Спор с безбожника

Спор с безбожника

Част 1.

СЪДЪРЖАНИЕ

НЕ Е РАЖДАЛ И НЕ Е РОДЕН И НИЩО НЕ Е РАВНО НА НЕГО

Моят другар обича да спори. Той е убеден в нашата наивност, че ние живем в илюзия, смее се над нашите религиозни чувства (вярата в задгробния свят, съществуването на рая, прекрасните  хурий), считайки, че тези съблазни и земни наслаждения ще изчезнат заедно с нас. По този повод дошъл от Франция. Има звание доктор на науките. Той ми каза с надсмешка:

— Вие твърдите, че Аллах съществува и основно доказателство за това считате закона за логическия произход, който гласи: всяко изделие има свой изобретател, всяко създание има свой създател и всяко същество има свой творец. Ако ние видим тъкан, то това означава, че има и тъкач, който я е направил. Рисунката говори за това, че има художник, който я е нарисувал. Ако ние видим скулптура или друго произведение на изкуството, на което автора е неизвестен, все едно ние няма да кажем, че те са се появили от самосебе си. Ювелирните украшения показват, че има ювелир, който ги е изработил. И логично вселената — е свръхдоказателство за това, че има Всемогъщ Аллах, който я е сътворил.

– Ние твърдим това и вярваме в Този Създател.

– Но следва логичен въпрос: кой е сътворил самия Аллах? Кой е създал този Аллах, за Когото вие разказвате? Каво е твоето мнение за това, и какво доказателство ще приведеш по – този повод?

Аз му отговорих:

— Въпроса ти е безсмислен. Ти признаваш, че Аллах — е Създател, а след това питаш: кой Го е създал? Ти правиш от Него едновременно и Създател и Създание, а това е противоречиво и несъвместимо. Другата страна на безсмисленноста на твоя въпрос е в това, че ти искаш да подчиниш Създателя на законите на Своите създания. Закона на логиката — е наш закон, закон за хората, времето и мястото.

Аллах, който е създал времето и мястото,е необходимо да бъде по високо от това, то ест неподчиняващ се на закона за място и време. Невъзможно е да  Го представим,като свързан с времето и мястото и с техните закони. Аллах, който е създал законите като причини, нима считаш че ще се подчинява на тези закони.

Твоята реч прилича на речта на кукла, която се движи на пружини и счита, че по същия начин са длъжни да се движат и хората, които са я създали. Ако на нея и кажат, че хората се движат самостоятелно, тя ще отговори: това е невъзможно, как така ще се движи от самосебе си, така както всички обкражаващи я  предмети които тя вижда че се движат на пружини. Ти приличаш на тази кукла: ти не допускаш мисли и не можеш да си представиш, че Аллах съществува сам по себе си, без създател само защото,на всичко около теб му е нужен Създател.

Ти си подобен на този, който казва, че Аллах се нуждае от парашут, за да се спусне към  хората, или от автобус, за да дойде към пророците. Прекалено смешни твърдения защото:                   Той е Всемогъщ и Велик.

Немския философ Емануел Кант в своята книга “Критика на чистия разум” казва, че човешкия ум, всъщност  не е в състояние да постигне безгранична широта на знание; наистина, умът е създаден за познания за нещата и явленията само частично. Той е безсилен да постигне всеобхватно понятие като съществуването на Аллах. Но ние ще познаем Аллах с душата, а не с разума. Нашия стремеж към справедливост — това е нашия довод за съществуването  на справедливостта, така също, както жаждата за вода  доказва съществуването на вода. Така и справедливоста. Независимо дали я искаме или не на Земята, тя е длъжна да възтържествува, а това е възможно на този свят само при справедлив Съд.

Древногръцкия философ Аристотел, основоположника на науката логика, когото Маркс е нарекъл великия мислител на древноста, който се изгубил в многозначността на последователността на причините. Той казал, че стола се прави от дъска, дъската се прави от дърво, дървото израства от семена, а семето се създава от сеяча и т. н. Той е бил принуден да признае, че тази последователност е безкрайна във времето, и трябва да бъде доведена до първоизточника, който не се нуждае от друга причина, т. е. Да стигне до първоизточника, който  е нямал причина и не се е нуждаел от това, Този който е създал семето, до първия Създател, който  не се нуждае от Създател, и когото ние назоваваме –  Аллах,

Суфиския учен Ибн-Араби, опровергава въпроса “кой е създал Създателя”, казавайки, че подобен въпрос възниква само у слабоумните. Аллах — е Този, който е довод за съществуването на всичко, нима  тези  съществувания искат доказателства за съществуването на Аллах. Наивно твърдят, че “светлина” означава ден, но ако ние кажем “ден”, то е ясно, че е светло. В своята книга Всевишният  Аллах е казал:

— Аз съм довод за всичко, а на Мен доводи не ми трябват . Това означава, че Аллах е довод, че ние съществуваме, че съществува земята, слънцето, звездите, луната. Аллах се явява такова доказателство, на когото не е нужно доказателство, Защото това е реалност сама по себе си и Той се явява доказателство за всички неща на земята. Аллах се вижда в строгия и твърд порядък на вселената, в нерушимите закони на природата, красотата на мирозданията, в неповторимостта на всичко, което ни заобикаля, — в прелестите на живота, листата на дърветата, в перата на пауна, в крилата на пеперудата, в аромата на цветовете, в песните на славея, в светкавиците на мълнийте, в шума на вятъра, в съжденията и постъпките на хората, във взаимовръзката между звездите и планетите — в цялата тази прекрасна, гениална симфония, която наричме вселена. И ако ние кажем, че всичко това е възникнало случайно, от самосебе си, ние се уподобяваме на този, който наивно твърди, че произволните звукове в эфира буквите и звуковете в алфавита са способни да се слеят от самосебе си в гениален сонет на Уилям Шекспир.

Корана ни предпазва от тези спорове в кратък, ясен и убедителен стих[1]: “Кажи: “Той  — Аллах, е един, Аллах е вечен, не е раждал и не е роден, и нищо не е равно на Него!” (112:1—4)[2].

