САХАБЕТО, КОЕТО ПЧЕЛИТЕ ПАЗЕХА

САХАБЕТО, КОЕТО ПЧЕЛИТЕ ПАЗЕХА

Асим ибн Сабит (р.а.), чието прозвище е Ебу Сюлейман е от племето Евс от Енсарите и е един от първите мюсюлмани мединци. Той встъпва в Исляма преди преселението (хиджра).
След преселението в Медина Пратеника на Аллах (с.а.с.) го побратимил с Абдуллах ибн Джахш (р.а.). Той го прегърнал и заобичал като свой истински брат.
Асим ибн Сабит (р.а.) бил добър в стрелбата с лък, затова го наричали “Стрелеца на Пророка”.
Преди битката при Бедир Пророкът (с.а.с.) се съвещавал със сподвижните си за войната. Асим (р.а.) веднага взел лъка си казал: “О, Пратенико на Аллах, ако врагът е на около 100 метра разстояние, ще го засипем със стрели. Ако се приближи още, ще се бием с копия. Ако копията се счупят, ще се бием със саби лице в лице!” – и нагледно показал това.
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) останал доволен от неговата смелост и думи и повелил: “Ето на това се казва битка. Който се срещне с врага, нека се бие като Асим. Това изисква воюването. Който воюва нека бъде като Асим.”
В битката при Бедир Асим поваля на земята един от главните мушрици Укбе ибн Еби Муайт. Укбе и Надр ибн Харис били най-големите потисници на Курайш. Били изпълнени с мъст и омраза. Али (р.а.) убива Надр, а Асим Укбе – земният живот и на двамата вече бил свършил. А равносметката, която ги очаква естествено ще бъде трудна.
Веднъж, когато Пратеникът на Аллах (с.а.с.) кланял намаз зад Макам-и Ибрахим (Мястото на Ибрахим в Кябе), при него дошъл Укбе. Когато Пратеника на Аллах (с.а.с.) направил седжде, той го настъпил по врата като му попречил да се изправи. После се хвалел на всеки за това, което направил. Укбе бил човек, който често прибягвал до извращения. Това, което заслужавал го получил от сабята на Асим (р.а.), с което се сложил край на неговото злословене и потисничеството.
В битката при Ухуд Асим се стараел по най-добрия начин да запази името “Стрелеца на Пророка”, а изстреляните от него стрели попадали точно в целта.
В тази битка стрелците изпаднали във възторг и забравили наставленията на Пратеника на Аллах (с.а.с.), решили, че са постигнали пълна победа и напуснали върха “Айнейн”. Но после на ислямските бойци бил нанесен удар от засада, като загубили централното командване. На бойното поле започнали индивидуални усилия. Езичниците се възползвали много от тази разпокъсаност, доста жертвоготовни мюсюлмански бойци станали шехиди (загинали за вярата). Жените-невернички, които дошли на бойното поле да подстрекават мюсюлманите, в първите моменти на битката се паникьосали и разбягали, когато мюсюлманите нападнали и разкъсали редиците на езичниците, но сега крещели заради постигнатата победа.
Начело на тези жени били съпругата на Ебу Суфян – Хинд, съпругата на Амр бин Ас – Райта и съпругата на Талха ибн Еби Талха – Суляфе бинти Саад.
Тук, на Ухуд Суляфе дошла със съпруга си Талха и синовете си Мусафи, Джуляс и Киляб. В началото на битката тя била много упорита. Но когато свършила и всеки крещял възторжено, тя не можела да крещи. Търсела съпруга и синовете си, които не можела да намери. Накрая намерила съпруга си мъртъв, а след това Мусафи и Киляб. А третият й син Джуляс дошъл при нея тежко ранен, сложил главата си в скута й и издъхнал. От вътре Суляфе бълвала кръв и не знаела какво да направи. Била силна и талантлива жена, но никога не била попадала в такава безизходица. В безнадеждност попитала сина си, който изживявал последните си мигове: “Кой го направи?” Джюляс отговорил: “Асим, сина на Ебу’л Ефлях!” – и издъхнал.
Суляфе изпаднала в криза, кълняла се в идолите Лат и Узза и искала от главата на Асим да пие вино. Обещавала да даде на този, който й я донесе каквото поиска.
