Мъдростта на Люкман Хаким

юсуф хаттар мухаммад

Мъдростта на

Люкман Хаким

Ассаламу алейкум!

СЪДЪРЖАНИЕ

Живота на Люкман Хаким (Аллах да е довопен от него) 3

Мъдростта на Люкман Хаким (Аллах да е довопен от него) 4

Заключение 15 3

В името на Аллах Всемилостивия Всемилосърдния!

Всевишния Аллах в сура «Бакара» («Кравата» айет 269) казва:

«Той дарява мъдростта комуто пожелае, а който е дарен с мъдростта, е дарен с голямо добро. Но само разумните се поучават. ».

То ест мъдростта е огромно благо и огромен дар.

В тази книга са събрани мъдростите на Люкман Хаким (Аллах да е доволен от него), от които особенно днес се нуждаят хората, заменили духовно-нравствените ценности с материални, отдалечили се от истината. И нека тези мъдрости станат напомняне на хората за временността на земния живот и станат причина за съживявавне на сърцата.

ЖИВОТА НА ЛЮКМАН ХАКИМ

(АЛЛАХ ДА Е ДОВОЛЕН ОТ НЕГО).

По предание на Мухаммад бин Исхак – Люкман е син на Багура син на Нахур син на Тарих, т.е. Азар – бащата на Пророка Ибрахим (р.а). По предание на Вахаб, Люкман бил син на сестрата на Пророка Аюб (р.а).

Разказва се че е живял по-времето на Пророка Дауд (р.а) и получил от него знания.

По предание на Ибн Кесир, Люкман бил съдия при Бени Исраил по времето на Пророка Дауд (р.а).

По предание на Ибн Кесир, Люкман е бил роб от Eтиопия у един човек от Бени Исраил, който го освободил и му дал богатство.

Ибн Аббас е казал, че Люкман Хаким е бил роб от Eтиопия (т.е. негър).

Саид бин Ал-Мусейб е казал, че Люкман Хаким е бил от Судан. Всевишния Аллах му дал мъдрост, но не пророчество.

Той е бил шивач. Той имал дебели устни и плоски крака. Той бил мълчалив, много размишляващ и с дълбок поглед, никога не спял през деня. Той не се забавлявал, не се смеел, не повтарял своите слова, освен мъдростите. Ибн Кесир е казал, че той е бил свят човек, с голяма мъдрост, богослужение, назидание. Той обичал Аллах, и Аллах го обичал, дарявайки го с мьдрост. Постигане на мъдрост е възможно,с говорещ истината език; размисляща душа и сърце; и изпълнение на задълженията (фарз). Когато Люкман Хаким говорел, говорел мъдро, когато размишлявал, размишлявал мъдро, когато се движел, движенията му също били изпълнени с мъдрост.

Халид Рабиг е казал: «Люкман Хаким бил роб от Етиопия (негьр), дърводелец. Веднъж хазяинът му казал: «Заколи тази овца». И когато Люкман Хаким заклал указаната овца, хазяинът казал: «Отрежи от нея двата най-вкусни къса ». Тогава Люкман Хаким отрязъл езика и сърцето. След това хазяинът казал: А сега отрежи двата най-лоши къса месо ». Люкман пак взел езика и сърцето. На това хазяинът казал: «Когато Аз ти казах да отрежеш двата най-вкусни къса месо, ти отряза езика и сърцето. Когато ти казах да отрежеш двата най-лоши къса месо, ти пак взе тях». Люкман Хаким отговорил: «Наистина, няма нищо по-хубаво от тях, ако те са праведни. И няма нищо по-лошо от тях, ако те са повредени ».

Ибн Кесир е казал: «Люкман е бил роб-негър, с дебели устни и плоски крака. Веднъж към него дошъл един човек и видял Люкман Хаким в обкръжение от хора, които внимателно го слушали. Този човек попитал: «Нима ти не си този човек, който пасеше говеда с мен на това и това място?» Люкман Хаким отговорил: «Да, това съм Аз». Човека, удивен, казал: «Как достигна това, такъв за първи път те виждам?» Люкман Хаким отговорил: «С помоща на правдивостта в словата и мълчание в това, което не ме засяга».

