Поучителни разкази

«ИСТОРИЯ ЗА ВИСОКОМЕРИЕТО» Притча за високомерието – Аллаах е казал в Кур‘аана: « И им дай пример с двамата мъже. Направихме за единия от тях две градини с грозде, които обградихме с палми, и пръснахме помежду им посеви. И двете градини даряваха своите плодове, без да се погуби нищо от тях. И сторихме река да бликне през двете.  И имаше той плодове, и каза на своя другар, говорейки с него: “Аз имам по-голямо богатство от теб и повече хора!” И влезе в своята градина, угнетявайки себе си. Каза: “Не мисля, че това някога ще изчезне.  И не мисля, че Часът ще настъпи. А дори да бъда върнат при моя Господ, [там] имам по-добро място за връщане, отколкото тук .». Неговият другар, говорейки с него, му рече: “Нима не вярваш в Онзи, Който те сътвори от пръст, после от частица сперма, после те направи мъж?  Ала за мен Той е Аллах, моят Господ, и не съдружавам никого с моя Господ.  И защо, когато влезе в своята градина, ти не рече: “Това е, което Аллах пожела. Силата е само от Аллах. Въпреки че ме виждаш с по-малко богатство и деца от теб,
: «…моят Господ може да ми даде по-добра от твоята градина и да прати върху нея напаст от небето, та да се окаже тя безплодна пръст. Или водата й да потъне на дъното и ти не ще си в състояние да я издириш.”  И плодовете му бяха погубени, и започна той да кърши ръце по онова, което е похарчил за нея, а тя е рухнала до основи. И рече: “О, да не бях съдружавал никого с моя Господ!” И нямаше той хора, които да го защитят от Аллах, нито сам се защити. Там закрилата е от Аллах, Истинния. При Него е най-доброто въздаяние и при Него е най-добрият завършек. ». (Сура «Кахф / Пещерата» 18:32-44)
И в този пример Аллаах е показал това, каква награда има за неверието на човека и неговата горделивост. Аллаах унищожил неговата градина и плодове като назидание на човека за това, че без волята на Аллааха той не е способен на нищо.

«ГИБЕЛТА  НА ХАЗЯЙКАТА НА ЗИННИРА»

Ето една история за гибелта на хазяйката на Зиннира. Зиннира била момиче-подрастващо, робиня у една от  езичничките от племето Ķурайш. Тя приела Исляма тогава, когато чула за пратеника на Аллааха (с.а.в), но нейната хазяйка, узнала за това, започнала да я наказва и денем и нощем. Веднъж тя събрала своята прислуга и им заповядала да бият Зиннира по главата, и това продължило докато, тя не изгубила зрението си. Когато искала да пие, търсела вода, но над нея се подигравали, казвайки: «Водата е пред теб, потърси я». Нейната хазяйка се надсмивала над нея, казвайки: «О Зиннира, ако твоя Господ е истина, то помоли го, да ти върне зрението, и ти отново ще виждаш водата и храната». Тя вдигнала ръцете към небето и помолила Аллааха да и върне зрението, и Господаря на световете отговорил на нейната молитва и върнал зрението й. И в този момент, хазяйката на Зиннира запищяла от страшна болка: «О, моята глава!». След това тя поискала от слугите си да я бият по главата, и я били докато, не изгубила зрението си. И това било наказанието от Аллааха и наградата за нейното неверие.

Символ

Възрастен бедуин седял с внука си пред своята шатра и наблюдавал борещите се едно с друго кучета. Едното куче било бяло, а другото – черно, и 12-годишното дете знаело, че тези кучета постоянно се борят пред дядовата му шатра.

Тези две големи кучета постоянно се намирали пред очите на дядо му. Момчето искало да знае защо е нужно второ куче, след като за охрана на шатрата е достатъчно и едно, и защо едното куче е бяло а другото черно. То с любопитство попитало дядо си. Възрастниятбедуин, благосклонно усмихвайки се, погалил внука си по косата.

«Те», – казал старецът, – «За мен са два символа, синко».

«Що за символи?», – попиталвнука.

«Символи на доброто и злото. Също като тези кучета, доброто и злото постоянно водят борба вътре в нас. Гледайки ги, аз винаги мисля за това. Затова постоянно ги държа при себе си».Момчето помислило че след като има борба, то трябва да има и победител, и като всяко дете задаващо безкрайно въпроси, отново попитало: «А кой според теб ще стане победител, в тази борба?»Мъдрия бедуин с широка усмивка погледнал внука си:«А кой мислиш че ще победи, синко?! – Този,койтощехранишповече!»