ЗАЛАВЯНЕТО НА АСИМ
Залавянето на Асим галело представите на младежите езичници.
Не минало много време и под ръководството на Асим една група от шест души напуснала Медина с определена задача. Когато приближили Мекка, около местността Усфан, членове на Бени Лихян разбрали, че те се намират в пустинята и с около 100 стрелци тръгнали да ги преследват. Вървейки по следите им ги настигнали до място с вода, наречено Раджи. Асим и приятелите му като видели, че езичниците идват, веднага се изкачили на високо пясъчливо място и започнали подготовка за самоотбрана.
Мушриците обсадили сахабетата, които били готови за безнадежден бой и им обещали, че ако се предадат няма да убият никого. Твърдели, че ще останат верни на обета си.
Шестимата мюсюлмански герои, които се вкопчили един в друг, започнали да се колебаят. Зейд ибн Десине, Хубейб ибн Адий и Абдуллах ибн Тарик предпочели да се доверят на даденото обещание в това безизходно положение. А Асим бил категоричен: “Аз не вярвам на обещанието на неверниците и няма да се предам.” От приятелите му Мерсед ибн Еби Мерсед и Халид ибн Букейр също го последвали.
Асим наистина не се доверявал на езичниците, които виждал пред себе си и вярвал, че няма да оставят приятелите му живи.
Дошло времето за жертване. Той казал: “О, Аллах, извести положението ни на Пратеника на Аллах!” След това отправил следната дуа: “О, Господарю, аз пазя Твоята религия, затова се боря. И Ти опази тялото ми! Не позволявай враговете на Аллах да заловят някой от нас, не им разрешавай да вкусят такава победа!”
След тази дуа заедно с последвалите го двама приятели, се хвърлили напред.
Този герой, до когото никой неверник не можел да се доближат, бил убит със стрели от далече. А другите му двама приятели един по един също станали шехиди.
Предалите се били измамени и убити, но историята за тях била много по-различна.
В началото хората от Хузейл не знаели, че един от убитите е Асим. Подготвяли се да заведат предалите се в Мекка.
Не след дълго Курайш получава вестта за смъртта на Асим. Заедно с един пратеник изпращат подаръци и искат главата на Асим от неговите убийци като им обещали още подаръци.
Хузейлийците, разбрали веднъж, че човекът, който са убили е Асим ибн Сабит се развълнували, искали да получат подаръците, които им били обещани, затова преминали към действие.
Само че когато стигнали до Асим се срещнали с неочаквана картина. Навсякъде било пълно с пчели. Опитали се да ги пропъдят и да стигнат до Асим, но пчелите били като организирана войскова единица. Като облак преминавали в атака след това се оттегляли при Асим. Били сформирали щит, през който не може да се премине. При първия си ход мушриците били принудени да избягат назад от страх. По различни начини продължавали да опитват, но пчелите при всеки опит ги отблъсквали назад. Обезнадеждени решили да изчакат вечерта. Така или иначе, когато паднела нощта пчелите щели да се разпръснат, и те лесно ще постигнат целта си. Седнали настрани, заговорили се и започнали да чакат вечерта.
Когато лъчите на слънцето се изгубили, когато тъмнината на нощта обгрнала всичко, наоколо и една друга тъмнина започнала да покрива небето. Един след друг облаците обхващали небето. Не след дълго видимите хоризонти се напълнили с облаци. Струпващите се облаци се сгъстили. И без това намаляващите лъчи с гъстотата на облаците се изгубили. Не минало много, след което сред облаците, които били станали на пластове започнали да гърмят гръмотевици. След гръмотевиците, които удряли една след друга и шума, който докарвал сърцата до устата последвал дъжд, сякаш се изсипвал из ведро. Постепенно дъждът се увеличавал. Сякаш небето се разтворило и изсипвало всичко, което има в него.
Това бил дъжд, какъвто жителите на тези земи досега не били виждали през живота си. Долините се наводнили, течали като река.
Цяла вечер дъждът не спрял да вали. Към сутринта всичко наоколо се успокоявало, новото утро вече от спокойния хоризонт посрещало лъчите си.