След това нашия приятел попита, подсмихвайки се:

— Защо твърдите, че Аллах  е само един? Защо боговете не може да бъдат множество, за да разпределят по между си различни занимания — един бог за хората, друг бог за животните, трети бог за слънцето и т. н.?

Нашия другар не го убеждават айетите от Корана, нужни са му доказателства от областта на науката:

— Създател, значи Аллах, Един, защото целия свят се състои от един материал и е построен по един план. От водород по метода на “асимилацията” с използване на атомна энергия са се образували 92 химически элемента, разположени в таблицата на Менделеев. От самия този водород светят звездите на небето, свети слънцето над вселената. А също така и целия живот е създаден от химически съединения на въглеводорода, така както всички видове животни и растителност в света при изгаряне се превръщат на въглен.

Анатомията на жабата, заека, гълъба, крокодила, жирафа, кита, камилата са доказателство, че всички живи същества са създадени по един анатомичен план, всеки от тях е надарен със зрение, слух, обоняние, всички те имат скелет, у тях е еднакъв и плана на артерийте, вените, камерата на сърцето, костите, мускули и т.н. Всяка кост има себе подобна у другите: крилото на гълъба — е точното повторение на краката на жабата по състава на костите с незначителни изменения. В дългата шия на жирафа ще намерим седем прешлена, които ще намерим и в малката шия на таралежа. Нервната система у всички животни се състои от главен мозък, гръбначен мозък и нервни окончания. Храносмилателната система на всички животни се състои от стомах, дванадесетопръстник, тънки и дебели черва, полова система —от женски яйцеклетки, матки, мъжки полови органи, пикочна система бъбреци и т.н.

Във цялото огромно многообразие в света на растенията, животните и микроорганизмите се вижда единството на нейния строеж. То се заключава в това, че в основата на строежа и развитието на почти всички организми лежат на биологическата структурна единица — клетка. Единството на структурата на организмите — една от важните общобиологически закономерности, показва общия произход на органичния свят.

За общия произход показват и такива признаци и свойства като това че всички: дишат, умират, раждат се, размножават се и т. н.

Каква изненада ще е, ако ние кажем, че Създателя е Един, след като сме узнали и видяли?

Защо Съвършенния трябва да бъде многочислен? Нима Той има недостатъци, и се нуждае от вмешателство или поправяне на този недостатък? Наистина, само тези, които са с недостатъци, се нуждаят  от помощ.

И ако боговете бяха много, то между тях биха възникнали разногласия, всеки би взел своето създание при себе си, и света тогава би се разрушил.А  Аллах е — Величествения и Всемогъщия и затова не са му нужни съучастници.

Смеейки се над нашето разбиране за Аллах, нашият другар продължава:

— Не е ли странен този Бог, който се намесва във всичко малко и голямо, управлява умовете на животните, за да познават те своя стопанин, своя дом, внушава на пчелите да берат мед”, и. не може нито един лист да падне от дървото без Неговото знание, всяка пъпка за клон се намира в отчет, нито една бремена не носи своето бреме и не ражда без Неговото знание. Ако мухата падне в храната, значи Той и е внушил това, ако няма дъжд, това Той е заповядал? Не Го ли правите вие с вашето разбиране прекалено зает с маловажни и незначителни дела?

Аз внимателно го изслушах и отговорих:

— Как, смяташ, Господ Бог е способен да бъде божество, ако Той се откаже от тази отговорност, да се откаже от света, който Той е създал, и ще го остави на произвола на съдбата? Как, мислиш, Той дали ще бъде божество, ако  Той стане неинтересуващ се базделник, — нито вижда, нито чува, нито отговаря на молбата на своите създания, няма да се грижи за тях? И как определяш важността за едни дела и неважноста на други и къде именно се намесва Бог и къде не трябва?

Мухата, която ти считаш за дреболия и безвредна глупост, е способна да измени хода на историята. Представи си, че изведнъж попада в храната. Това, според теб е  незначителен факт, но може да повлияе на хода на събитията. А именно: попадайки в храната, предназначена за армията, тя може да зарази цялата армия с дизентерия или холера. По тази причина войниците ще загубят сражение, променяйки хода на историята. Не е ли загинал Александър Великий от комар?

Незначителното предисловие може да доведе до печален эпилог. А печалното предисловие може да завърши с нищо. Единственият, който знае това е — Аллах!

Защо искаш да ограничиш обхвата на задълженията на Аллах. Наистина, за да бъде божество е способен само този Бог, който знае всичко за всичко, няма нищо скрито от Него нито една прашинка нито на земята, нито на небето. Бог — Слушащият, Отговарящият, Грижещият се за своите създания — само такъв Бог е способен да бъде божество!

СЪДБАТА. ИЗБРАНА ИЛИ ПРЕДПИСАНА

Моят другар радостно засия, мислейки, че този път “ме е хванал за гърлото” и че няма да мога да отговоря, каза:

— Вие казвате, че Аллах е определил на всяко нещо съдбата, предопределил е нашите дела. От това следва, че аз съм длъжен всичко да правя,без значение дали  искам или не искам. Ако всичко това е така, то защо Той ще ни съди? Не казвайте, че аз съм своеволен, защото това ще бъде една фантастика. Разреши ми да продължа мисълта си, нима аз съм свободен да се родя или не, в избора на нация, дължина, ширина, цвят на кожата, родина? Нима по моя воля изгрява и залязва луната и слънцето? По мое желание ли ми се дава съдба, смърт, болести? Нима аз съм виновен, когато всичко е предопределено от съдбата,  и за мен няма друг изход? Защо тогава Аллах ще ни съди? Ако кажеш,че ти си свободен и че притежеваш воля наред с волята на Аллах, то ти се смяташ за Негов съдружник. И още. Какво ще кажеш за влиянието на обществото, эпохите на човечеството и за историческата неизбежност, за които говорят философите-материалисти?

Пускайки този “залп”, моя другар застана спокойно и дишаше свободно. Той си въобрази, че ме е “убил” и нищо не остава вече, освен да ме „погребе”.