Джабир бин Абдулла, Аллах да е доволен от него, е казал: «Наистина, Аллах теаля е извисил Люкман Хаким с мъдрост. Веднъж един човек, познаващ Люкман отдавна, го видял и го попитал: «Нима ти не си роба на едно от племената, на които пасеше говедата?» «Да», – отговорил Люкман Хаким. «Как стана такъв?», – попитал този човек. Люкман Хаким отговорил: «По повеля на Всевишния, чрез пазене на повереното, правдивите слова и оставянето на това, което не ме интересува ». 4

Ибн Кесир е казал, че Абу Дарда веднъж, говорел за Люкман Хаким и казал, че не е имал особенни качества, богатство, семейство, но е бил смел и храбър.

Люкман Хаким имал семейство, деца, но всички те починали докато е бил жив, за тях не плакал. Той посещавал царе, и ги наблюдавал, размишлявал и вземал поука, затова е бил дарен с мъдрост.

Люкман Хаким е бил аскет на този свят.

Разказва се, че неговият син на име Таран е бил невярващ, затова Люкман Хаким не преставал да му дава своите наставления до тогава, докато не повярвал.

Всички учени са на мнение,че Люкман Хаким е бил праведен раб, мъдрец, приближен на Аллах, но не е бил пророк.

Дауд (р.а) е казал: «Блажен си ти Люкман! На тебе е дадена мъдрост и ти си отдалечен от бедите. На мен е дадено наместничество (т.е. пророчество) и мен ме постигат беди и смут».

Разказва се, че гроба на Люкман Хаким се намира в град Сарфанд, предградие на град Рамля, в Палестина.

На името на този мъдрец е назована една от сурите на Свещенния Коран. В нея са приведени айети, в които се разказва за наставленията на Люкман Хаким към своя син.

Всевишния Аллах е казал в Свещенния Коран:

« И дадохме на Лукман мъдростта: “Бъди признателен на Аллах! Който е признателен, за себе си е признателен. А който е неблагодарен ­ Аллах е над всяка нужда, всеславен. И рече Лукман на сина си, поучавайки го: “О, синко мой, не съдружавай с Аллах! Съдружаването е огромен гнет.”

(сура «Люкман», айети 12-13).

« “О, синко мой, всяко твое дело, дори и да е с тежест на синапено зърно, и то да е в скала, или да е на небесата, или на земята, Аллах ще го покаже. Аллах е всепроникващ, сведущ. О, синко мой, отслужвай молитвата и повелявай одобряваното, и възбранявай порицаваното, и бъди търпелив към онова, което те сполети! Това е от решителните дела. И не криви лице пред хората, и не върви по земята с високомерие! Аллах не обича никой горделивец, самохвалец. И бъди умерен в своята походка, и снижавай своя глас! Най-противният от гласовете е магарешкият глас.”».

(сура «Люкман», айети 16-19).

МЪДРОСТТА НА ЛЮКМАН ХАКИМ

(АЛЛАХ ДА Е ДОВОЛЕН ОТ НЕГО).

1. О, синко мой! Нека не се хранят от твоята храна други, освен богобоязнените. Съветвай се в своите дела с алимите (учените).

2. Бъди с праведните от рабите на Аллах, защото тяхната святост и на теб ще донесе благо (полза). И милостта, която може да бъде низпослана на тях, ще обхване и теб. И страни от злодеите, защото стоейки със тях ти няма да получиш никакво благо. А това наказание, което може да бъде низпослано на тях, ще настигне и теб. 5

3. Не се стреми да получиш симпатията и любовта на невежите, защото по-този начин, той ще си помисли че си доволен от неговите постъпки. И не считай антипатията на мъдреца за необоснована, защото той ще избяга от теб.

