Предопределението

ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕТО

Предопределение означава да се определи и отсъди стечението на нещата преди да се случат, а после да се запишат в „Пазения скрижал“ (лефзул мехфуз).

Истината за предопределението се дължи на едно от следните две свойства на Всевишния Аллах:

1 – Знанието. Всевишният Аллах знае всяко нещо още от вечността. Той вече знае какво добро или зло са избрали Неговите раби и е записал това в Пазения скрижал. Всевишният Аллах е казал:

Аллах обгражда със знание всяко нещо. “ (65: 12)

И е казал още:

„…Знаещия неведомото, от Когото нищо не убягва, дори с тежест на прашинка, пито на небесата, нито на земята, нито по-малко от това, пито по-голямо… “ (34: 3)

Предварителното знание на Аллах Теаля за делата ни не съдържа никаква форма на принуда, както някои хора си внушават. Знанието на Всевишния Аллах разкрива човешките дела, но не влияе върху тях.

Сред знаменията, конто утвърждават свободата на човешката воля и правото на избор, са следните Слова на Всевишния Аллах:

Който желае, давярва, а който желае, да остане неверникГ ‘(18: 29) Към това можем да добавим и аргументa, че ако човек бе принуден в своя избор, не би имало причини да бъдат изпращани пратеници, низпославани книги, отправяни обещания за награда и заплахи за наказание. Напротив, човек чувства по необходимост и не е способен да премахне това чувство, че не върши нито добро, нито зло, без то да е по негов избор.

2 – Желанието. Всевишният Аллах е пожелал да създаде творенията в определена форма и да вложи в тях законите, които да ги ръководят и управляват, например законите на природата, засягащи растенията, дъжда и т.н. Всевишният Аллах е казал:

И разпредели там препитанието и. “ (41: 10)

И е казал още:Не се случва беда, преди да сме я породили, нито на земята, нито с вас сомите, без да е [записана] в Книга. За Аллах това е лесно. За да не страдате за онова, което ви се е изплъзнало и да не ликувате за онова, което ви е дошло. Аллах не обича горделивите, самохвалците. „

(57: 22-23)

Човешката воля не се намесва в нищо от този род. За всичко, което се случва в битието извън желанието на човека, на него не ще му бъде потърсена равносметка. Обаче той трябва да проявява търпение, когато му се случи беда, да бъде признателен, когато му бъде дарено благодеяние, и да открива законите, вложени от Всевишния Аллах в битието.

ХАДИС, СВЪРЗАН С ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕТО

Абдуллах ибн Месуд е разказал следното:

„Пратеникът на Аллах с.а.в? казва:

Кълна се в Аллах, ако някой от вас е извършвал делата на жителите на Джехеннем и от него го е делило разстояние само един лакът, ако го изпревари Книгата и извърши дело на жителите на Дженнет, той непременно ще влезе там. И ако човекът е извършвал делата на жителите на Дженнет и от него го е делило разстояние само един лакът, ако го изпревари Книгата и извърши дело на жителите на Джехеннем, той непременно ще влезе там. „

(хадис, разказан от ал-Бухари и Муслим)

Книга: написаното в Пазения Скрижал (лефзул махфуз)

Написано: знанието на Всевишния Аллах за избора на човека, което Той е повелил да се запише

Хадисът разказва за два типа хора: тип, който се насочва към правилния път в последния момент, и тип, който влиза в заблуждение в последния момент. Ще обсъдим вески един от двата типа чрез казаното в хадиса.

Първият тип: неверниците и непокорните, които се насочват към правилния път в последния момент.В нашия живот сега виждаме неверници и непокорни, за конто в зависимост от впечатленията ни за сегашното им положение отсъждаме, че са едни от обитателите на Джехеннема. Неверниците ще бъдат увековечени, а непокорните ще бъдат измъчвани. Но Всевишният Аллах знае, че някои от неверниците ще приемат Исляма и ще умрат като мюсюлмани, и че сред непокорните някой ще извършат теубе, ще се насочи по правия път и ще умре в послушание и вяра. Въз основа на това те ще бъдат обитатели на Дженнета.

Питаме сега: кой има по-достоверно знание – Всевишният Аллах или ние? Отговорът е ясен: знанието на Всевишния Аллах е по-вярно, защото то разкрива бъдещето. Аллах знае какви промени ще се случат по-натам в живота на човека въз основа на собствения му избор, докато нашето знание е ограничено – то засяга действителността, настоящето и онова, което попада в рамките на разума и сетивата ни. Ние не знаем дали този неверник ще умре като такъв, или ще приеме Исляма, и дали този непокорен ще умре като такъв, или ще извърши теубе.

В хадиса е казано, че знанието на Всевишния Аллах, което Той е повелил да се запише в Книгата, изпреварва. Това е метафорична употреба на значението, защото знанието на хората е извлечено от всеобхватното знание на Всевишния Аллах и не можем да си представим надпревара между тях и Него.

Вторият тип: вярващите, конто се заблуждават в последния момент. Ние виждаме в живота ни сега вярващи, за които съдим в зависимост от наблюденията ни върху сегашното им положение, че са едни от жителите на Рая и ще пребъдат там вечно. Но Всевишният Аллах знае, че група от тях ще се върне към неверието подир вярата, или ще се заблуди в греховност подир напътването. Въз основа на това те ще бъдат едни от обитателите на Джехеннема.

Чие знание е по-достовернно – знанието на Всевишния Аллах, Който познава бъдещето, или нашето, което съди по настоящето? Отговорът е, че знанието на Всевишния Аллах е по-достоверно, защото то разкрива бъдещето, а нашето знание е ограничено. Ние не знаем дали вярващият ще умре като такъв и в послушание, или ще се отвърне от вярата и ще потъне в разпътство.

Хадисът назовава знанието на Всевишния Аллах за бъдещето изпреварване. Това, както споменахме, е метафорична употреба.

Това е накратко значението на хадиса. Но някой може да запита:

„Каква цел си поставя хадисът, каква вяра и какво възпитание иска той да посее в душите на вярващите?“

Отговорът е следният: в хадиса се съдържат няколко полезни заключения, конто трябва да бъдат посочени и схванати:

1  – Всевишният Аллах знае бъдещето. Той знае дали човек ще се
промени от неверник във вярващ, или обратното. Така човек узнава
едно  от свойствата на Аллах – необятното  Му знание, докато
знанието на човека се ограничава във времето и пространството.

2  – Не бива категорично да се изказваме за някой човек, че ще влезе
в Дженнета или в Джехеннема, защото това би означавало, че знаем
бъдещето – дали този човек ще умре като вярващ, или като неверник.
Тъй като не знаем бъдещето, недопустимо е за нас да се изказваме по
този категоричен начин. Ние можем да преценяваме в зависимост от
съществуващото положение, от видимото за нас, като си даваме
сметка,  че  знанието ни е ограничено.  Бихме могли да кажем:
„Смятаме, че този човек е праведен,“ Или: „Смятаме го за един от
обитателите на Дженнета.“

3  – Да не се заблуждаваме за сегашното си външно състояние и да
не отслабва послушанието ни пред Всевишния Аллах. Напротив,
трябва да сме постоянни в послушанието си и да се стремим към такъв край.

4   Молим Аллах Теаля да имаме постоянство до смъртта и да ни
дари с добър завършек на земния ни живот.

Advertisements

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s