Тогава аз спокойно му отговорих:

— Ти изпадна в суфистика (форма на разсъждение, основана на суфизма, а суфизъм — това е формално привидно правилно, но лъжливо по същество умозаключение, основано на преднамерено неправилен подбор на изходните положения). Твоите дела, безусловно, са известни на Аллах и записани в Неговата книга, но това не означава, че Той те принуждава. Наистина, те са предопределени, но само с Неговото знание. Това като пример е подобно на това, ако ти предположиш в своето съзнание, че твоя син ще прелюбодейства. И след това в живота това се случи. Нима ти със своето предположение си го принудил към това? Или самото предположение се е случило, независимо дали го харесваш и не си доволен и не искаш?

Що се касае до твоя разговор за свободата, че тя е фантастика, и твоето доказателство за това е, че не ти е дадено (право на избор в раждането, в нацията, в дължина, ширина и т.н, че ти не можеш да се разпореждаш със слънцето, луната — това е другата твоя грешка.

Причина за грешката е в това, че ти представяш свободата не така, както я представяме ние — вярващите. Ти говориш за абсолютна свобода: нима аз съм свободен в избора на цвета на кожата —да бъде бяла или черна, висок, нисък, и мога ли аз да переместя слънцето, и неговото движение по орбитата? Ти питаш за абсолютна свобода — господар на вселената, а тази свобода принадлежи само на Единствения Аллах, както е казано в Корана: “Твоят Господ сътворява каквото пожелае и Той избира. Не е техен изборът!” (28 : 68).

Няма у никого свобода в областа  на създанията, защото само Аллах създава това, което пожелае и избере.

Аллах никога няма да те осъди за това, за което ти си безсилен, няма да те упрекне за това, че си висок, и никога няма да те накаже за това, че ти не си установил движението на слънцето по неговата орбита. В това отношение ти с воля-неволя се подчиняваш на Аллах, защото нямаш избор.

Тема на дискусията за нас — е въпроса за отговорноста, за която ти ще отговаряш и в която на теб е дадена свобода. Това са тези ограничения, които ние ще обсъдим и ще говорим за тях.

Ти си свободен да подтиснеш в себе си своите страсти, да обуздаеш своя гняв, да се бориш със своята душа, подтискайки неизменните подбуждения, поощрявайки своите добри намерения. Ти си свободен да пожертваш своето имущество, за себе си. Ти си свободен също да говориш правдата и неправдата, да не докосваш забраненото. Ти можеш да отместиш своя поглед от чуждите срамоти. Ти можеш да опазиш своя език от сквернословия, сплетничество, клевети. За тези въпроси ние сме свободни и за тях ще отговаряме, и за тези въпроси строго ще ни питат.

Свободата, за която става въпрос, е относителната свобода, а не абсолютната, свободата на човека по въпросите за отговорноста. Тази свобода е действителна, а доказателство за това е нашето природно чувство за нея в нашата душа. ние чувстваме отговорноста и се разкайваме за нашите грешки, ние чувстваме спокойствие на духа, когато правим добро  дело. Ние във всеки миг избираме, избираме от много възможности, защото  това е първата задача на нашия разум — да избира, да предпочита едно или друго.

Ние ясно виждаме разликата между ръката, която трепери, и ръката, която пише. Ние виждаме, че движението на първата ръка — е принудена, не по своя воля, а движението на втората — независима, по своя воля. Ако те бяха в еднакво положение движими принудено, то ние нямаше да можем да ги различим една  от друга.

Тази свобода подтвърждава и това, че е невъзможно каквито и да е мъчения да заставят сърцето да зобича нещо което му е неприятно. Смисъла на това е че — Аллах е освободил нашите сърца от всякакъв род насилие и принуждение, следователно, Той ни е създал свободни!

Затова Аллах е направил основно съждение сърцето и неговите намерения. Вярващите, отказващи се от вярата под угроза от наказание, няма да бъдат наказани, ако техните сърца са чисти от неверие и съмнение. За това Аллах е казал в Корана: “…­ освен който е бил принуден, но сърцето му е спокойно с вярата……” (16. 106).

Другата страна на тази грешка е в това, че ти разбираш свободата, превишаваща  над волята на Аллах и Неговото единовластие, и обвиняваш говорещите за свобода в това, че те стават Негови съучастници и помощници, командващи Неговата воля. Ти разбираш това така. Ти показваш множество желания. Това е невярно разбиране. Свободата на човека не превишава волята на Аллах. Човек понякога извършва неща неугодни на Аллах, но той не може да направи нищо против Неговата воля. И сега другата страна на относителната  свобода на човека. Всичко, което ние извършваме, се извършва по волята на Аллах, въпреки че понякога е без Неговото съгласие и против законите на шериата.

Нашата свобода — е подарък, низпослан  ни от Създателя по Негова собствена воля. Ние не сме я взели от Аллах  насила. Нашата свобода е по Негова воля. “Но няма да пожелаете вие, ако  Аллах не пожелае” (76:30).

Нашите желания идват от Неговата воля и това е — Неговият подарък, дар от Неговата щедрост и величие и нашите желания съвпадат с Неговата воля. Няма у нас лицемерие и неизкренност, няма у нас антагонизъм и конкуренция в делата и решенията с Аллах. Разговора в този план не отрича единството на Аллах и не Му приписва помощници, повеляващи  Му повели и обсъждащи Неговите съждения. Наистина, нашата свобода — е повеление от Него, Неговата воля и съждения.

Трета страна на грешката — това е, че част от хората, които повдигат въпроса за съдбата, като предопределение и липса на свободна воля на избора, те го разбират че всичко насила се дава на човека без негов избор, без съобразяване с неговите привички, природни наклонности, естествени потребности и т. н. И ти дълбоко се заблуждаваш. Наистина, Аллах опровергва насилието с ясен стих:

Ако Ние пожелаем, ще им спуснем знамение от небето и ще сведат глави пред него.” (26:4).

Смисъла на стиха е ясен. Ако Аллах пожелае, то Той би ни напътил на истинския път — да ни върне към вярата със знамение от небето, но Той не е направил това, защото няма принуждение и насилие от Аллах.

Няма принуждение в религията. Отличи се вече истината от заблудата.”. (2:256).