4. Бъди раб за праведните и не бъди другар за злодеите.

5. Остави своя враг. Пази, предпазвай своя приятел. И не се намесвай в това, което не те засяга.

6. Който умее да пази тайна, на него всички добродетели ще бъдат в неговата ръка.

7. О, синко мой! Бъди с учените и свивай с тях своите колене. Наистина, Всевишния Аллах съживява сърцата със светлината на мъдростта, така, както водата от небето съживява мъртвата земя.

8. О, синко мой! Свивай своите колене с учените и не спори с тях, да не ги ядосваш; и вземи от този свят, само това, което ще ти бъде достатъчно, а излишъка, който си спечелил,раздай заради вечния живот; и не отхвърляй този свят напълно, ако ли не,то ще бъдеш бреме, тежест върху врата на хората; и пости, така ще сломиш своята страст; и не пости, ако поста вреди на твоята молитва, защото молитвата е по-ценна от този пост; и бъди за сиротите като баща, а за вдовиците като мъж; и не греши с близките; и страни от глупавите, неразумни хора; и не бъди с двуличници.

9. О, синко мой! В завистника има три признака: 1) той злослови, опорочава човека, когато не е наблизо; 2)Той ласкае, предразполага когато види този човек 3) Той се радва на нещастието му.

10. Извършвай добро по отношение към семейството и не забравяй да го извършваш по отношение към другите, ако не изтърпиш загубата на този свят ще се лишиш от наградата в вечния свят. Бъди икономичен и не бъди разточителен. Не бъди в богатство стиснат, но и не бъди разпиляващ.

11. Бъди богат и ще бъдеш благополучен.

12. Този свят е – лодка, ти само ще преплуваш в нея , но няма да живееш в нея.

13. Ако искаш да бъдеш с някой приятел, то първо направи така, че той да ти се ядоса. Ако в яда си постъпи справедливо към теб, то бъдете приятели, ако ли не, то отегли се, страни от него.

14. Нека твоите слова винаги бъдат приятни, добри, а твоето лице просто и открито, и тогава за хората ще бъдеш любим и близък, като тези които раздават подаръци.

15. Бъди такъв, който не желае хвалбите на хората и не ги прави недоволни..

16. Сдържай това, което излиза от твоята уста (т.е. словата). Ако мълчиш, то ще бъдеш здрав. Трябва да говориш такива слова, които ще ти допринесът полза. Всички останали слова не се смятат.

17. От търговията избери поклонението на Аллах, защото той ще ти даде всичко и без стока.

18. О, синко мой! Бой се от Аллах в сърцето си, не го показвай на хората, че ти се боиш от Аллах, поради това, че те ще те считат за най-добър. 6


19. Наистина, ръката на Аллах (т.е. подръжката) е на устата на мъдреците, никой от тях не казва нищо, освен това, което Аллах им дава.

20. Остави, хвърли злото и ще се възвеличиш. Наистина злото е сътворено за зло.

21. Пази се от силния гняв, защото силния гняв затъмнява сърцето на мъдрия.

22. Не бъди по- слаб от петела, който кукурига на разсъмване, а ти на разсъмване спиш.

23. Заповядано ти е да бъдеш с учените и да слушаш словата на мъдреците, защото Всевишния Аллах съживява сърцата със светлината на мъдростта, така, както дъжда съживява земята.

24. Ще дойде време, когато сред хората не ще остане нито един мъдрец.

25. Приучавай свойте да казват: „О Аллах, прости ми“. Наистина, има времена в които Всевишния Аллах,приема дуата не я връща.

26. Този, който обича лицемера, ще бъде презрян. Този, който посещава лоши места, ще бъде ограбен. Този, който дружи с лоши хора, няма да бъде спокоен (т.е. няма да е в безопасност). Този, който не управлява своя език, ще съжалява.

27. Няма нищо по-добро, от това езика и сърцето да са праведни, и няма нищо по-лошо, от това езикът и сърцето да са порочни .