Когато напълно се разсъмнало езичниците дошли до мястото, където Асим лежал, за да го вземат. Но Асим го нямало на мястото, където бил убит. Водите го отнесли някъде. Започнали да го търсят. Търсели с часове, но напразно – нямало го никъде. Търсели, докато надеждата им се изчерпила. След това безнадеждни се върнали.
Този преживян случай започнал да се предава от уста на уста. Асим ибн Сабит (р.а.) вече бил споменаван като “Хамийу’ддебр” (Човекът, когото пчелите пазят).
Омер (р.а.) когато разбрал, че пчелите пазели Асим казал: “Аллах пази своя вярващ раб. Асим беше дал обет, докато е жив да не даде да бъде докоснат с ръка от езичник.” Така се бе помолил на своя Раб. Докато беше жив той изпълни този обет, а след като е умря, Аллах го е опазил.”
Създателят опазил Асим, който наистина защитавал религията, не позволил тялото му да попадне в ръцете на неверниците. Той се запомнил като “Човекът, когото пчелите пазят.”
Заинтригуващи моменти във връзка с просвещението и поуките:
– Успехите на Асим (р.а.) като ислямски боец срещу неверието е оценено от Пратеника на Аллах (с.а.с.);
– Въпреки толерантното и прощаващо поведение на Исляма, езичниците упорствали в отмъщението и омразата си към мюсюлманите;
– Противниците на религията на Аллах, за да задоволят омразата си прибягват към неправилни начини;
– Страхът от Аллах кара вярващите да бъдат внимателни към обетите на неверниците, които не вярват в Съдния ден и към дадените от тях думи;
– Който пази религията си, Създателят също ще го пази;
– Дуите, които се правят от сърце ще намерят отговор.
Няколко думи, спомняйки си за Асим…
Не е нужно да говорим много за Асим (р.а.), след като научихме преживяното от него. Достатъчно е да споменем това, което е преживял, предаността му към Аллах, подчинението му по Неговия път, жертвоготовността му по този път, смелостта му в предаване душата си по пътя на Аллах като вярващ, вярата му в Съдния ден… Нека изпълним сърцата си с неговата обич и обичта на такива като него, защото това не са само страници от ислямската история, но и пример за вяра, жертвоготовност и действие по пътя на Аллах.
Да обърнем вниманието си към поколението, което ще служи на този път. Но за да се обвърже с любовта и желанието да служи, трябва да вземе за пример именно такива личности като Асим. Тези, които разгръщат страниците на тази славна история, тези които слизат до извора и пият вода от него, ще се срещнат с много интересни, вълнуващи и вдъхновяващи примери.
Асим живял с чест и слава, уповавал се на Създателя си, преселил се от света с чест и достойнство и Аллах го опазил. Сега Асим на място, което никой не знае ще получи заслуженото си щастие и ще чака Деня, в който ще бъде възнаграден с голяма благодат.
Тези, които са били несправедливи към него, тези, които се кълнели да пият вино от неговия череп, тези, които си въобразявали да спечелят богатство срещу тялото му се превърнали в пръст.
Как мислите, как ги споменават тях, спомените, които те оставили за себе си как се възприемат? Не са ли забравени?
Докато ние отново се срещаме с Асим, с неговия живот, с неговата смърт… Да чуем някои от неговите стихове, които той казвал. Те също ни дават голяма представа за много неща:
“Смъртта е истина, а животът е преходен.
Естествено, ще се сбъдне волята на Аллах
Ще достигне човекът един ден предопределеното му.
Ако не се сблъскам с вас, нека майка ми ме загуби.”
(Сирату ибн Хишам, 2/170, Ел-Бидае вен-Нихайе, 4/66)
Разбира се смъртта е истина, живота е преходен. А от тези, които твърдят обратното и които си мислят, че никога няма да умрат не виждаме някой да е все още жив. Свидетели сме, че изминалите минути още веднъж не се връщат. Знаем, че този житейски път няма връщане назад.
Докато вървим по този път, от който няма връщане сме длъжни да обмисляме много добре следите, които оставяме по пътищата, по които вървим, да обмисляме това, което правим, да анализираме всичко и според това да насочваме живота си! . Последната дума нека бъде от Зикр-и Хаким:
“Някои хора отдават душите си, за да угодят на Аллах. А Аллах е състрадателен към рабите.”

Advertisements

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s