И ако твоят Господ пожелаеше, на земята щяха да повярват всички до един. Нима ти ще принудиш хората да повярват?” (10:99).

Не, Аллах не принуждава и не заставя никого да вярва насила. Човек има избор да вярва или да не вярва. И затова Аллах казва на своя пророк: “Нима ти ще принудиш хората да повярват?”.

Съдбата и предопределението нима са наложени на хората свише. Аллах е предопределил съдбата на всеки човек в зависимост от неговата душевна устременост, умствени способности. Аллах желае и иска всеки в зависимост от рода на неговите занятия и целеустременост да изпълни неговия замисъл. Няма двуличие у Аллах. Това, което Аллах дава на човека — е точния избор, защото Аллах дава на всеки,това  което той обича и към което се стреми. Както е казано в Корана: “Този, който желае да жъне в отвъдния живот, на него ще увеличим жътвата му, а който желае да жъне в земния живот, ще му дадем от него, ала той не ще има дял в отвъдния.” (42:20).

Носят в сърцата си болест и им надбави Аллах болест. За тях има болезнено мъчение, защото са лъгали.” (2:10).

А на онези, които следват правия път, Той увеличава напътствието и ги дарява с богобоязливост.” (47:17).

Обръщайки се към пленниците, от които е взет откуп и са освободени, Аллах казва: ““Ако Аллах види добро в сърцата ви, ще ви даде по-добро от това, което ви е взето, и ще ви опрости. Аллах е опрощаващ, милосърден.”(8:70).

Аллах предопределя и направлява съдбата на човека по такъв път, какъвто съответства на неговите намерения: ако намеренията са добри, то по добрия път, ако са лоши, по лошия. Това означава, че няма двуличие. Предопределението съдба — е точния избор на самия човек, няма двуличие и противоречие, Аллах предопределя нашата съдба в зависимост от нашите намерения. затова няма притеснения, насилие, принуждение против волята на човека. Както е казано в Корана: “Който раздава и се бои, и вярва в Най-прекрасното, ще го улесним към лесното. А който е скъперник и пренебрегва, и взима за лъжа Най-прекрасното, ще го улесним към трудното ”. (92:5—10).

И не ти хвърли, когато хвърли, а Аллах хвърли!” (8:17). Този стих разказв за битката при Бадр, където пророка, с.а.в, хвърлил шепа пръст по посока на враговете, и ги ослепил.

Тук се сливат в едно две желания: желанието на раба и желанието на Аллах. Това е ключа към разбирането на съдбата, стремежа към изпълнение зависи от раба, а предоставянето на възможност зависи от Аллах.

Човешката свобода — е непостоянна величина, а относителна: тя може да се изменя в зависимост от обстоятелствата. Човек може да разшири границите на своята свобода посредством знание:

Изобретение на оръдия на труда, средства за придвижване, съобщения. Той може да съкрати разтояния, да преодолява ограничения във времето и пространството. Изучава обкръжаващата среда, ‘човек може да господства над нея и да я използва. Човек узнал как да победи огъня, студа, мрака, да покори недостижими висоти и по този начин да разшири свободата на действия.

Знанието — е способ на освобождение, възможност да  даде свобода на волята… Но главно средство за разширение на границите на свободата е вероизповеданието. Благодарение на приближението към  Аллах хората получават голяма свобода, получават от Него откровения и помощ. Тези средства са използвали пророците и техните приемници. Аллах е подчинил на Сюлейман джиновете (същества, невидими за човешките очи) и го дарил с власт над вятъра, дарил го да разбира езика на птиците — всичко това с помощта на Аллах. Муса, а.с, спрял течението на Нил. Иса, а.с, съживявал мъртви, ходил по водата, възвръщал зрението на слепи, лекувал болни от проказа и т. н. — и всичко това с помощта на Аллах.

Ние четем за чудесата, които са творили пророците, за приемниците-чудотворци, притежаващи дар за съкращаване на разстояния. Това са такива степени, достигаеми с усърден труд, максимално приближение на душата към Аллах и безмерна любов към Него. Такива хора Аллах е дарил със знания и способности, недостъпни за други. Наистина, тези знания — са дарове  от Аллах.

Абу-Хамид Газали изложил проблема за съдбата на човека в две слова: “Човек е свободен в това, което знае, и не е свободен в това, което не знае”.

От това следва, че всеки път човек, разширява своите знания, разширява границите на своята свобода, независимо от това субективно ли е това знание или обективно, получено от Аллах.

Материалистите  дълбоко са се заблудили, представяйки човека като пленник на историческата неизбежност. Те поставят  човека като една брънка във веригата, която не може да се измъкне от нея и да избяга, не подчинявайки се на закона на икономиката и развитието на обществото, като човек —сламка във вятъра, без ръце, без желания.

Защитниците на тази позиция не се уморяват да повтарят, че това е закона “неизбежноста на класовата борба”. Но това твърдение е погрешно в научен подход, защото  няма неизбежности в средата на човешките отношения. В болшинството случаи  това е предположение. И в това е разликата между човека и някаква машина.

Може да се предскаже  слънчевото затъмнение с точност до секунда, може да се предскаже неговото движение по орбитата много дни и години напред, но никой не може да предскаже какво ще се случи с  човека утре, и какво има в своята душа. Това може само да се предположи.

Предсказанията на Маркс не се сбъднали. Не започнала комунистическа революция в развитите капиталистически страни, както той е предсказал, а станалa революция в останалите страни и Русия.

И не се изострила борбата между капитализма и комунизма, както искал Маркс, те се стремят към мирно съсъществуване и повече от това комунистическите страни първи отвориха своята врата за икономическо сътрудничество с капиталистите. А също така не се изострили противоречията   в капиталистическите общества, и не довели до крах капитализма, както очаквал Маркс, а наобратно процъвтява капиталистическото производство. Разногласия и противоречия възникнали в самия социалистически лагер.

Всичко това свидетелства за неправилността на материалистическия подход към разбирането на историята на развитие на човечеството и погрешното  представяне на бъдещето.

Извода е че — всичко това е дълбока заблуда. Материалистите считат че човека е като муха в мрежата на неизбежноста и съвършенно са забравили, че човек е свободен и че свободата му е реална..

