателства. Неговото вероучение е така убедително, защото вярващите в него имат жива връзка с него.

52. Затова прославяй името на твоя Господ, Превеликия! فَسَبِّحْ بِاسْمِ رَبِّكَ الْعَظِيمِ

Свято е името на Аллах и е превелико от всичко, нищо не подобава на Неговото съвършенство! Затова прославяй твоя Господар, споменавайки Го със славните, прекрасни и пречисти Негови  качества.

Бисмилях

В името на Аллах, Милостивия и Милосърдния!

Скъпи  братко!

Наистина, цялата тази  Вселена ,която ни заобикаля  със всички малки и велики  неща е, обърната към  Аллах, Всемогъщия  и Превеликия, всичко в нея  възхвалява Аллаах, превъзнася  Го и се прекланя пред  Него. Аллах Всевишния е  казал: „Няма нищо , което да не Го прославя“. Действително, всички създания, които е сътворил Аллах, стоят склонили  глава, покорявайки се на Аллах  заради неговата милост.

Единствено остава в тази вселена едно малко  създание, презряно, нищожно, сътворено  от семе; то, откровено казано, смущаващо се  движи в едно направление, от  този свят за другия. То се отказва от послушание пред  Аллах и от покорност и от възхваления пред  Него. Наистина , тази  твар е  човека, непокорен на  Аллах, Всемогъщия и Превеликия! Аллах е Велик, колко  е силно тщестлавието на  този човек; водещо го до велика глупост! Аллах е Велик, каква   низост е  човека и колко е жалък! И в същото време той се явява изключение, отклонение  от  тази правилно устроена  съвършенна  Вселена.

Колко често му се предоставя  възможност за покаяние, а той не се разкайва; Колко често му се предоставя  възможност да се моли за прошка, а той не се  моли; Колко често му се предоставя  възможност за възвръщане, а той се обръща  в бягство от Аллах; колко пъти той е могъл да се примири  със своя Господар, но не се примирил и се отвърнал заради своята гордост.

Скъпи  братко!

Ти си длъжен, преди  всичко да послушаш  Аллах, Всемогъщия и Великия, да помислиш за този свят и за неговата нищожност, и за неговото вероломство, и за това, колко много жестокост има на този свят, и за подлостта на  живеещите на нея редом с теб, и за бързината на неговия край. Помисли за обитателите на този свят, които предпочитат земното, намират се под  властта на този свят: Той ще е измъчван от различни мъчения и принуден да изпие горчивата чаша, и рядко ще е весел, затова ще се принуждава да плаче често и дълго.

Ти си длъжен, преди  всичко да послушаш  Аллах, Всемогъщия и Великия, да помислиш за задгробния живот и за неговата  вечност, и че  той   е  действителния  реалния  живот, и че  той–  задгробния живот, е място за установяване на пътешестващите, и края на пътя.

Ти си длъжен, преди  всичко да послушаш  Аллах, Всемогъщия и Великия, да помислиш за Джехеннема и неговия огън, за неговите пламъци, и за неговите бездни и дълбини, и за силата на неговия  жар и за величините на  страданията на неговите  обитатели. Ти  си длъжен  да помислиш за грешниците в него, как ги влачат  в кипящата  лава с лицата  надолу и как огъня ги топи, точно като дървета.

Ти си длъжен, преди  всичко да послушаш  Аллах, Всемогъщия и Великия, да помислиш за Дженнета  и за това, че в него е приготовил Аллах за покорните  Му това, което око не е виждало, ни ухо е чувало, и не е идвало  на ум никому от  рода на човечеството за подробностите за  блаженствата, осигурени на най-добрите и най-разнообразни удоволствия от храните, напитките, облеклото  и прекрасни видове, от радости и от удоволствия, които  ще се дават на всички, освен на отлъчените от Дженнета  хора.

Скъпи  братко!

Преди всичко  послушай  Аллах, Всемогъщия и Превеликия, помисли, колко ти ще преживееш на този свят? Шестдесет години, осемдесет години, сто години, хиляда години?.. А след това – какво?! А след това – смърт, след която блаженния  Дженнет или Джехеннем, Аллах да пази!

Скъпи братко!

Неопровержимата  истина  е– че отиваш някъде, където и Меляйкето на Смъртта  е на пътя към теб; заминат ли годините, дни или мигове, и ти останеш  сам в своя мезар без богатства, без роднини и без приятели. Помни за мрака в мезаре и за самотата,  теснотата   и за страха в самото начало, и за силата, с която притиска.