31. Няма друго  богатство, като здравето и няма друго такоова благо, като задоволството.

32. Не стой с (т.е. не общувай) с нечестивци (т.е. с грешници) и не ходи с тях. Страхувай се от това, че наказанието, което ще бъде изпратено за тях, ще настигне и теб заедно с тях.

33. Бъди с учените и ходи заедно с тях, может би милоста. которая на них нисходит, покроет вместе с ними и тебя.

34. Я поднимал камни, железо и другие тяжелые вещи, но не нашел ничего тяжелее, чем плохой сосед. Я пробовал множество горьких вкусов, но горче, чем бедность, ничего не испробовал.

35. Не изпращай пратеник невежа, ако не намериш мъдрец, бъди пратеник сам.

36. Присъствай на погребения и не присътствай на свадби, защото погребението ще ти напомня за ахирета (за вечния свят), а свадбите ще породят в теб желание и любов към този свят.

37. Не бъди сладък защото ще те изядат, и не бъди горчив, защото ще те изплюят.

40. О, синко мой! Наистина, човек се състои от три части: една трета – за Аллах, втората – за себе си и една трета за червеите. За Всевишния Аллаха – е душата на човека; за себе си – са делата; за червеите – е тялото.

41. Когато се напълни стомаха, мисленето става вяло, то гасне и словата замлъкват и органите на тялото престават да извършват поклонение.

43. Съветвай се с тези, които имат опит в делата, защото те ще ти дадат такъв съвет, цената на който ще бъде висока, а ти ще го придобиеш безплатно.

44. Наистина, мъдростта прави бедните, царе.

45. Наистина, мъдростта извършва десет неща: тя съживява мъртвото сърце; тя сяда заедно с бедните; тя възвеличава до степента на царете; прави незнатния знатен; освобождава роби; дава убежище на мусафирите; обогатява нуждаещия се; увеличава благородството на благородния и господството на господстващия. Мъдроста е ценна, като богатство, тя е – защита от страха, военно снаряжение във война, товар с печалба, защитник от ужаса на Съдния Ден. Мъдроста е пътеводител тогава, когато вярата в теб е слаба, тя е покривало тогава, когато дрехата не скрива голотата.

46. Придържай се към мъдроста и ще станеш благороден, обичай я, и теб ще обичат заради нея.

47. Наистина този свят е – дълбоко море, в което тънат болшинството от хората. Приготви за него кораба на богобоязненноста,надеждата на Аллах. Друго което може да те спаси аз не виждам, не знам.

48. В друго предание е казано: този свят е, като широко море, в него погиват и предишните и следващите поколения. Ако можеш, то построй за себе си кораб с богобоязненност, снаряжението на който да бъде подчинение и надежда на Аллах, провизии да бъдат благодеяния. Ако се спасиш, то това ще бъде от милоста на Аллах, ако се погубиш, то вини себе си – за твоите грехове.

49. Не оставяй покаянието за по-късно, защото смъртта идва неочаквано и застига изненадващо.

50. Аз те съветвам да се придържаш към две неща, които ще ти бъдат полезни: това са дирхема за препитанието, и религията – за вечния живот.

51. Този свят е малък, а твоя живот в него е още по-малък и това, колко ще пребиваваш в него е съвсем нищожно. 8

52. Аз те съветвам да придобиеш шест качества, в които се заключават знания за миналите и бъдещите поколения: първо – не се запасявай за този свят, освен с мяра, колкото да живееш в него. Второ – покланяй се на Аллах според твоите нужди, необходимостта ти от Него. Трето – подготвяй се за вечния живот толкова, каквото място искаш да получиш в него. Четвърто – нека твоя занаят бъде спасението ти от джехеннемския огън до тогава, докато не стане ясно, че си спасен от него. Пето – нека твоята смелост в извършването на грехове бъде толкова, колкото можеш да изтърпиш наказания от Аллах. Шесто – ако поискаш да извършиш грях то намери такова място, на което Аллах и Неговите меляикета да не те видят.