ЗАЩО АЛЛАХ ДОПУСКА ЗЛОТО

Продължавайки атаката, моят другар каза:

— Вие твърдите,че вашия Аллах съвершенния, милосърдния, щедрия и е създал всичкото това зло в света: болести, старост, смърт, земетресения, вулкани, микроби, яд, мраз, ракова болест, която не щади нито младо, ни старо? Ако Аллах е любящ, добър, то защо е сътворил злото?

Проблема, който засегна нашия приятел, е един от най –  спорните въпроси на философията и мнения по този повод много и аз му казах:

— Аллах, наистина е Милостив и Милосърден, Той никога не приканва да се прави лошо, но Той допуска злото за мъдрост, както е казано в Корана: “ “Аллах не повелява скверността. Нима говорите за Аллах, каквото не знаете?” (7.28).

Аллах повелява само справедливост, любов към доброто и Той е доволен само от доброто.

Но защо Аллах оставя тирана, убиеца, крадците остават ненаказани?Защо  Аллах желае ние да бъдем свободни и няма никакъв смисъл в свободата, ако ние нямаме право да избираме между правилно и неправилно, между покорност и грях.

В правилата на Аллах  се казва, че свободата, дори и горчива, е по – добра от щастливо робство! Затова Аллах ни е оставил грешащи, боледуващи и изучаващи — всичко това е мъдрост, която допуска зло. Затова Аллах е казал: “И ако Аллах наказваше хората за онова, което са заслужили, Той не би оставил на земята дори една твар. Ала Той ги забавя за определен срок”. (35:45).

Този справедлив възглед ни разкрива, че доброто всъщност е основа, а злото е изключение. Ние прекарваме по – голямата част от живота си здрави, а болеста ни касае само в течение на неголям период от време. Подобно е и със земетресението — то трае до няколко минути в живота на света, съществуващ милиони години. Същото е и с войните — това са кратки откъси в живота на народите в дългата история на човечеството.

И по такъв начин у всяко от тези явления има и добра страна. Болеста поражда търпението. Мъченията закаляват твърдоста на духа, повишават издръжливоста. Земетресенията — вътрешното дихание на земните недра с огромния вътрешен натиск. То съхранява земната обвивка от разрив и държи планините на своите места, като пояс на тежеста, удържащ земята на своето място. Вулкана изхвърля   богатства, скрити в неговите недра, облича земята въа вулканическа плодородна обвивка. Войната създава военни съюзи и утвърждава воения трибунал за жалби за примирия. По време на война се откриват най-големите открития, изобретения: пеницилина, атома, реактивните самолети — всичко това е възникнало в период на война. От змийска отрова се правят ценни лекарства  , от микроби се правят ваксини за едра шарка. Ако нямаше смърт, то ние сега нямаше да заемаме нашите места. Злото на света — е като сянка в портрет, когато я разглеждат от близко разстояние, тя изглежда ненужна, а когато я гледаш от далеч с всеобхватен поглед, се вижда, че тя не е само необходима, но от тази сянка зависи красотата на картината. А болеста? Бихме ли ценили ние здравето, ако не се разболявахме? Здравето — е корона, която стои на нашите глави, която ние не виждаме и ценим само по време на болест.

Ние нямаше да виждаме и красотата, ако не познавахме грозотата! Ние нямаше да виждаме и прелестите на  живота, ако нямаше стихийни бедствия. Трудностите в живота показват свойствата на човешката натура, както е казал един поет:

“Ако нямаше трудности, всички хора биха станали господари, щедроста би обедняла , а смелоста би била убийствена”.

В действителност, трудностите — това са изпитания за нас, един вид проверка, по която определят степента на нашата значимост пред Аллах.

“И благовествай търпеливите, които когато ги постигне нещастие, казват: “Наистина, ние принадлежим на Аллах и при него ще бъдем върнати”, —  както е казано в Корана.

Действително, целият земен живот — е само една от главите на дългия роман, след която следват останалите глави. И смъртта е само началото на този безкраен роман. И не може да се съди за действията само по една негова част и не може да се отхвърля една книга поради това че, нейната  първа страница не ви харесва. За оценка това е недостатъчно. Това става ясно само в нейния край. И какво иска нашия приятел, който, ни се присмива, желаещ живот без трудности, без болести, без старост и смърт? Той желае пълноценен живот (с висока степен на насищане). Но пълноценен живот има само при Аллах. Съвършен е само Аллах Единствения,който няма недостатъци.

Същноста е следната: нашият приятел нама да бъде доволен, докато сам не стане Бог, а това е посегателство. Нашият приятел -доктор е от тези хора, който е трудно да се удиви. Той иска готов рай без усилия и трудности. Но какво е направил, за да бъде достоен за този рай? Какво е направил този доктор на науката за човечеството, за да стане всемогъщ Бог, на когото му остава само да пожелае — и всичко ще се сбъдне.

Моята баба е много по мъдра от доктора, тя казва: “Доброто от Аллах, а злото от нас самите!” Въпреки че това са просто думи, но те решават всички проблеми. Аллах е създал реки, направил е вятър, но жадния капитан е препълнил своя съд с хора и товари, напълнил го е повече от позволеното, в резултат на това съда потъва, а започва да вини Аллах и ругае съдбата. В кое е вината на Аллах? Аллах е създал реки, установил е благоприятно време за плаване, но ненаситността и жадността на човека превърнали доброто в зло.

Колко правдиви и красноречиви са тези слова:

“Доброто от Аллах, а злото от нас самите”.

КАКВА Е ВИНАТА ЗА ТЕЗИ, ДО КОИТО НЕ Е ДОСТИГНАЛ КОРАНА?

Нашият другар се почеса за врата. Беше видно, че той търси трик за мен. И с провлечени слова,  произнесе:

—Добре. А какво ще кажеш за тези,до които не е достигнал Корана, не е низпослана към тях книга и не са се явявали при тях пророци? Какъв е техният грях и къде ще бъде тяхното местопребиваване в Деня на Страшния Съд? Като, например, ескимосите от далечния Север или хората от африканските джунгли? Какво ги очаква в Деня на Страшния Съд?