Помни  Деня на Страшния  Съд, когато всички ще застанат пред  Аллах, когато сърцата се изпълнят с ужас и когато  ти се отречеш от своите  деца и от своята майка, от своя баща и от своите приятели, и от своя брат. Помни за тези места и за тези ужаси, помни Деня, когато ще поставят везните за Правосъдие и се отворят страниците – колко в твоята книга грешки и колко от твоите дела са премахнати. Помни, че когато ти застанеш пред Владетеля на Справедливостта и Истината, от която ти си бягал, който те е призовавал – а ти си се отвръщал от Него, и ето така ти ще  застанеш  и в ръката си ще имаш лист, в който няма да има никаква грешка, нито голямо престъпление, всичко ще бъде  записано. С какви думи ще отговориш ти пред  Аллах, когато  Той те попита  за твоя живот и за твоята младост, за твоите дела и за твоето богатство. С кой крак ще стъпиш пред Него, С какви очи ще го погледнеш, и с какво сърце ще Му отговориш тогава, когато Той те попита: «О Мой раб, ти пренебрегна Моя  призив, обръщението ми към теб, и си мислеше че не те наблюдавам. Нима Аз не ти дадох добро, не те ли съжалих, а ти не се вслуша в моя призив, тогава когато Аз те дарявах с благодеяния?!».

Скъпи  братко!

Нима е трудно за теб да бъдеш покорен на Аллах  в този недълъг  живот и в тези кратки мигновения  и, че след  този живот ти ще си удържал главната победа и ще се наслаждаваш на  вечното  блаженство.

Скъпи  братко!

Действително, има хора, които са убедени, че те са родени  напразно и че те са изоставени, и че техния  живот е само за развлечения и игри. Тяхното зрение е покрито с  пелена, техните уши са глухи за истината, те са загубили съзнание, сърцата им са преобърнати, очите им са като стъкло, умовете  им са помръчени, в  тези места  в които пребивават, се намира всичко което им е угодно, освен Корана, и не споменават те за Аллаах.

Избягвайки от Аллах, те са Негови създания, остават пред Него и в Неговите ръце. Той ги призова и те не му отговориха, в това време те отговориха  на  призива на  шайтана,отдавайки се на техните желания и страсти … Каква изненада, че приемат поканата  на шайтана и оставят без внимание призива на Милосърдния! Къде им е здравия  разум …?! „Наистина, не слепи очи, но слепи  сърца в гърдите“. Какво им е сторил Аллах, та те не Му се подчиняват и не се покоряват?! Не ги ли е създал Той, Той ли не им е предоставил средства, необходими за съществуване, не им ли е дал изобилие от богатство и здраве за телата? Въвела ли ги е  в заблуждение добротата на  Терпеливия? Въвела ли ги е в заблуждение щедростта на Великодушния? Не се ли страхуват  те, че към тях идва смъртта, а те все още грешат?! „Обезопасили ли са се те  от хитроста на  Аллах?

Пази се скъпи братко, вземи всички предпазни мерки, за да не бъдеш такъв, и постъпвай  в съответствие  със съветите на Аллаах. Наистина, кълна се в Аллах, ти  си  създаден за велико дело. Аллах Всевишния е  казал: „Аз сътворих джинновете и хората  само за да ми служат“.

Скъпи братко!

О, ти, който не се покоряваш на Аллах! Върни се към твоя  Господ и се страхувай от Джеххенема, бой се от неговия огън – наистина, пред теб е страха и трудностите, наистина, пред теб е благополучие или страдание, наистина, пред теб  е  змея-изкусителя и греха. Кълна се в Аллах, освен Когото няма друг, никога няма да ти принесе полза смеха, никога няма да ти помогнат  ни песни, нито шумните купони, никога няма да ти помогнат  твоето семейство и деца , никога няма да ти помогна  братята и приятелите, никога няма да ти помогне  богатството … нищо никога няма да ти принесе  полза, освен  добрите дела и благодеяния.

Скъпи братко!

Кълна се в Аллах, аз написах тези слова за теб заради моето опасение, за да не стане бялото ти лице  черно  в Деня на Страшния  Съд, и този светъл лик да не попадне в тъмнина, и това нежно тяло да не попадне в огъня на Джеххеннема. Ти побързай, и нека  Аллах да ти помогне  да спасииш самия себе си от огъня, и обяви за истинното си покаяние  от този момент и ти  ще се убедиш, че ти действително няма да пожелаеш да се върнеш към греха никога. Напротив, ти наистина ще бъдеш щастлив  с позволението на Аллах, а ако ти се съмняваш в това и чакаш, наистина, аз,  кълна се в  Аллах, за теб съм верен съветник, изпитващ към теб състрадание.

Мир вам, милост от Аллах  и Неговата благодат!

шейх Абдуллах бин Джибрин, Аллах да е милостив към него…

СУРА ОТКРИВАНЕ

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!!

بسم الله الرحمن الرحيم

إن الحمد لله، نحمده و نستعينه و نستغفره، و نعوذ بالله من شرور أنفسنا و من سيئات أعمالنا، من يهده الله فلا مضل له، و من يضلل فلا هادي له، و أشهد أن لا اله إلا الله وحده لا شريك له، و أشهد أن محمدا عبده و رسوله.