От книгата на АхметАйдън «Seçme metinler»

БЛАГАТА НА ВСЕВИШНИЯ

Един от пророците се обърнал към Всевишния Аллах и казал: „О, мой Господи! повярвалия в Теб раб, мюмин, се покорява на Теб и се страхува да не сгреши пред Теб, но Ти отдалечаваш от него земните блага и на него му се случват беди, а от раба, не повярвал в Теб и не покоряващ се на Теб, който смело се ослушва за Теб, отдалечаваш го от бедите и щедро разстилаш пред него земните блага“. Аллах му изпратил откровение и казал: „Наистина, рабите са Мои раби. Бедите са Мои беди, и всички Ме споменават. Повярвалите раби се пазят от греховете, и Аз отдалечавам от тях земните блага, изпращам им беди и ги лишавам от тези удоволствия, докато не се срещнат с Мен. Тогава Аз ще ги даря за добрите деяния. А невярващия отхвърля добрите дела, но Аз щедро го дарявам със земните блага, препитание за този свят и отдалечавам от него бедите, докато не се срещне с Мен. След това Аз ще го накажа за лошите  деяния“.

НАСТАВЛЕНИЕ КЪМ УПРАВЛЯВАЩИТЕ

Разказват, чe Сюлейман ибн Малик – седмия халиф Марван, попитал Абу Хазма, защо ненавиждат смъртта. Абу Хазма отговорил така: „Защото вие строите този свят и разрушавате Ахирета. Вие не желаете да се преселите от построенното към разрушеното“. Сюлейман попитал: „Какво е приготвено за нас от Всевишния?“ Абу Хазма казал: „Ако искаш да узнаеш, то за това е казано в Корана“. „Къде там да намеря това?“ – попитал Сюлейман. В Словата на Всевишния (смисъл): “ Наистина, благочестивите вярващи, които са искренни в своята вяра, ще бъдат във велико блаженство – в Рая. А тези, които не вярват в Аллах и не Му се подчиняват, ще бъдат в горящия Ад, където  ще бъдат хвърлени в Деня на въздеянието “ (сура „Ал-Инфитар“13-15). Сюлейман попитал: „А как ще протече срещата със  Всевишния Аллах?“ Абу Хазма казал: „Що се касае до този, който е преживял живота си праведно, правейки добро, то той ще е подобен на този, който дълго време е бил пътник (сефер) и е се е завърнал при своето семейство – радостен, а що се касае за този, който е преживял живота си не праведно, то той ще бъде подобен на избягал раб от своя хазяйн– огорчен“.

СИЛАТА НА ПРОПОВЕДИТЕ

От Абу Сюлейман ад-Дарани се разказва: „Аз посетих маджлис един от проповедниците и неговата проповед много  ми подейства, но когато аз закрих събранието, в моето сърце нищо не остана. Аз го посетих още един път, проповедта остана в сърцето ми до пътя, но след това я забравих. Когато го посетих за трети път, въздействието на проповедта му остана с мен, докато не се прибрах у дома. Влизайки у дома, аз забравих всичко, което противоречи  на Шериата, и започнах да постоянствам в споменаването на Аллах . Когато разказах тази история на шейх Яхя ибн Муаду ар-Рази, той каза, че вратите на проповедите са широко отворени винаги и за всички, но през тях минават само тези, на които е низпослана милост от Всевишния Аллах, и най прекрасната от проповедите е проповедта на Свещенния Коран“.

РАБА  И ЛОШИЯ ХАЗЯИН

У един лош хазяин имало раб, който искал да напъти своя хазяин. Как-то господин повелил на своя раб да засее пшеница, а той посял ечемик. Когато дошло време за жътва, хазяина видял, че вместо пшеница на неговото поле поникнал ечемик, и казал: „Аз ти заповядах да посееш пшеница! Защо ти си посял ечемик?“ „Мислех, – отговорил раба, – че ако посея ечемик, то може да поникне  и пшеница“. „О, глупак! – възкликнал хазяина. – Дали това може да се случи?“ „А как искаш ти, – казал раба, – умишлено грешиш, и после искаш прошка от Всевишния  Аллах?“