И аз му отговорих:

— Но първо, ми позволи да те поправя. Ти започна да задаваш въпроса неправилно. Аллах ни е уведомил за това, че Той не е лишил от своята милост никого, за което е казано в Корана:

И нямаше общност, сред която да не е минал предупредител.!” (35:24).

Тези пророци, които са упоменати в Корана, не са всички пророци. Имало е хиляди пророци за които, на нас нищо не ни е известно. Аллах е казал в Корана: “За някои Ние ти разказахме, а за други не”. (40:78). Аллах внушава даже на пчелите: “И внуши твоят Господ на пчелите: “Вземете си жилища сред планините и по дърветата, и в онова, което [хората] градят!” (16:68).

Откровенията или внушенията от Аллах биват разни: понякога във вид на книга, която пренася Джебраил, понякога като лъч, който е направляван от Аллах в сърцето на своя раб, понякога радост и доволство в душата, понякога мъдрост, реалност, покорност, набожност, страх. И всеки, който има чувствително сърце и изострено възприятие, получава този подарък от щедроста на Аллах.

Но тезим, които запушват своите уши и закриват своето сърце, на тези няма да и помогнат нито книги, нито пророци, нито знамения, каквито и да било или не било. Аллах е казал, че Той дава на всеки, който иска, своята милост и Той не отговаря за това което прави пред никого.

Понякога Аллаховата мъдрост е такава че предпазва едни, а други оправдва, приема от тях даже най – слабата вяра. И кой знае, може би, само един единствен поглед на първобитния негър, устремен към небето в страх пред Аллах, да се окаже спасителен и приет, отколкото всички наши молитви?

Внимателното изучаване на религията на първобитните негри показва, че те са имали пророци и небесни книги подобно на нашите свещенни книги. Като пример, в племето мов-мов вярват в бога, който назовават Мужайн, и считат, че той е един, че той не се е родил, и не е бил роден и нищо не равно на него, и нищо не е подобно на него, че той е невидим, не са го виждали, освен неговите следи и че той е създател, и дава на всички храна, и каквото им е необходимо, той е милосърден, лекува болните, помога на бедните, изпраща дъжд, чува молитвите и, твърдят че мълнията — е неговия меч, а звуците на грамотевицата — звуците на негоите стъпки. Нима този Мужайн — не е Аллах? Откъде са дошли при тях такива знания, ако в тяхната история не е имало пророк, донесъл им тези знания? Минали времена и както обикновенно се случва, в тази религия проникнал раздор, шарлатанство и изкривили тази чиста религия.

В племето нием-нием вярват в един бог на име Мубули. Те твърдят: че всичко, което се намира в Джунглата, се движи по негово желание, че той наказва злите хора,и възнаграждава добрите хора с житейски блага, благоденствие и покой. И в племето шайлук вярват в един бог и го наричат  Жук и го определят, че той е скрития и явния, че той се намира на небето, но неговото присъствие се усеща навсякъде и всякога и всичко обкръжаващо ни е създадено от него.

В племето данка вярват в един бог, когото назовават Ниялак, което в буквален смисъл означава “който е на небето” или във “височините”.

Как още можем да назовем тези догми, ако не ислям? И какво е това, ако не небесно послание в историите на тези народи? Наистина, вярата в нас е една! Аллах казва в Корана: “Онези, които вярват, и юдеите, и християните, и сабеите, онези [от тях] които вярват в Аллах и в Сетния ден, и вършат праведни дела, имат наградата си при своя Господ и не ще има страх за тях, и не ще скърбят.”. (2:62). Но с течение на времето хората изопачили чистата вяра.

Всички, които вярват в Един Аллах, в сетния ден, в деня на възкрасението и Съда и творят благо — тяхната награда е при Аллах.

Известно ни е, че милостта на Аллах е различна. Има на света такива, които са родени слепи, и такива, които са родени зрящи. Има и такива, които са живели по времето на Муса, а.с, и видяли с очите си, как той спрял течението на реката със своята пръчка, има и такива, които живяли по времето на Иса, а.с, и видяли, как той съживявал мъртви. Ние знаем за тези знамения само от слухове и то, какво е видяно, а не какво е чуто. И наред с това вярата не зависи от знамения. Упоритите горделивци видяли чудеса от своите пророци и казвали, че това е магия. И няма съмнение в това, че нашия другар чел трите праведни книги: Евангелието, Библията и Корана и тези книги засилили неговите съмнения и за да излезе от трудното положение, насочи разговора за невежествения народ от джунглата,на когото не низпослали свещенна книга, и радвайки се той ни попита: “Какво е вашето мнение за тези, до които не е достигнал Корана и не им е низпослана книга?” — явно търси недостатък в божествената справедливост или си въобразява, че това е забава.

И затова попита:

— Защо милостта на Аллах е нееднозначна? Защо Аллах на едни показва Своите знамения а други знаят за тях само от слухове?

— Не винаги знаменията са милост, понякога са и мъчение. Нима Аллах не е казал на последователите на Иса, а.с, искащи да им бъде низпослано угощение от небето: “Каза Аллах: “Аз ще ви я спусна, ала който от вас след това отхвърли вярата, ще го измъчвам с мъчение, с каквото не съм измъчвал нито един от народите.””. (5:115).

Това е защото, след низпосланието на знаменията се изпраща много по глямо наказание за тези, които не повярват. И щастлив е този, който е повярвал от чутото, не виждайки знамения, и горко на тези които не повярват.

Корана е убедителна улика, аргумент против теб и в Деня на Съда ти ще получиш мъчения, а не милост, ако ти не изпълниш всички негови повели. Отсъствието на този явен аргумент за эскимосите, живущи на полюса, може да бъде опрощение, облегчение, милост и спасение в Деня на Съда. Може би, един поглед на тези ескимоси, устремен към  небето, за целия си живот да ги спаси и може би за Аллах е достатъчно това за доказателство за тяхната искренна вяра. А милостта на Аллах, дарена на тях е за едни повече, а за други по малко, основана на знанието на Аллах  за техните сърца, както е казано за това в Корана:

“…И узна Той какво имат в сърцата си. И спусна Той спокойствие над тях. И им въздаде близка победа….” (48:18).