«
О, вярващи, бойте се от Аллах с истинска боязън пред Него и умирайте само отдадени!

(Али ‘Имран 3: 102)

« О, хора, бойте се от своя Господ, Който ви сътвори от един човек и сътвори от него съпругата му, и от двамата намножи мъже и жени. И бойте се от Аллах, с Чието име се умолявате един друг, и от [прекъсване на] кръвните родства! Наистина Аллах ви наблюдава.

(ан-Ниса 4: 1)

«О, вярващи, бойте се от Аллах и изричайте правдиви слова!! Тогава Той ще поправи делата ви и ще опрости греховете ви. Който се покорява на Аллах и на Неговия Пратеник, той постига велико избавление.»

(аль-Ахзаб 33: 70-71)

Наистина, най-прекрасните слова – са в Книгата на Аллах, а най-прекрасния път–  пътя на Мухаммад с.а.в.

Еселяму алейкум

(АЛ-ФАТИХА)

(Пророкът Мухаммад, Аллах да го благослови и с мир да го дари,

е казал: “Невалидна е молитвата на онзи, който не прочете

“Ал-Фатиха.” Затова “Сура Откриване” се произнася

във всяка част на молитвата.

Тя е най-горещото и съкровено обръщение към Аллах.

Внея са намерили място някои от най-важните послания

и напътствия на Корана – човек да се покланя

единствено на Всевишния Аллах и да не очаква подкрепа

и напътствие от друг освен от Него.

Той е единственият Бог, достоен за възхвала и почит.)

1. В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

2. Хвала на Аллах – Господа на световете,

3. Всемилостивия, Милосърдния,

4. Владетеля на Съдния ден!

5. Само на Теб служим и Теб за подкрепа зовем.

6. Насочи ни по правия път,

7.пътя на тези, които си дарил с благодат, а не на [тези], над които тегне гняв, нито на заблудените!

ЛЮБОВТА КЪМ АЛЛАХ И КЪМ НЕГОВИЯ

ПРАТЕНИК

Необходимо е искреният вярващ да обича Аллах и Неговия Пратеник -онзи вярващ, който жадува да спечели удовлетворението на Преславния Аллах и спасението от Джехеннема, и иска Аллах да му даде успех в земния живот и в отвъдния.Любовта към Аллах се изразява чрез Неговото възвеличаване, страха от Него, прилагането на Неговата религия с пълно удовлетворение, без слабост и леност, и следването на Неговия Пратеник саллелаху алеихи ве селлем. Всевишният Аллах е казал:

пКажи:“Ако обичате Аллах, последвайте ме! И Аллах ще ви обикне, и ще опрости греховете ви.“ (3:31)

Любовта ни към Аллах изисква да му се подчиняваме и да следваме неговия път. Всевишният Аллах е казал:

О,  вярващи,  покорявайте се на Аллах и се покорявайте на Пратеника]“(4:59)

Признакът на любовта към Аллах е извършването на задължителните ибадети на послушание пред Него – на онова, което Той обича, и отдалечаване от греховете – от онова, което Той не харесва. Обичта ни към Аллах е в зависимост от отдалечаването от греховете и приближаването до послушанието. Любовта към Аллах изисква Той да бъде възвеличаван и поставян над вески друг. Не приемайте, че някой е подобен на Него и не се страхувайте от друг освен Него – Той е Великия, Могьщия. Сыцо така трябва да обичаме и Пратеника на Аллах саллелаху алеихи веселлем. Той е най-добрият измежду творенията. Аллах Теаля го е избрал да бъде завършекът на пророците. Любовта ни към Пратеника на Аллах саллелаху алеихи ве селлем изисква да бъде следван във всичко, което е възприел от Преславния Аллах. Ние също така го възвеличаваме и го оценяваме истински, и не говорим нищо обидно както за него, така и за сподвижниците и семейството му. Един от признаците на обичта ни към Пратеника е да следваме неговия суннет, независимо дали се отнася за изпълнението на намаза или за говеенето, възпитанието и нравите. Всичко това е за за щастието ни в земния живот, защото Пратеникът на Аллах саллелаху алеихи ее селлем е нашият образец за подражание. Всевишният Аллах е казал:

„// каквото Пратеника ви даде, вземето го! А каквото ви забрани, остаете го!“ (59:7)

Към него трябва да се отправя и салевати шериф (благослов).