ЗАСУШАВАНЕТО

По времето  на пророка Муса (а.с) имало силно засушаване. Муса (а.с) събрал 70 човека и отишъл с тях да моли Аллах теаля за дъжд. Три дни се молили за дъжд, бидейки смирени и покорни, но дъжд така и не падал. Тогава Муса (а.с) се обърнал към Всевишния Аллах със следните слова: „О, наш Господи, който казва – искайте, и аз ще ви отговоря. Наистина, аз Те моля да  изпълниш молбата на Твоите раби“. Всевишния Аллах отговорил: „О, Муса, наистина сред тях има такъв, в чието препитание има харам (забранено), и такъв, който не въздържа своя език от хули и сплетни. Те са достойни за Моето наказание, а ти просиш за тях моята милост. Как може да се обедини милост и гняв?“ Муса (а.с) попитал: „Кои са те, о, наш Господи? Ние ще се отвърнем от тях“. Всевишния казал: „Муса, Аз не съм сплетник, издаващ недостойните си раби, но ти ги събери, и всички заедно направете покаяние, идващо от цялото ви сърце. Тогава, може би, ще има надежда в тяхното разкаяние. Тогава вие ще почувствате цялата сила на Моята щедрост“. Глашатай, изпратен от Муса (а.с), събрал народа. Когато всички се събрали, Муса (а.с) им разказал за посланието на Всевишния. Хората вдигнали ръце и всички заедно се молили: „О, наш Господи, ние се обръщаме към Теб, за да се спасим от собствените си грехове, завръщаме се към Теб, искайки милост. Прости ни, о, Прощаващий!“ Не минало много време, и завалял дъжд.

О, Аллах, прости и нашите грехове, и греховете на останалите грешници, о, Господарю на световете! Амин.

ХАРУН РАШИД И БЕХЛЮЛ

От Абдула ибн Махран се  разказва, че предводителя на правоверните – Харун Рашид, по време на път за хадж посетил град Куфа и останал там няколко дни. Когато той дал разпореждане за обиколка на града, хората тръгнали да го съпровождат, заедно с тях тръгнал и валията на Аллах  Бехлюл ал-Меджнун. Той седнал до пътя, играейки си с децата, в очакване на Харун Рашид. Виждайки предводителя на правоверните, Бехлюл с цял глас викнал: „О, предводителю на правоверните!“ Чувайки неговия възглас, Харун Рашид открил с ръка завесата и попитал: „Какво искаш, о, Бехлюл?“ „О, предводителю на правоверните, – започнал Бехлюл. – Айман ибн Набил ни е казвал от Кудамат ибн Абдулах ал-Амирия, че видял Пророка (с.а.в), яздещ на гърба на камила, и под тях имало вехто, износено седло. Него не го съпровождала ни музика, нито удари на барабани. Твоята скромност, о, предводителю на правоверните, е по добра за теб, от твоята гордост“. Чувайки словата на Бехлюл, Харун Рашид се разплакал толкова силно, че сълзите закапали по – земята. Харун Рашид, поискал от Бехлюл, да му разказва още.

Тогава Бехлюл  му казал следните слова:

„Днес ти управляваш земята,
И всички раби за тебе са низки.
А утре ти ще отидеш в гроба,
Като спомен за себе си ще оставиш хълм от земя“.

От очите на Харун Рашид затекли сълзи като река. „Ти постъпи добре, о, Бехлюл. Има ли още какво да ми кажеш?“ – попитал султана. „Има, о, предводителю на правоверните, – казал Бехлюл и продължил. – Този, когото Всевишния е дарил с красота и богатство, което той изразходва по пътя на Аллах, и пази красотата за себе си, ще запишат неговото име сред искренните и благородни раби“. „Добре казано“, – отговорил му Харун Рашид и заповядал на своите слуги да го дарят, добавяйки: „Ако ти имаш някакъв дълг, то аз ще го изплатя, о, Бехлюл“. „Дълг дълг не възстановява – казал Бехлюл. – Отдай дължимото  на този, на комуто  сам си длъжен и започни първо със своите дългове(има се в предвид дълга пред народа) о, предводителю на правоверните“. „О, Бехлюл, аз ще ти дам всичко, което пожелаеш!“ – възкликнал Харун Рашид. А Бехлюл, обръщайки своя взор към небето, казал: „О, предводителю на правоверните! Аз и ти се явяваме от тези, които храни Аллах , и е невъзможно, Той да си спомня за теб и да забрави за мен „. Чувайки словата на Бехлюл, Харун Рашид спуснал завесата и заповядал да продължат нататък.

НАМЕРЕНИЕТО

Разказват, че по време на лов хан Ануширван се отбил от своите слуги и стигнал до една градина, където видял малко момченце. Ануширван го мъчела жажда, и той поискал от момчето да му даде нар от градината. Един плод, но той бил толкова сочен, че напълно утолил жаждата на хана. Той много се удивил и започнал да планира да отнеме градината от нейния владелец. Ануширван отново поискал нар, но този път той се оказал кисел, а сока бил много малко. Хана попитал момчето, защо този плод не е такъв, както предишния. Тогава момчето отговорило, че, навярно хан Ануширван е имал намерение да го притесни. Тогава хана искренно се покаял от сърце за това, което посмял да помисли за лошо, а след това отново поискал нар. Но този път Ануширван разбрал, че този плод е още по сладък и сочен от първия, и попитал момчето за причината. Този път момчето отговорило, че хана, вероятно, се е покаял и изменил своето намерение. След този случай хан Ануширван направил тевбе и се отказал от каквито и да е притеснения. Неговото име останало в историята като име на справедлив водач. По такъв начин, намерението на човека може да влияе на изхода от неговите дела.