Аллах знае за нашите стремежи още преди появата ни на света, още преди зачатието ни, когато още сме били само души около Неговия  трон. Сред нас има такива, които се сплотили около Неговата светлина, има и такива, които си тръгнали от Него, наслаждавайки се на Неговото царство, и станали невнимателни към Създателя, и станали достойни от низък ранг още от този ден. Тези слова са на Суфий.

Това, което ние виждаме на този свят за своя кратък живот, не е всичко. Мъдроста от всяка болест и всяко лишение знае само Аллах а на тези, които питат: защо Аллах е създал свинята прасето, аз мога да кажа само, че Аллах е избрал за нея свински облик само защото, душата в нея е свинска и че нейното създаване е логично и справедливо. Всичко, което ние виждаме около себе си от възнаграждение е справедливост, но постигането на тази мъдрост и премахването на завесата за тази справедливост — е дело, което не е по силата на всеки.

Може по – тази причина или на този свят или в Деня поставянето на везните да ни поясни това Знаещия всичко, за какво ние сме били в разногласие. И наред с това аз ще ти кажа едно  последно  слово. Аллах е казал в Корана, че Той не наказва  преди, да е изпратил пророк:

И не наказвахме, докато не проводехме пратеник.”. (17:15). Това за теб е достатъчно?

И още, мой приятелю, аз ще ти кажа, кое е странно в твоя въпрос, от пръв поглед може да се каже че ти си вярващ и съжаляваш бедните негри, към които не е достигнала светлината на Аллах, милоста и правилноста на Корана, в действителност обаче това е неверие в Корана, неговата светлина, милост и правилност.Твоите въпроси са близки към това, да те доведът  до силно наказание и измама. В тях е противоположноста на душата — това е подлост. Ти се стараеш  да намериш улика против нас, каквато нямаш. Не виждаш ли, о мой приятелю, че твоята логика е куца.

РАЙ И АД

Този път нашия приятел беше по- уверен и спокойно “сдъвка” словата, които искаше като бомби да пусне в мен, каза:

— Как Аллах ще ни накаже, Той е милостив, милосърден, за тези грехове, които ние сме извършили за кратък промеждутък от време, — наказание без край? “В ада те ще бъдат вечно и завинаги”. (98:5). Кои сме ние и как ще се сравняваме с величието на Аллах, и защо да ни отмъщава с такова отмъщение? Човек е като прашинка сравнен със вселената, а относно славата на Аллах той е още по нищожен, почти нищо.

— Ние ще поправим твоите грешки, мой другарю. Първо, ние не сме прашинки във вселената и нашата степен на значимост пред Аллах не е нищожна, а много велика. Нима не Той е вдъхнал в нас от Своя дух и не поклонили ли се на нас ангелите, и не е ли обещал Той на нас в наследство небето и земята, и Той говори за нас в Корана: “И почетохме Ние синовете на Адам, и ги пренасяме по сушата и морето, и им даваме от благата. И ги предпочетохме да превъзхождат повечето от онези, които сътворихме.”. (17:70).

От това разбираме, че в нас ние носим частица от Аллах и ние в сравнение с вселената  — не сме прашинки. Изглежда че ние сме прашинки  като погледнем нашите малки размери относно безкрайната вселена. Но ние постигаме вселената, знаем законите на небесния свод, рисуваме за всяка планета нейната орбита. И после космонавтите, кацнали на луната, подтвърждават нашите предположения, които ние сме нарисували, намирайки се на земята и не видяли нищо. Не показва ли това, че ние с оглед на нашите души и величествената наша вселена и че ние съдържаме в себе си цялата вселена, и прав е поэта, който е казал, обръщайки се към човека:

Ти мислиш, че си едно малко тяло,
но в теб се е събрал огромен свят!

Действително, човек, както твърдят суфиите — е необятна книга, а вселената— нейните страници. Значи, човека — е велико създание и велико дело. В него има частица душа от Аллах и за делата му ще бъде търсена отговорност.

Словата за  греха в “ограничено време”, за които Аллах наказва вечно — това също е грешка. А Аллах казва за вечните мъченици в ада, когато те ще молят за  завръщане на този свят, за да вършат това, което не са праавили през живота си: “Да, ще им се яви онова, което преди са скривали; но и да бъдат върнати, пак ще повторят онова, от което бяха възпрени. Наистина те са лъжци.”. (6:28). Техният грях  това не е ограничен грях във времето, а техният постоянен характер, който отново и отново се повтаря през цялото време. И ако те бяха  живяли вечно, те вечно биха грешили. И ако бъдат върнати на земята, то те отново биха се върнали към това, което са правили и преди. Наистина, те са — лъжци!

Значи, това свойство — е вечно определение на техните души, а не случайна грешка в непредвидените обстоятелства на света. Аллах е казал за тях: “Един Ден Аллах ще ги възкреси всички и ще Му се кълнат, както се кълнат и на вас, и ще мислят, че имат полза. Ала те са лъжците!” (58:18).

А сега другия оттенък на вечния грях и предела, водещ до това, когато те застанат пред Аллах и дават лъжеклетви, намирайки се пред тях в Деня, когато се свалят завесите и се разкрият тайните. Това е предела на наглоста и ние сега сме пред греха, не ограничени във времето, а пред вечния грях във всички времена. Ние сме пред душата, която носи своето вечно зло със себе си, затова вечното и наказание е — справедливо. Изчерпателен е стихът от Корана който гласи: “И няма да излязат те от огъня”. (2:167).

Ибн-Араби е казал: “Наистина, милоста  за тези хора е това, което те използват на този свят след това в ада и това ще стане в безкрайна вечност и подходяща за тях среда”.

Няма съмнение в това, че между грешниците и огъня има някакво сходство. В техните души гори огън от завист, ненавист, страсти, ревност, измама, гняв, бушуват престъпни чувства — всичко това  действително подхожда за пламъците. Такива души не могат да живеят мирно, без да разгарят огъня на войната, така както огъня разгаря — тяхната среда, тяхната стихия, тяхната природа. Справедливо съждение: мястото на техните души е — ада. И тези хора не биха могли да се възползват  от всички блага на рая, и биха отровили съществуването на тези, които се намират там. Нима те не са се отказали от мира и покоя на земята?