53. Продай този свят за ахирета (т.е. вечния свят) и ще спечелиш и в двата свята! И не продавай вечния свят за този, защото ще загубиш и в двата свята.

54. Алчността, лошия нрав и твърде честите искания с нужди към хората са признак за неразумни и нагли хора.

55. О, синко мой! Не се извинявай и не се оправдавай пред този, който не иска да разбере твоето оправдание. И не се обръщай за помощ към този, който не иска твоите притеснения и проблеми.

56. Който търпеливо понася егоизма на хората, той ще ги управлява.

57. Най-добрият сред хората, най- достоен и добре възпитан е човекът, който когато е в нужда стои далеч от останалите хора. А когато останалите са в нужда той е близо до тях.

58. Не говори с мъдрост сред глупците, за да не те опозорят. И не лъжи сред мъдреците, за да не изпитват отвращение към теб.

59. Този, който говори на човек, който не слуша неговите слова,е подобен на този, който носи имуществото с починалия в гроба.

60. Не препятствай повишаването на знанията на своите близки, ако ли не,то ще бъдеш посредник в подбуждането им към греха.

61. Пази си от ленноста и раздразненоста, защото когато си ленив – не изпълняваш задълженията си. А когато си раздразнен – не преценяваш правилно.

62. Не стой дълго в тоалетната, тъй като тя води до хемороиди.

63. Който постъпва справедливо с хората, Всевишния Аллах му увеличава честта и славата.

64. Влиянието на родителите над детето си, е като тор за посева.

65. Ако говориш, то бъди кратък. Ако попаднеш в нужда, то не говори за това.

66. Ако твоята сила те призовава да извършиш зло против хората, то спомни си за силата на Аллах над теб. Пази се от наказанието на Аллах, което рано или късно ще се случи на злодеите. Неговото наказание ще бъде непрекъснато безкрайно .

67. Ако с теб се случи нещо, което ти харесва или не ти харесва, то пази се от мисли като, че би било по-добре, ако си го направил по друг начин 68. В друг ривает е казано: когато ти се случи добро, т.е. нещо, от което си доволен или недоволен, направи така, в мислите си кажи на себе си: «В това ще има благо(полза)». 9

69. О, синко мой! Ако държиш пост, то държи пост докато, сломиш своята страст и не отслабиш изпълнението на молитвите. Защото молитвата е по-важна от поста. Поста е предписан за поправяне на нравственността и за отслабване на силните желания. Пост – това е духовно упражнение. Намаза е – поправяне на нефса, който е основен източник на всички злини и прищявки. Това което води към поклонение на каквото и да е божество, ненавистно за Аллах, е прищявка.

70. Наистина, аз съжалявам за казани слова, и не съжалявам за мълчанието.

71. Аз никога не съм съжалявал за мълчанието, и ако словата са от сребро, то мълчанието е от злато.

72. Избирай събранията на вярващи хора. Ако видиш събрание, в което споменават Всевишния и Всемогъщия Аллах, то присъедини се към тях. Ако си учен, то твоите знания ще допринесат полза. Ако си невеж, то ще придобиеш знания (т.е. ще те научат). Ако Аллах изпрати Своята милост на тях, то тя ще обхване и теб.

73. Не ходи на събрания, където не споменават Всевишния Аллах. Защото ако си учен, то знанията няма да са ти от полза, а ако си невежа, то твоето невежество ще се увеличи.

74. Не считай за щастлив човека,този който обилно пролива кръвта на вярващите хора. Всевишния Аллах за този човек е приготвил такъв палач, който никога не умира.

75. О, синко мой, използвай за себе си разума на другите. Сина попитал: «Как?» Люкман отговорил: «Искай съвети за своите проблеми».

Всеки има право да публикува съдържанието на тази страница без да го променя, при посочване на източника!

„И от Неговите знамения е сътворяването на небесата и на земята, и разнообразието на езиците и цветовете ви. В това има знамения за знаещите.“ (30:22)

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s