Могат ли мюсюлманите да празнуват

Коледа и Нова година?

В наши дни много мюсюлмани се подават на съблазънта да празнуватпразниците на невярващите, не осъзнавайки пагубността на  тази постъпка.Ще се опитам  да обясня, защо не подобава на вярващ  мюсюлманин да участва на подобни мероприятия.Произхождение на празниците Рождество Христово и Нова Година. Нека се знае  братко , че Коледа е далеч от християнските  корени.
В Римската империя пищно се празнувало рождеството на  полубога Митра, който според тяхното лъжеучение,се  родил на 25-и декември в пещера сред животни. Точно така славяните празнували  рождество- Коледа (рождественските песни сега наречени «коледарски»). За да запази празника, който се ползвал с огромна популярност, в IV век, император Константин, бидейки привържъник на  култа Митра, провъзгласил 25-и декември  за рожден ден на Исус,до тогава никой не знаел за такава дата и никой не е празнувал.

Съгласно римското езическо поверие,пролетта ще остане в дома на човека, ако той постави в дома си лаврово дърво, което правили всяка зима. Същото правили и германците,само че, с елха. Както виждате, и това никак не е свързано с Исус (р.а) и неговото рождение.

Уподобяване на христианите

(Рабите на  Милостивия) са тези, които не свидетелстват с измама… (Коран, 25:72)

В едно от тълкуванията на този айет се казва, че  се отнася за присътствието на празниниците на невярващите.

Оправдавайки се днес, хората казват: «В празника няма нищо забранено», или: «Ние се пазим от всичко забранено, свързано с тези празници». Често доводите се свеждат до близост между хората на писанието и мюсюлманите. Как е възможно това да се допусне, след като Пратеника на Аллах с.а.в е казал: «Който се уподобява на друг народ, той е един от тях»? Искаме ли ние да приличаме на християните, отхвърляйки пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и приветства)?

Както е казал Пратеника на Аллах с.а.в: «Вие обезателно ще тръгнете по стъпките на тези, които са до вас (юдеи и християни), и даже  ако те влязат в дупка на гущер, то вие ще ги последвате ».
Вземете най-доброто
И е казал Пратеника на Аллах с.а.в: «Аллах ви е дарил с най-доброто,това е- деня на  жертвоприношения(курбан байрам) и деня на разговяване в (рамазан)». Аллах винаги казва истината, и тук тези дни Той с.т ги нарича най-добри, и разумния човек трябва да приеме това и да остави фалшивото.

Когато мюсюлманите празнуват празниците на другите и оставят мюсюлманските празници, те неволно се отделят от мюсюлманската джамаа и стават близки към света на неверните.
Често празнуващите тези празници казват, че са ги празнували техните бащи и те са  част от тяхната традиция. Но Аллах с.т лично отговаря на тези думи в Корана:

И когато им се каже: „Следвайте онова, което Аллах е низпослал!“ ­ казват: „Не, ще следваме онова, с което заварихме предците си!“ Ала нима и ако техните предци не са проумели нищо и не са били напътени? (Коран, 2:170)

Знай, брат, че неверниците искат, ние да приличаме на тях, да нарушаваме закона, установен от  Аллах с.т:

Желаят и вие да сте неверници, както и те са неверници, за да бъдете равни. (Коран, 4:89).

На друго място Всевишния Аллах е казал:

И каквото Пратеника ви даде, вземете го! А каквото ви забрани, оставете го! И бойте се от Аллах! Аллах е строг в наказанието. (Коран, 59:7).

Нека да се поучим от думите на  Аллах с.т и от неговия Пратеник с.а.в  и да се въздържаме от забраненото!

И хвала на Аллах, Господаря на световете, Мир и благослов за пратеника на Аллах!

3 comments on “Поучителни разкази

  1. И хвала на Аллах, Господаря на световете, Мир и благослов за пратеника на Аллах!

    Много полезен Пост. Много съм съгласен с написаното тук.

  2. Джазак Аллах кхейр!

    Да напомня,че мевлида също не е ислямски празник,както и всичко друго освен Еид ал Фитр,Еид ал Адха и петъците.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s