Ние сме длъжни да постигнем понятията “ад” и “рай”. Ад — това не е само пожар или разпалване на въглени, както я представят някои, ад — е всеобхватно понятие. Това е огън не само в буквален смисъл. Аллах казва, че грешниците в ада разговарят, ругаят  се един друг. Там има дърво “заккум”, плодовете на което са подобни на главите на шейтаните, грешниците в ада са вързани с вериги, те ядат плодове от това дърво и пият гнойна вода, кипяща, която “изгаря техните вътрешности”. те се проклинат един друг, давейки се в кипящата вода. Ад — това е символ на огъня, пламъците. Аллах казва за този огън: “Ще каже: “Влезте в Огъня сред отминали преди вас общности от джинове и хора!” Всякога, щом влезе общност, тя ще проклина предходната. Когато всички се настигнат там, последните ще кажат за първите: “Господи наш, тези ни заблудиха, въздай им от Огъня двойно мъчение!” Ще каже: “За всеки е двойно, ала вие не знаете.”” (7:38). Те ще се проклинат един друг, намирайки се там. “…Горивото за когото ще бъдат хората и камъни…” (25:24). Това е огъня на неизвестноста и това, което е казано за него, е само негов предполагаем признак. Нима правиш извод от казаното, че ние отхвърляме физическото наказание и говорим само за морално наказание. Наистина, наказанието е осезаемо, явно, нима се съмнявате в него и ние вярваме в неговото съществуване. Ние говорим за силата на това наказание, неговите качества а също така,и за свойствата на този огън, — границите на наказанието е обширно. Тази тайна също е неизвестна. Всичко това е на основание, което ни е разяснено в Корана. Огъня е — не този огън. Също и нашите тела от този огън ще бъдат не тези тела — земни, крехки и тресящи се от удари и горящи. Същото е положението и за рая. Рай — не базар с зеленина, фрукти, не е градина с вълшебства и дивни птици. И всички тези определения за него в Корана — това са само разяснения и тълкувания, приближаващи ни  към придобиване на някаква представа за рая, както казва Аллах в Корана: “Нима Раят, обещан на богобоязливите, с реки от вода, която не застоява, и реки от мляко с вкус, който не се променя, и реки от вино приятно за пиещите, и реки пречистен мед, и в който има за тях от всякакви плодове, и опрощение от техния Господ” (47:15). Подобие на рая — то ест ние показваме само подобие на рая, приближено до понятието рай, но в действителност  това е — неизвестност. Както казва Аллах: “Никой не знае каква радост за окото е скрита за тях ­ въздаяние за онова, което са вършили.”. (32:17). “И надпреварвайте се към опрощение от своя Господ и към Градината с ширината на небесата и на земята, приготвена за богобоязливите,”. (3:133). Това не е просто градина. “и обилен плод,, несекващ и невъзбранен,”. (56:32); Това не са плодове, които свършват и са труднодостъпни. За напитките Аллах казва: “Не ще ги боли глава от това и не ще губят ум.”. (56:19). Това не са напитки, от които боли глава и се губи разума. За обществото в рая Корана казва:

И ще премахнем от сърцата им всяка омраза.”. ‘(7:43). Сега нашите души ще бъдат почистени по такъв начин,с такъв способ, за който, ние не знаем. Тогава и рая е — другата неизвестност и няма в речта никакво отрицание нарушаващо благоденствието и ние вярваме, че рая е — щастливо благоденствие и морално (нравствено)и физическо едновременнно, така също както и ада — наказание морално и физическо, ние само подчертаваме обширноста на това благоденствие и това наказание за тези, които са техни свойства —това е тайна от тайните на Великия Аллах.

Рая — не е дивна градина и ада — не е котел с кипяща вряла вода. Наказанието на този свят — не е принуждение на Аллах за своите раби, а пречистване, подчинение, поправяне и милост. Както е казал Аллах: “Зачем Аллаху наказывать вас, если вы уверуете и бъдете благодарни!” (4:117).

Наказанието винаги е справедливо. Аллах не наказва вярващите, но назначава наказание за неблагодарния, за когото са безполезни всички пътища за поправяне и подчинение. Аллах казва: “ И им даваме да вкусят от най-близкото мъчение преди най-голямото мъчение, за да се покаят.” (32:21). Принципа на Аллах — е да им даде малко наказание преди, те да бъдат предадени на вечния огън, за да ги пробуди да ги извади от заблудата и нехайството и да премахне от тях глухотата и съня: “може би, ще се опомнят, и ще се върнат”.

И когато всяко от тези подбуди не допринася полза и отричащия продължава да отрича, нищо повече не остава за тях, освен как ще се запознае с действителното наказание. Запознаването всъщност е и милост. А ако  Аллах ги е оставил в своята слепота, невежество, пренебрежителност — това би било в действителност несправедливо. Аллах е пречист, Той епревисоко от всичко това. А угрозата на ада — е проява на грижа на Аллах. Всички дела на Аллах — са милост. Аллах казва: “С Моето мъчение поразявам когото пожелая. Моето милосърдие обхваща всяко нещо”. (7:156).

Наказанието — то също е милост от Аллах. А сега да попитаме доктора: “Ще бъде ли Аллах справедлив в неговото разбиране, ако той прояви еднаква милост и към тиранина и към угнетения, към убиеца и към убития и раздава блага на всички по равно?”

Справедливо ли е уравнението добро и зло? Тези, които считат наказанието на Аллах за невъзможно, ние ще кажем: “Не наказва ли Аллах, и на този свят? Какво е това старост, болести — ако не наказание? А кой е създал микробите? Този факт не е ли напомняне за това, че нашите съдби са в ръцете на Аллах, и предупреждение, че Той е способен да ни накаже и на този и на другия свят?”

Очаквайте втора част !


[1] Айет — в значение: стих предложен от Корана.

[2] Превод на Корана.112/1-4

Advertisements

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s