Той саллелаху алейхи ве селлем е казал:

Който   отправи   към  мен   благослов,   Аллах   отправя   към   него удесеторен благослов. “ И е казал още

положенията, които ако се срещат у някого, той е открил сладостта на вярата: Аллах и Неговият Пратеник да бъдат по-любими за него от всеки друг; да обича раб на Аллах, когото не обича заради друг освен заради Аллах; да му е противно връщането към неверието, след като Аллах го е избавил от него, както му е противно да бъде хвърлен в огъия. „

Стреми се Аллах и Неговият Пратеник да са по-любими за теб от всеки друг – да ги обичаш повече и от самия себе си, и от всички хора, и от всяко нещо на земята. Стреми се тази твоя любов да има аргумент. Аргументьт за нея е искреното следване на Аллах, Неговия Пратеник, Корана и суннета. Който обича Аллах и Неговия Пратеник, Аллах никога не ще го опозори, а ще бъде в Дженнета заедно с Пророка саллелаху алейхи ве селлем в най-високата степен на Градината (ел-Фирдеус), ако е пожелал Аллах.

Пророкът саллелаху алейхи ве селлем ни е научил и е изискал от нас да призоваваме след езана и да молим Аллах да му дари най-високото място в Деня на съживяването, като изричаме:

О, Аллах, Господарю на този съвършен призив и на изпълняващия се намаз, дари на Мухаммед средството, добродетелта и високата, въздигнатата стелен, и го прати, о, Аллах, на похвалното място, което си му обещал! “

Наградата за нашата любов към Пратеника саллелаху алейхи ве селлем ще бъде застъпничеството му за нас в Деня на съживяването. Ще отпием от извора, който му е даден, ще ни напои само веднъж, но никога повече не ще усетим жажда. Бъдете, братя, от онези, които обичат Аллах и Неговия Пратеник, за да получите вьздаянието за всичко това, ако е пожелал Аллах!

,,,

Божествената мъдрост и промисъл – движение в съня

Божествената мъдрост и промисъл – движение в съня

И ги смяташ за будни, а те са в дрямка и Ние ги обръщаме надясно и наляво. И кучето им е проснало лапи на входа. Съзреш ли ги, ще се отвърнеш от тях в бяг и ще се изпълниш с ужас.

( „Пещерата“, 18:18)

В този стих се говори за седем момчета-християни, „Обитателите на пещерата , които, бягат от преследване на римския император езичник, намират убежище в една пещера и Аллах с.т в продължение на много години, ги потапя в дълбок сън.

Освен това, Аллах ни казва в айета, че в съня Той ги обръща надясно и наляво.
„Може би очите им са били отворени, а чувствата са били в съня. Те се обръщали от страна на страна, подобно на всички хора в съня“(Юсуф Али)

„Ако някой случайно ги видеше в пещерата, тъй като те се обръщали от страна на страна ще помисли че те просто си почиват, а не спят “ (Maududi)

Изключителна мъдрост и божествена промисъл скрита в тези думи на Всевишния, разбирането им от хората, стават достъпни едва напоследък.

Оказва се,че ако по време на сън хората останат в едно и също положение, то ще бъдат изправени пред сериозни проблеми със здравето: нарушение на кръвообращението, образуване на рани по кожата, с хематоми на местата които са под тежестта на тялото. Но Всемогъщият се грижи за нашето здраве, както и за цялото тяло и по време на почивка и сън.Обръща нашите тела , когато сме в безсъзнание,по-време на съня и не позволява появата на тези процеси в организма.

Това е медицински факт, установен от учени едва миналия век, без съмнение,това е едно от чудесата на Kорана,

Звездата Сириус

„И Той е Господът на Сириус “ (Сура Наджм, 49)

Използваното в астрономията име на споменатата в арабския текст на Корана звезда “Шира” е “Сириус”. Сириус представлява една двойна звездна система и е от съзвездието Голямо куче. Тази двойна звездна система се състои от две звезди на име Sirius A и Sirius B. Sirius A, която е по-голямата от двете, е най-близката до Земята звезда и нейната особеност е, че е най-ярката звезда, която може да бъде видяна с просто око. Sirius B е бяло джудже, невидимо с просто око.

Едната от звездите от системата Сириус обикаля в елиптична орбита около другата и на всеки 49,9 години те се доближават максимално една до друга. Днес тази научна информация е факт единодушно приет от астрономите от Университетите Харвард, Отава и Лейкестър.[1] Този научен факт, който е бил открит чак в края на 20 век, е изложен по един чудотворен начин в Корана преди 14 века.

Когато прочетем заедно айятите 49. и 9. на сура Наджм това чудо се разкрива пред нас:

„И Той е Господът на Сириус“ (Сура Наджм, 49)

„И бе на разстояние два лъка или по-близо.“ (Сура Наджм, 9)

Обяснението в 9. айят на сура Наджм сочи приближаването на двете звезди по орбитата, която описват. (Аллах знае най-добре.)

Този научен факт, който е невъзможно да е бил известен по времето, когато Корана е бил низпослан, още веднъж доказва, че Корана е слово на Всевишният Господ.